Сретение Господне е - не се върши никаква домашна или полска работа
В българските вярвания този ден се назовава също Зимна Богородица
Българската православна черква празнува на 2 февруариСретение Господне, един от 12-те велики празници през годината.
На четиридесетия ден след рождението си, Исус бил занесен в Йерусалимския храм, с цел да бъде отдаден на Бога, според Мойсеевия закон. По същото време Светата Божа майка минала ритуално филтриране и принесла жертва две гургулици, както законът изисква. Духом образован, в храма отишъл праведния дъртак Симеон, който от доста епохи очаквал да види Христа - „ Утехата Израилева ". Нему било дадено, че няма да вкуси гибел, до момента в който не види Спасителя на света, споделя.
Празнуването на Сретение Господне не е единствено историческо възпоминание. В църковната работа на този ден се акцентира фактът, че Исус, Синът и Словото Божие, посредством който бе основан света, в този момент лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон.
Същият този Божи Син, Законодателят, в този момент Сам извършва Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора. По благоверен бит новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете избрана молитва.
В българските вярвания този ден се назовава също Зимна Богородица, Вълча Богородица поради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три следващи дни (Трифунци), в който вълците бесуват.
Според националните вярвания през този ден не се работи никаква домашна или полска работа – шиене, плетене, почистване, работа в градината или на равнищата, тъй като децата ще се раждат белязани. Само се готви. Домакините месят питки и ги раздават в две къщи.
2 февруари е също и български национален празник - Петльовден, бит с районно разпространяване. Чества се основно в източнобългарската етническа територия - от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 2 февруари - нов жанр или на 20 януари - съгласно остарялото летоброене.
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е обсъждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а съгласно някои откриватели, е правоприемник на античен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Българската православна черква празнува на 2 февруариСретение Господне, един от 12-те велики празници през годината.
На четиридесетия ден след рождението си, Исус бил занесен в Йерусалимския храм, с цел да бъде отдаден на Бога, според Мойсеевия закон. По същото време Светата Божа майка минала ритуално филтриране и принесла жертва две гургулици, както законът изисква. Духом образован, в храма отишъл праведния дъртак Симеон, който от доста епохи очаквал да види Христа - „ Утехата Израилева ". Нему било дадено, че няма да вкуси гибел, до момента в който не види Спасителя на света, споделя.
Празнуването на Сретение Господне не е единствено историческо възпоминание. В църковната работа на този ден се акцентира фактът, че Исус, Синът и Словото Божие, посредством който бе основан света, в този момент лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон.
Същият този Божи Син, Законодателят, в този момент Сам извършва Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора. По благоверен бит новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете избрана молитва.
В българските вярвания този ден се назовава също Зимна Богородица, Вълча Богородица поради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три следващи дни (Трифунци), в който вълците бесуват.
Според националните вярвания през този ден не се работи никаква домашна или полска работа – шиене, плетене, почистване, работа в градината или на равнищата, тъй като децата ще се раждат белязани. Само се готви. Домакините месят питки и ги раздават в две къщи.
2 февруари е също и български национален празник - Петльовден, бит с районно разпространяване. Чества се основно в източнобългарската етническа територия - от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 2 февруари - нов жанр или на 20 януари - съгласно остарялото летоброене.
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е обсъждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а съгласно някои откриватели, е правоприемник на античен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ