Днес отбелязваме 110 години от рождението на художника Александър Петров-Лавандулата
Александър Петров , по прякор Лавандулата (1916-1983) , е един от създателите, които построяват образа на българското изкуство през втората половина на 20-и век. Неговата живопис съчетава синтезирана гъвкавост на облика с националното като дух и тема, изключително присъщи за изкуството ни от 60-те години. Думите са на Сузана Каранфилова , организатор на огромна галерия през 2019 година в Националната художествена изложба , която показва 190 живописни творби, рисунки, литографии и ескизи на художника.
Днес означаваме 110 години от неговото рождение.
ПЪТЯТ ОТ НЕВША ДО ЕВРОПЕЙСКИТЕ СЦЕНИ
Александър Николов Петров е роден на 16 февруари 1916 година в село Невша, Варненски окръг, в фамилията на железничар. През 1934 година приключва гимназия в Стара Загора, а година по-късно е признат в Художествената академия (днес Национална художествена академия), в компетентност „ Живопис “, при проф. Борис Митов. Завършва през 1940 година и стартира да излага творбите си като посетител в салоните на Дружеството на новите художници (днес Съюз на българските художници), а от 1943 година към този момент е негов постоянен член.
По време на Втората международна война (1944-1945) отпътува доброволец на фронта като боен художник в Югославия, Унгария и Австрия. Създава голям брой рисунки със сюжети от войната и войнишкия обичай, оповестени във фронтовия и централния щемпел. Според уеб страницата на изложба „ Лоранъ “ Петров взе участие в изложбата „ Фронт и гръб “ (1944), а през 1948 година картината му „ Десант през Драва “ влиза в българската експозиция на Венецианското биенале.
СИНТЕЗ МЕЖДУ НАЦИОНАЛНО И МОДЕРНО
През цялото си творчество Петров търси пресечната точка сред българската пластична традиция и западноевропейското изкуство. През 1960 година пътува до Самарканд, Бухара и Хива в Узбекистан, където основава цикъла „ Средна Азия “ – акварели и пастели, носещи светлина и жизнеспособност. Година по-късно ги демонстрира в първата си независима галерия в София.
„ Мястото на Александър Петров в нашето изкуство е прекомерно осезаемо, доста и значимо. Със своето картинно творчество той има избрани заслуги за приобщаването на нашата живопис към модерното изкуство и за извисяването на естетическите и художествените критерии на картината до степен на универсални пластически стойности “, написа изкуствоведът проф. Чавдар Попов.
В различен собствен текст проф. Попов добавя: „ Богатата живописна просвета на Александър Петров, несъмненият естествен подарък по отношение на цветове и тонове, извлечени както от недрата на националните обичаи, по този начин и от опита на изкуството от 20-и век, и високата „ мяра “ по отношение на самостойната хармония на картината дават опция на създателя да реализира на процедура този съвсем неповторим синтез в нашето изкуство “.
РОЗОБЕР, ЛАВАНДУЛА И ПАРИЖ
В края на 60-те години на 20-и век художникът работи в карловското село Богдан, където пресъздава труда и бита на локалните хора. Вдъхновен от Розовата котловина, основава цикъла „ Розобер “. Сред водещите тематики в творчеството му са трудът, любовта, майчинството и морето.
Именно сцените с бране на лавандула се трансформират в негова емблема – отсам идва и прозвището Лавандулата, което артистичната общественост употребява с топлина. Именно цикълът „ Лавандула “ (1958-1981) се подрежда измежду най-разпознаваемите му достижения. Следват „ Средна Азия “ (1960-1965), „ Светлина “ (1972-1981), „ Маски “ (1976-1981), „ Интериор – ателие – модел “ (1979-1981).
Пътуванията му до Париж също оставят дълготраен отпечатък. Оттам се раждат творби като „ Париж – кафе “ (1963), „ Атлантика – тераса “ (1965) и „ Студентска стачка – Париж “ (1968). През 1968 година провежда независима галерия във Франция и основава нов цикъл, въодушевен от френската столица.
ПРИЗНАНИЕ И НАСЛЕДСТВО
Александър Петров взе участие в десетки групови и независими изложения в България, Венеция, Париж, Виена, Москва, Алжир, Лондон, Варшава и Берлин. Негови произведения се съхраняват в галерии и частни сбирки у нас и в чужбина.
Носител е на медал „ Народна Република България “ - втора степен (1976) и на званието „ Народен художник “ (1977).
Умира на 8 ноември 1983 година
/ДД
/ЕЛ/ отдел „ Справочна “
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Българска телеграфна агенция,ВИНФ,17.2.2019; Голяма енциклопедия „ България “ т. 9, Българска академия на науките, 2012 година, стр. 3386-3387; Енциклопедия „ България “, т. 5, стр. 190; https://nationalgallery.bg/bg/exhibitions/alexander-petrov-1916-1983/; https://duma.bg/maystor-na-kolorita-pevets-na-selskiya-trud-i-balgarskata-priroda-n209461; https://artegallery.eu/александър-петров-лавандулата-живоп/; https://www.galleryloran.com/bg/authors/view/aleksandyr-petrov-lavandulata
Днес означаваме 110 години от неговото рождение.
ПЪТЯТ ОТ НЕВША ДО ЕВРОПЕЙСКИТЕ СЦЕНИ
Александър Николов Петров е роден на 16 февруари 1916 година в село Невша, Варненски окръг, в фамилията на железничар. През 1934 година приключва гимназия в Стара Загора, а година по-късно е признат в Художествената академия (днес Национална художествена академия), в компетентност „ Живопис “, при проф. Борис Митов. Завършва през 1940 година и стартира да излага творбите си като посетител в салоните на Дружеството на новите художници (днес Съюз на българските художници), а от 1943 година към този момент е негов постоянен член.
По време на Втората международна война (1944-1945) отпътува доброволец на фронта като боен художник в Югославия, Унгария и Австрия. Създава голям брой рисунки със сюжети от войната и войнишкия обичай, оповестени във фронтовия и централния щемпел. Според уеб страницата на изложба „ Лоранъ “ Петров взе участие в изложбата „ Фронт и гръб “ (1944), а през 1948 година картината му „ Десант през Драва “ влиза в българската експозиция на Венецианското биенале.
СИНТЕЗ МЕЖДУ НАЦИОНАЛНО И МОДЕРНО
През цялото си творчество Петров търси пресечната точка сред българската пластична традиция и западноевропейското изкуство. През 1960 година пътува до Самарканд, Бухара и Хива в Узбекистан, където основава цикъла „ Средна Азия “ – акварели и пастели, носещи светлина и жизнеспособност. Година по-късно ги демонстрира в първата си независима галерия в София.
„ Мястото на Александър Петров в нашето изкуство е прекомерно осезаемо, доста и значимо. Със своето картинно творчество той има избрани заслуги за приобщаването на нашата живопис към модерното изкуство и за извисяването на естетическите и художествените критерии на картината до степен на универсални пластически стойности “, написа изкуствоведът проф. Чавдар Попов.
В различен собствен текст проф. Попов добавя: „ Богатата живописна просвета на Александър Петров, несъмненият естествен подарък по отношение на цветове и тонове, извлечени както от недрата на националните обичаи, по този начин и от опита на изкуството от 20-и век, и високата „ мяра “ по отношение на самостойната хармония на картината дават опция на създателя да реализира на процедура този съвсем неповторим синтез в нашето изкуство “.
РОЗОБЕР, ЛАВАНДУЛА И ПАРИЖ
В края на 60-те години на 20-и век художникът работи в карловското село Богдан, където пресъздава труда и бита на локалните хора. Вдъхновен от Розовата котловина, основава цикъла „ Розобер “. Сред водещите тематики в творчеството му са трудът, любовта, майчинството и морето.
Именно сцените с бране на лавандула се трансформират в негова емблема – отсам идва и прозвището Лавандулата, което артистичната общественост употребява с топлина. Именно цикълът „ Лавандула “ (1958-1981) се подрежда измежду най-разпознаваемите му достижения. Следват „ Средна Азия “ (1960-1965), „ Светлина “ (1972-1981), „ Маски “ (1976-1981), „ Интериор – ателие – модел “ (1979-1981).
Пътуванията му до Париж също оставят дълготраен отпечатък. Оттам се раждат творби като „ Париж – кафе “ (1963), „ Атлантика – тераса “ (1965) и „ Студентска стачка – Париж “ (1968). През 1968 година провежда независима галерия във Франция и основава нов цикъл, въодушевен от френската столица.
ПРИЗНАНИЕ И НАСЛЕДСТВО
Александър Петров взе участие в десетки групови и независими изложения в България, Венеция, Париж, Виена, Москва, Алжир, Лондон, Варшава и Берлин. Негови произведения се съхраняват в галерии и частни сбирки у нас и в чужбина.
Носител е на медал „ Народна Република България “ - втора степен (1976) и на званието „ Народен художник “ (1977).
Умира на 8 ноември 1983 година
/ДД
/ЕЛ/ отдел „ Справочна “
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Българска телеграфна агенция,ВИНФ,17.2.2019; Голяма енциклопедия „ България “ т. 9, Българска академия на науките, 2012 година, стр. 3386-3387; Енциклопедия „ България “, т. 5, стр. 190; https://nationalgallery.bg/bg/exhibitions/alexander-petrov-1916-1983/; https://duma.bg/maystor-na-kolorita-pevets-na-selskiya-trud-i-balgarskata-priroda-n209461; https://artegallery.eu/александър-петров-лавандулата-живоп/; https://www.galleryloran.com/bg/authors/view/aleksandyr-petrov-lavandulata
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ