14 са новите академици в БАН
В Българска академия на науките приключиха тазгодишните избори за учени (действителни членове на академията), които продължиха 4 дни през предходната седмица. Номинациите за носители на висшето академично звание се вършат от научни институти, висши учебни заведения, от креативен съюзи, от група учени. От номинираните до състезанието за 18-те оповестени места за учени Централната изборна комисия в Българска академия на науките е позволила 46 претенденти, демонстрира информация в уеб страницата на академията. Избрани са 14 учени и създатели, като в региона на науките за Земята няма определен учен. По закон носителите на званието " учен " може да са до 80 на брой. В момента, дружно с новоизбраните, учените в България станаха 62-ма.
От новоизбраните учени пет души са от Българска академия на науките, един е от региона на изкуствата, осем са от висши учебни заведения в страната - трима от Софийския университет, двама от Медицинския университет в София и по един от Русенския университет, Медицинския университет в Плевен и Университета за хранителни технологии в Пловдив.
Средната възраст на новоизбраните действителни членове на академията е 65,6 години. Най-младият е от региона на аграрните науки - Атанас Павлов (54 г.), най-възрастният е писателят Владимир Зарев (74 г.). Жените измежду новите учени са две. На 28 октомври ДУМА заяви резултата от първите два дни на изборите за учени с осем определени и къси информации за научните им достижения - Олег Мушкаров (математика), Николай Витанов (физика), Николай Денков и Константин Хаджииванов (химия), Румен Панков и Драга Тончева (биология), Красимир Атанасов и Христо Белоев (инженерни науки).
Олег Мушкаров
Румен Панков
В другите дни изборите завършваха след публицистичното привършване на броя, по тази причина през днешния ден представяме и останалите новоизбрани учени.
Двама са новите учени в региона на Медицинските науки :
Д-р Григор Горчев (род. 1956 г.). Специалност: Акушерство и гинекология, онкология, хирургия. Национално и международно прочут експерт в региона на роботичната и лапароскопската хирургия. Иноватор и внедрител на нови оперативни и неоперативни способи в региона на гинекологията. Университетски академик и учител. Работи в Медицинския университет в Плевен.
Д-р Чавдар Славов (род. 1953 г.). Специалност: урология, трансплантология, хирургия, онкология. Национално и интернационално прочут уролог, участник в български и интернационалните новаторски проучвания и лекувания при рак на простата и други болести на урогениталната система. Университетски учител и откривател. Работи в УМБАЛ " Царица Йоанна " -ИСУЛ.
В направлението Обществени науки не е определен нов учен, а в Хуманитарни науки бе определен един академик:
Васил Николов (род. 1951 г.). Той е знаменит академик в региона на археологията и историята. Научните му приноси са в разнообразни аспекти на проучването на късната праистория: генезис на неолитната просвета на Източните и Централните Балкани, неолитната керамика, праисторическата архитектура, профилираните производства през халколита, комплексното общество през халколита, религиозно-митологичната система на античните земеделци, праисторическите ямни светилища, първите каменни праисторически замъци в Европа и така нататък Работи в Националния археологически институт с музей на Българска академия на науките, чийто шеф е бил.
В направлението Аграрни и лесовъдни науки Събранието на учените избра един човек:
Атанас Павлов (род. 1967 г.). Основните му научни приноси са в направленията: Биологично дейни субстанции от растителни in vitro системи с приложение в хранително-вкyсовата, козметичната и фармацевтичната индустрии. Разработване на водни двуфазни системи като нетрадиционни способи за обработване на растителни системи in vitro, нови и нетрадиционни биореакторни системи за обработване на растителни системи in vitro, клетъчна агрономия с мултиметаболитни разбори. Работи в Университета по хранителни технологии в Пловдив и в Института по микробиология " Стефан Ангелов " на Българска академия на науките.
В направление Изкуство званието учен получи публицист:
Владимир Зарев (род. 1947 г.). В творчеството му се отразяват вибрациите на изключително значими интервали от националната историческа орис, на рухнали илюзии и очаквания, портрети на родови общности, пренесени в бъдещето, към хоризонтите на осмислянето им с усещанията и чувствителността на съвременника. Главен редактор на списание за българска и преводна литература " Съвременник ".
В направление Изкуствознание е определен също един учен:
Светланка Куюмджиева (род. 1949 г.). Откривател, учредител, анализатор на процесите в проучването на хилядолетната история на българската музика в интервала IХ-ХIХ век, с достижения и нововъведения в проучването на нови музикални извори, нови песнопения, антични ръкописи, истински творби, свързани с имената на директни възпитаници на светите Кирил и Методий, ярки и без паралел във византийската музикална книжнина.
***
В петък стартира и изборът за член-кореспонденти. В направление Математически науки няма определени. В областите Физически науки и Химически науки определените са: Александър Драйшу от СУ (род. 1961 г.), водещ академик в региона на фотониката, Евелина Славчева от Българска академия на науките (род. 1961 г.), изявен академик в настоящата научна област " предпазване на водород и потребление на атомна сила ", Владимир Божинов от ХТМУ (род. 1956 г.), одобрен в международен мащаб в проектирането и синтеза на флуоресцентни съединения с програмирани свойства на молекулно ниво и тяхното приложение във високите технологии. В направлението Науки за Земята са определени двама: Станислав Василе в от Българска академия на науките (род. 1959 г.), работи в областите на минералогията и геохимията на въглищата, кокса, техните отпадни артикули и биомаси, както и на екологосъобразното им потребление в индустрията, и Кристалина Стойкова от Българска академия на науките (род. 1959 г.), чиито научни ползи са в областите на палеонтологията, стратиграфията, седиментологията, палеогеографията и районната геология.
Изборът за член-кореспонденти ще продължи на 2 ноември.
От новоизбраните учени пет души са от Българска академия на науките, един е от региона на изкуствата, осем са от висши учебни заведения в страната - трима от Софийския университет, двама от Медицинския университет в София и по един от Русенския университет, Медицинския университет в Плевен и Университета за хранителни технологии в Пловдив.
Средната възраст на новоизбраните действителни членове на академията е 65,6 години. Най-младият е от региона на аграрните науки - Атанас Павлов (54 г.), най-възрастният е писателят Владимир Зарев (74 г.). Жените измежду новите учени са две. На 28 октомври ДУМА заяви резултата от първите два дни на изборите за учени с осем определени и къси информации за научните им достижения - Олег Мушкаров (математика), Николай Витанов (физика), Николай Денков и Константин Хаджииванов (химия), Румен Панков и Драга Тончева (биология), Красимир Атанасов и Христо Белоев (инженерни науки).
Олег Мушкаров
Румен Панков
В другите дни изборите завършваха след публицистичното привършване на броя, по тази причина през днешния ден представяме и останалите новоизбрани учени.
Двама са новите учени в региона на Медицинските науки :
Д-р Григор Горчев (род. 1956 г.). Специалност: Акушерство и гинекология, онкология, хирургия. Национално и международно прочут експерт в региона на роботичната и лапароскопската хирургия. Иноватор и внедрител на нови оперативни и неоперативни способи в региона на гинекологията. Университетски академик и учител. Работи в Медицинския университет в Плевен.
Д-р Чавдар Славов (род. 1953 г.). Специалност: урология, трансплантология, хирургия, онкология. Национално и интернационално прочут уролог, участник в български и интернационалните новаторски проучвания и лекувания при рак на простата и други болести на урогениталната система. Университетски учител и откривател. Работи в УМБАЛ " Царица Йоанна " -ИСУЛ.
В направлението Обществени науки не е определен нов учен, а в Хуманитарни науки бе определен един академик:
Васил Николов (род. 1951 г.). Той е знаменит академик в региона на археологията и историята. Научните му приноси са в разнообразни аспекти на проучването на късната праистория: генезис на неолитната просвета на Източните и Централните Балкани, неолитната керамика, праисторическата архитектура, профилираните производства през халколита, комплексното общество през халколита, религиозно-митологичната система на античните земеделци, праисторическите ямни светилища, първите каменни праисторически замъци в Европа и така нататък Работи в Националния археологически институт с музей на Българска академия на науките, чийто шеф е бил.
В направлението Аграрни и лесовъдни науки Събранието на учените избра един човек:
Атанас Павлов (род. 1967 г.). Основните му научни приноси са в направленията: Биологично дейни субстанции от растителни in vitro системи с приложение в хранително-вкyсовата, козметичната и фармацевтичната индустрии. Разработване на водни двуфазни системи като нетрадиционни способи за обработване на растителни системи in vitro, нови и нетрадиционни биореакторни системи за обработване на растителни системи in vitro, клетъчна агрономия с мултиметаболитни разбори. Работи в Университета по хранителни технологии в Пловдив и в Института по микробиология " Стефан Ангелов " на Българска академия на науките.
В направление Изкуство званието учен получи публицист:
Владимир Зарев (род. 1947 г.). В творчеството му се отразяват вибрациите на изключително значими интервали от националната историческа орис, на рухнали илюзии и очаквания, портрети на родови общности, пренесени в бъдещето, към хоризонтите на осмислянето им с усещанията и чувствителността на съвременника. Главен редактор на списание за българска и преводна литература " Съвременник ".
В направление Изкуствознание е определен също един учен:
Светланка Куюмджиева (род. 1949 г.). Откривател, учредител, анализатор на процесите в проучването на хилядолетната история на българската музика в интервала IХ-ХIХ век, с достижения и нововъведения в проучването на нови музикални извори, нови песнопения, антични ръкописи, истински творби, свързани с имената на директни възпитаници на светите Кирил и Методий, ярки и без паралел във византийската музикална книжнина.
***
В петък стартира и изборът за член-кореспонденти. В направление Математически науки няма определени. В областите Физически науки и Химически науки определените са: Александър Драйшу от СУ (род. 1961 г.), водещ академик в региона на фотониката, Евелина Славчева от Българска академия на науките (род. 1961 г.), изявен академик в настоящата научна област " предпазване на водород и потребление на атомна сила ", Владимир Божинов от ХТМУ (род. 1956 г.), одобрен в международен мащаб в проектирането и синтеза на флуоресцентни съединения с програмирани свойства на молекулно ниво и тяхното приложение във високите технологии. В направлението Науки за Земята са определени двама: Станислав Василе в от Българска академия на науките (род. 1959 г.), работи в областите на минералогията и геохимията на въглищата, кокса, техните отпадни артикули и биомаси, както и на екологосъобразното им потребление в индустрията, и Кристалина Стойкова от Българска академия на науките (род. 1959 г.), чиито научни ползи са в областите на палеонтологията, стратиграфията, седиментологията, палеогеографията и районната геология.
Изборът за член-кореспонденти ще продължи на 2 ноември.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ