Кога да свалим мартениците и къде да ги закичим?
В българския обичай и просвета съществуват обичаи освен за носенето на магическите бели и червени конци, само че и за това по кое време и по какъв начин да свалим мартеницата, с цел да извърши тя предназначението си – да ни донесе здраве, дългоденствие и забавление през настъпващата пролет.
Запознайте се с най-интересните вярвания през годините и в другите райони на България.
По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовец – на 25 март. По-рядка е била преди време практиката да се носят единствено през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят мартеници да се носят цели 40 дни или чак до беритба. Най-популярна и до ден сегашен е визията, че червено-бялата мартеница се смъква, когато човек види цъфнало плодно дръвче. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, с цел да стане плодовито дървото.
Мартениците се смъкват, като се види лястовица, до момента в който се чуе гукане на гълъб или кукувичето " ку-ку ". Тогава се завързват на плодно дръвче, с цел да има изобилие. Някога слагали мартеницата под камък и съгласно буболечките и гадинките под него гадаели каква ще бъде годината, здравето и щастието на индивида.
В други краища на страната мартеницата се смъква, когато се види щъркел. Поверието е, че в случай че видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре – като че ли " хвърчи ". А в случай че щъркелът е кацнал, ще си приспивен и ленив през идното лято. Затова пожеланието в подобен миг било " Щъркел хвърчи – и аз да летя ". Или пък като хвърляли своята мартеница нагоре към летящия щъркел, децата викали: " На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве ".
Според националния бит мартениците се носят, до момента в който не се види цъфнала овошка. Тогава всеки смъква своята мартеница и я закача на дърво или шубрак – на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората. При свалянето на мартеницата се намисля предпочитание.
Thinkstock
В някой региони хвърлят мартеницата в реката, с цел да им върви по вода и всичко неприятно да изтече.
По други места поставят мартеницата под огромен камък и след девет дни гледат какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, в случай че има други, по-едри буболечки – удача в крави, в наедрял добитък. Затова някъде назовават мартеницата " гадалушка ".
Thinkstock
Веднъж свалена със съпътстващия обред, мартеницата губи смисъла си на талисман. Това отбелязва една значима стъпка – края на зимата и прехода към позитивните промени.
Запознайте се с най-интересните вярвания през годините и в другите райони на България.
По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовец – на 25 март. По-рядка е била преди време практиката да се носят единствено през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят мартеници да се носят цели 40 дни или чак до беритба. Най-популярна и до ден сегашен е визията, че червено-бялата мартеница се смъква, когато човек види цъфнало плодно дръвче. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, с цел да стане плодовито дървото.
Мартениците се смъкват, като се види лястовица, до момента в който се чуе гукане на гълъб или кукувичето " ку-ку ". Тогава се завързват на плодно дръвче, с цел да има изобилие. Някога слагали мартеницата под камък и съгласно буболечките и гадинките под него гадаели каква ще бъде годината, здравето и щастието на индивида.
В други краища на страната мартеницата се смъква, когато се види щъркел. Поверието е, че в случай че видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре – като че ли " хвърчи ". А в случай че щъркелът е кацнал, ще си приспивен и ленив през идното лято. Затова пожеланието в подобен миг било " Щъркел хвърчи – и аз да летя ". Или пък като хвърляли своята мартеница нагоре към летящия щъркел, децата викали: " На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве ".
Според националния бит мартениците се носят, до момента в който не се види цъфнала овошка. Тогава всеки смъква своята мартеница и я закача на дърво или шубрак – на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората. При свалянето на мартеницата се намисля предпочитание.
Thinkstock В някой региони хвърлят мартеницата в реката, с цел да им върви по вода и всичко неприятно да изтече.
По други места поставят мартеницата под огромен камък и след девет дни гледат какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, в случай че има други, по-едри буболечки – удача в крави, в наедрял добитък. Затова някъде назовават мартеницата " гадалушка ".
Thinkstock Веднъж свалена със съпътстващия обред, мартеницата губи смисъла си на талисман. Това отбелязва една значима стъпка – края на зимата и прехода към позитивните промени.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ