Феновете на ГЕРБ, ДПС и БСП вярват най-вече на тв новините
В българското общество има немалка група хора, които изцяло отхвърлят медиите като източник на достоверна информация. 16% от популацията на страната няма доверие в нито една медия. Това демонстрира проучването „ Доверие в медиите и медийно ползване през 2022 година ”, на Институт „ Отворено общество ” – София.
Тази недоверчивост пораства с възрастта на интервюираните – в групата сред 31 и 40 години тези хора са 18%; сред 41 и 50 години стигат до 21%, т.е. всеки пети. Само при хората в третата възраст делът им спада до 10 на 100.
Сред източниците на информация най-големи подозрения българите изпитват към обществените медии. Едва 6% имат вяра на достоверността на това, което срещат във Facebook и другите обществени мрежи. При най-младите обаче, които са и най-активните консуматори на мрежите, картината е много по-различна – делът на доверчивите нараства до 16 на 100.
Българите имат вяра на първо място на това, което гледат на дребния екран – 42% имат доверие на малките екрани. В групата на най-възрастните те нарастват до 62 на 100. След това идват осведомителните уеб сайтове в интернет с 26% позитивен рейтинг. Те са изключително известни измежду най-активните възрастови групи – от 18 до 50 години, измежду живеещите в столицата и хората с най-високо обучение. Обратно, малките екрани намират повече фенове измежду хората в провинцията и по-ниско образованите, измежду които делът на ползващите интернет е по-нисък.
Радиото и вестниците, които в миналото преобладаваха измежду медиите, в този момент разполагат с по-малко доверие даже от обществените мрежи. На радиото главно се доверяват малко под 3% от запитаните, а на вестници – малко под 2%.
Партийни цветове
Мнозинството от последователите на Българска социалистическа партия (73%), ГЕРБ (52%) и Движение за права и свободи (50%) главно се доверяват на малкия екран, когато имат потребност от информация за ситуацията в страната. Интернет уеб страниците наподобяват достоверни на едвам 4% от последователите на Българска социалистическа партия и 2% от тези на Движение за права и свободи. Сред симпатизантите на ГЕРБ този дял е по-висок (около 25%), само че остава два пъти по-нисък от заявяващите доверие към малкия екран.
На другия полюс са симпатизантите на „ Демократична България “ (ДБ) и „ Възраждане “. 60% от симпатизантите на десницата и 46% от националистите се доверяват на интернет и едвам 24-26% - на малкия екран.
По средата са последователите на „ ИТН “ (ИТН) и „ Продължаваме промяната “ (ПП), при които се следят сходни дялове на тези, които се доверяват на малкия екран (42%) и тези, които избират интернет, включително обществените медии (41-42%).
Хората, които отхвърлят медиите изобщо, се срещат най-често измежду последователите на „ Български напредък ” (32%), Движение за права и свободи (27%) и „ Възраждане “ (19%). Най-малко са недоверчивите измежду симпатизантите на Демократична България (2%), Има Такъв Народ (6%) и Българска социалистическа партия (7%).
По-малко телевизия и от ден на ден " Facebook "
73% от интервюираните гледат телевизия всеки ден. Делът на хората, които всеки ден сядат пред дребния екран, е още по-голям в селата (82%), измежду третата възраст (89%), тези с главно обучение (80%), както и при симпатизантите на Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи (81-83%). Като цяло обаче постоянните фенове много са намелели през последните 13 години, откогато се прави изследването – от 90% през 2009 година до 73% в този момент.
За съпоставяне 54% влизат всеки ден в интернет. Техния дял обаче отбелязва забележителен растеж – през 2009 година са били 32 на 100. Значително повече от междинното за страната всекидневно прекарват в интернет живеещите в София (62%) и регионалните градове (64%), младите до 30 години (70%), висшистите (74%), учещите (80%), както и последователите на Демократична България (89%) и частично тези на „ Възраждане “ (67%).
Всеки ден 48% от интервюираните отделят време за Facebook и други обществени мрежи. Всеки пети (21%) най-малко един път седмично написа коментар или споделя обява, 7% го вършат всекидневно, а 63% – в никакъв случай. Сред политическите симпатизанти най-активни в обществените медии са още веднъж тези на Демократична България и „ Възраждане “ – всеки трети от тях най-малко един път седмично споделя в обществените медии изявления, касаещи ситуацията в страната.
Четенето – занятие за малко на брой
Вестници всеки ден четат 7% от интервюираните, а други 12% вършат това няколко пъти седмично. Близо половината от интервюираните (48%) декларират, че в никакъв случай не четат вестници.
Ежедневно книги четат 14%, а още толкоз настояват, че го вършат няколко пъти седмично. Всеки трети обаче е прям, че не чете книги.
Радиото включват всеки ден 35% от интервюираните. 21% слушат понякога през седмицата. Почти една четвърт изобщо не го вършат.
Данните са от национално представително проучване на публичното мнение, извършено измежду пълнолетното население на страната през интервала 6-16 юни 2022 година по метода на пряко стандартизирано изявление с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по район и вид обитаемо място с квота по признаците пол, възраст и образование. Проведени са 1000 ефикасни изявленията. Максимално позволена грешка при 95% гаранционна възможност: +/-3,1% при 50-процентен дял. Изследването на терен е извършено и финансиране по проект на Институт „ Отворено общество “ – София от Алфа Рисърч.
Тази недоверчивост пораства с възрастта на интервюираните – в групата сред 31 и 40 години тези хора са 18%; сред 41 и 50 години стигат до 21%, т.е. всеки пети. Само при хората в третата възраст делът им спада до 10 на 100.
Сред източниците на информация най-големи подозрения българите изпитват към обществените медии. Едва 6% имат вяра на достоверността на това, което срещат във Facebook и другите обществени мрежи. При най-младите обаче, които са и най-активните консуматори на мрежите, картината е много по-различна – делът на доверчивите нараства до 16 на 100.
Българите имат вяра на първо място на това, което гледат на дребния екран – 42% имат доверие на малките екрани. В групата на най-възрастните те нарастват до 62 на 100. След това идват осведомителните уеб сайтове в интернет с 26% позитивен рейтинг. Те са изключително известни измежду най-активните възрастови групи – от 18 до 50 години, измежду живеещите в столицата и хората с най-високо обучение. Обратно, малките екрани намират повече фенове измежду хората в провинцията и по-ниско образованите, измежду които делът на ползващите интернет е по-нисък.
Радиото и вестниците, които в миналото преобладаваха измежду медиите, в този момент разполагат с по-малко доверие даже от обществените мрежи. На радиото главно се доверяват малко под 3% от запитаните, а на вестници – малко под 2%.
Партийни цветове
Мнозинството от последователите на Българска социалистическа партия (73%), ГЕРБ (52%) и Движение за права и свободи (50%) главно се доверяват на малкия екран, когато имат потребност от информация за ситуацията в страната. Интернет уеб страниците наподобяват достоверни на едвам 4% от последователите на Българска социалистическа партия и 2% от тези на Движение за права и свободи. Сред симпатизантите на ГЕРБ този дял е по-висок (около 25%), само че остава два пъти по-нисък от заявяващите доверие към малкия екран.
На другия полюс са симпатизантите на „ Демократична България “ (ДБ) и „ Възраждане “. 60% от симпатизантите на десницата и 46% от националистите се доверяват на интернет и едвам 24-26% - на малкия екран.
По средата са последователите на „ ИТН “ (ИТН) и „ Продължаваме промяната “ (ПП), при които се следят сходни дялове на тези, които се доверяват на малкия екран (42%) и тези, които избират интернет, включително обществените медии (41-42%).
Хората, които отхвърлят медиите изобщо, се срещат най-често измежду последователите на „ Български напредък ” (32%), Движение за права и свободи (27%) и „ Възраждане “ (19%). Най-малко са недоверчивите измежду симпатизантите на Демократична България (2%), Има Такъв Народ (6%) и Българска социалистическа партия (7%).
По-малко телевизия и от ден на ден " Facebook "
73% от интервюираните гледат телевизия всеки ден. Делът на хората, които всеки ден сядат пред дребния екран, е още по-голям в селата (82%), измежду третата възраст (89%), тези с главно обучение (80%), както и при симпатизантите на Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи (81-83%). Като цяло обаче постоянните фенове много са намелели през последните 13 години, откогато се прави изследването – от 90% през 2009 година до 73% в този момент.
За съпоставяне 54% влизат всеки ден в интернет. Техния дял обаче отбелязва забележителен растеж – през 2009 година са били 32 на 100. Значително повече от междинното за страната всекидневно прекарват в интернет живеещите в София (62%) и регионалните градове (64%), младите до 30 години (70%), висшистите (74%), учещите (80%), както и последователите на Демократична България (89%) и частично тези на „ Възраждане “ (67%).
Всеки ден 48% от интервюираните отделят време за Facebook и други обществени мрежи. Всеки пети (21%) най-малко един път седмично написа коментар или споделя обява, 7% го вършат всекидневно, а 63% – в никакъв случай. Сред политическите симпатизанти най-активни в обществените медии са още веднъж тези на Демократична България и „ Възраждане “ – всеки трети от тях най-малко един път седмично споделя в обществените медии изявления, касаещи ситуацията в страната.
Четенето – занятие за малко на брой
Вестници всеки ден четат 7% от интервюираните, а други 12% вършат това няколко пъти седмично. Близо половината от интервюираните (48%) декларират, че в никакъв случай не четат вестници.
Ежедневно книги четат 14%, а още толкоз настояват, че го вършат няколко пъти седмично. Всеки трети обаче е прям, че не чете книги.
Радиото включват всеки ден 35% от интервюираните. 21% слушат понякога през седмицата. Почти една четвърт изобщо не го вършат.
Данните са от национално представително проучване на публичното мнение, извършено измежду пълнолетното население на страната през интервала 6-16 юни 2022 година по метода на пряко стандартизирано изявление с таблети по домовете на респондентите. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по район и вид обитаемо място с квота по признаците пол, възраст и образование. Проведени са 1000 ефикасни изявленията. Максимално позволена грешка при 95% гаранционна възможност: +/-3,1% при 50-процентен дял. Изследването на терен е извършено и финансиране по проект на Институт „ Отворено общество “ – София от Алфа Рисърч.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ