Кормораните - крилатите деца на водата
В България се срещат три обособени типа корморани: дребен, междинен и огромен. И трите са били заплашен от изгубване в България и съвсем унищожени. Днес популациите са постоянни, само че бракониерството и увреждането на местообитания остават закани.
Ако би трябвало да определим коя е най-известната водолюбива птица в България, корморанът би сграбчил първото място. Красивите гмуркачи (някои типове могат да доближат 45 м. дълбочина) се срещат към съвсем всички огромни водоеми - Черно море, реки, езера, язовири. Освен с присъщия черен цвят, те се отличават и с атрактивния метод да сушат крилете си - като ги разперват на слънце или вятър. В България се срещат три обособени типа: огромен, междинен (наричан още качулат) и дребен. Заради цвета си са познати още под имената дяволица и карабатак.
В България се срещат три обособени типа корморани: дребен, междинен и огромен. И трите са били заплашен от изгубване в България и съвсем унищожени. Днес популациите са постоянни, само че бракониерството и увреждането на местообитания остават закани.
Ако би трябвало да определим коя е най-известната водолюбива птица в България, корморанът би сграбчил първото място. Красивите гмуркачи (някои типове могат да доближат 45 м. дълбочина) се срещат към съвсем всички огромни водоеми - Черно море, реки, езера, язовири. Освен с присъщия черен цвят, те се отличават и с атрактивния метод да сушат крилете си - като ги разперват на слънце или вятър. В България се срещат три обособени типа: огромен, междинен (наричан още качулат) и дребен. Заради цвета си са познати още под имената дяволица и карабатак.
Как да ги отличим? Средният корморан се среща единствено по Черноморското ни крайбрежие, най-вече северното, защото обича да прави гнездата си в недостъпни скални корнизи, ниши и дребни пещери. През размножителния интервал перата на главата му образуват " качулка " и оттова идва името му. Големият е най-разпространен и се среща из цялата страна. Той е най-едрият от трите, разпознава се по присъщите бели петна на хълбоците и към човката. Малкият корморан е висок 50 см., избира водоеми с изобилна растителност и в България може да се следи най-вече по поречието на реките Дунав и Марица и към някои приморски езера.
В източните култури корморанът е на респект, само че у нас не е тъкмо по този начин. Допреди 20 - 30 години типът е бил заплашен от изгубване в България и съвсем погубен. Птиците са подложени на целеустремено отстрелване и прогонване, защото се е считало, че вредят на риболова и рибовъдството. Със възбраната на лова им и напъните на природозащитни организации, популациите последователно се възвръщат, завръщат се на старите си места и даже заемат нови.
Реклама
Днес трите типа корморани са в напредък на числеността. Въпреки това дребният и междинният корморани остават под опасност и са включени в Червената книга на България, предпазени са от Закона за биологичното многообразие, а част от хабитатите им са включени в европейската екологична мрежа " Натура 2000 ". Все още има случаи на противозаконен отстрел, само че по-опасни са пресушаването на водоеми, замърсяването, намаляването на рибните запаси, увреждането и унищожаването на местообитания. Гнездовата колония на огромния корморан на Дуранкулашкото езеро беше съзнателно унищожавана три пъти за последните 10 години. За да ги защитим са нужни по-детайлни изследвания за трите типа и запазване на хабитатите им.
Трите типа корморани
" Малкият корморан е предпазен тип, включен в Червената книга на България. Гнездовата му популация в България е относително ниска (между 350 и 500 двойки) ", споделя Михаил Илиев, специалист от Българското сдружение за отбрана на птиците (БДЗП). " До преди 15 години типът се приемаше за международно заплашен, тъй като числеността му не е огромна и е мощно локализирана в Югоизточна Европа ", добавя той. У нас се среща главно по поречието на р. Дунав; най-голямата колония е в резервата Сребърна. Другата колония е в региона на Бургас, в предпазена околност Пода, където има Природозащитен център, ръководена от Българско дружество за защита на птиците.
" Всъщност дребният корморан е най-характерен през зимата, когато при нас идват доста птици от по-северните географски ширини, от Източна Европа, Румъния, Украйна. Те образуват така наречен нощувки (зимуване), които са известни от дълго време и относително непроменящи се през годините. Такива места са Бургаското езеро; региона на Пловдив - по поречието на река Марица, където в предишното са следени докъм 6 хиляди птици ", споделя Илиев. " През последните години смисъла на Бургаските влажни зони се усили доста, в това число и за гнезденето на типа. Редовният ни мониторинг на Поморийско езеро демонстрира нарастване на числеността на дребните корморани даже в тази солена лагуна, която кардинално не е оптималното местообитание за типа ", споделя от своя страна Димитър Попов от съдружие " Зелени Балкани "
Фотограф: Николай Стефанов
" Дълги години нощувката на дребния корморан по поречието на р. Марица беше в региона на моста на 6-ти километър в Пловдив, само че преди няколко години се измести на остров Адата, където очевидно се усещат по-защитени ", разяснява Димитър Плачийски, специалист по биоразнообразие и орнитология от пловдивския офис на Българско дружество за защита на птиците. " Нощувките са доста забавни, постоянно организираме образования по мониторинг и доброволчески акции в региона ", споделя той. Малки корморани зимуват и в резервата Сребърна, по поречието на Дунав, във Варненско-Белославското и Дуранкулашкото езера. " За да бъдат съхранени тези места, по наше предложение на бяха оповестени три предпазени територии по поречието на р. Марица ", добавя Елена Стоева от " Зелени Балкани ".
Реклама
Средният корморан, прочут още като качулат, е характерен морски тип. Среща се само и единствено по черноморското крайбрежие на България. До преди 10 години единствената гнездова колония у нас беше на север - сред нос Калиакра и с. Тюленово. Тя наброява към 200 гнездови двойки. През 2013 година специалисти записват сформирането на нова колония на междинния корморан от към 20 двойки по нашето крайбрежие в региона на Созопол, на дребните острови, ситуирани близо до града. Днес числеността й се е нараснала до 200 двойки. " Видът можем да го класифицираме като най-рядко срещан, защото е мощно локализиран на избрани места по Черноморското крайбрежие ", споделя Илиев. Той е включен в Червената книга на България дружно с дребния корморан.
Качулат корморан Фотограф: Николай Стефанов
Големият корморан е средноголяма, граблива птица с жълто леке в основата на човката и особено бяло леке на хълбока. Гнезди колониално, постоянно дружно с други водолюбиви птици - чапли, лопатарки, ослепителен ибис, от време на време даже с дребния корморан. Среща се през цялата година в цялата страна. Най-големите колонии са по поречието на р. Дунав, на няколко дунавски острова и в региона на Бургас. Можем да го срещнем във всевъзможен вид сладководни водоеми, било то микроязовири, реки, канали, блата. Понякога и по високопланински влажни зони.
Заплахи
" Големи корморани има и в региона на Дуранкулашкото езеро, където колонията е дребна, сред 100 и 200 двойки. Гнездят по дървета, най-често широколистни. В последните години тази колония беше унищожавана три пъти ", напомня Михаил Илиев. Една от евентуалните аргументи, е че типът е нежелателен от риболовците, защото се смята, че унищожава доста риба. Допреди няколко години даже е имало малка врата в закона, че при открити вреди в рибовъдни стопанства, нанесени от корморана, отстрела му е разрешен. Сега това е изрично неразрешено.
Фотограф: Николай Стефанов
" В интервала 50 - 70-те години кормораните са били подложени на прогонване, отстрелване и заличаване по всевъзможен, защото са се смятали за нездравословни. Потърпевши били освен те, за жалост и доста други хищни птици. Много типове са намалели до най-малко, а някои са изчезнали - да вземем за пример брадатият лешояд, признакът на българската природозащита ", споделя още специалистът. Тогава популациите на кормораните са били доста по-малки, срещали са се едвам на няколко острова по поречието на р. Дунав с популация от порядъка на 300 двойки. Няколко десетилетия по-късно - без съзнателно заличаване и прогонване, числеността им се е нараснала до над 3000 двойки.
Ако би трябвало да определим коя е най-известната водолюбива птица в България, корморанът би сграбчил първото място. Красивите гмуркачи (някои типове могат да доближат 45 м. дълбочина) се срещат към съвсем всички огромни водоеми - Черно море, реки, езера, язовири. Освен с присъщия черен цвят, те се отличават и с атрактивния метод да сушат крилете си - като ги разперват на слънце или вятър. В България се срещат три обособени типа: огромен, междинен (наричан още качулат) и дребен. Заради цвета си са познати още под имената дяволица и карабатак.
В България се срещат три обособени типа корморани: дребен, междинен и огромен. И трите са били заплашен от изгубване в България и съвсем унищожени. Днес популациите са постоянни, само че бракониерството и увреждането на местообитания остават закани.
Ако би трябвало да определим коя е най-известната водолюбива птица в България, корморанът би сграбчил първото място. Красивите гмуркачи (някои типове могат да доближат 45 м. дълбочина) се срещат към съвсем всички огромни водоеми - Черно море, реки, езера, язовири. Освен с присъщия черен цвят, те се отличават и с атрактивния метод да сушат крилете си - като ги разперват на слънце или вятър. В България се срещат три обособени типа: огромен, междинен (наричан още качулат) и дребен. Заради цвета си са познати още под имената дяволица и карабатак.
Как да ги отличим? Средният корморан се среща единствено по Черноморското ни крайбрежие, най-вече северното, защото обича да прави гнездата си в недостъпни скални корнизи, ниши и дребни пещери. През размножителния интервал перата на главата му образуват " качулка " и оттова идва името му. Големият е най-разпространен и се среща из цялата страна. Той е най-едрият от трите, разпознава се по присъщите бели петна на хълбоците и към човката. Малкият корморан е висок 50 см., избира водоеми с изобилна растителност и в България може да се следи най-вече по поречието на реките Дунав и Марица и към някои приморски езера.
В източните култури корморанът е на респект, само че у нас не е тъкмо по този начин. Допреди 20 - 30 години типът е бил заплашен от изгубване в България и съвсем погубен. Птиците са подложени на целеустремено отстрелване и прогонване, защото се е считало, че вредят на риболова и рибовъдството. Със възбраната на лова им и напъните на природозащитни организации, популациите последователно се възвръщат, завръщат се на старите си места и даже заемат нови.
Реклама
Днес трите типа корморани са в напредък на числеността. Въпреки това дребният и междинният корморани остават под опасност и са включени в Червената книга на България, предпазени са от Закона за биологичното многообразие, а част от хабитатите им са включени в европейската екологична мрежа " Натура 2000 ". Все още има случаи на противозаконен отстрел, само че по-опасни са пресушаването на водоеми, замърсяването, намаляването на рибните запаси, увреждането и унищожаването на местообитания. Гнездовата колония на огромния корморан на Дуранкулашкото езеро беше съзнателно унищожавана три пъти за последните 10 години. За да ги защитим са нужни по-детайлни изследвания за трите типа и запазване на хабитатите им.
Трите типа корморани
" Малкият корморан е предпазен тип, включен в Червената книга на България. Гнездовата му популация в България е относително ниска (между 350 и 500 двойки) ", споделя Михаил Илиев, специалист от Българското сдружение за отбрана на птиците (БДЗП). " До преди 15 години типът се приемаше за международно заплашен, тъй като числеността му не е огромна и е мощно локализирана в Югоизточна Европа ", добавя той. У нас се среща главно по поречието на р. Дунав; най-голямата колония е в резервата Сребърна. Другата колония е в региона на Бургас, в предпазена околност Пода, където има Природозащитен център, ръководена от Българско дружество за защита на птиците.
" Всъщност дребният корморан е най-характерен през зимата, когато при нас идват доста птици от по-северните географски ширини, от Източна Европа, Румъния, Украйна. Те образуват така наречен нощувки (зимуване), които са известни от дълго време и относително непроменящи се през годините. Такива места са Бургаското езеро; региона на Пловдив - по поречието на река Марица, където в предишното са следени докъм 6 хиляди птици ", споделя Илиев. " През последните години смисъла на Бургаските влажни зони се усили доста, в това число и за гнезденето на типа. Редовният ни мониторинг на Поморийско езеро демонстрира нарастване на числеността на дребните корморани даже в тази солена лагуна, която кардинално не е оптималното местообитание за типа ", споделя от своя страна Димитър Попов от съдружие " Зелени Балкани "
Фотограф: Николай Стефанов
" Дълги години нощувката на дребния корморан по поречието на р. Марица беше в региона на моста на 6-ти километър в Пловдив, само че преди няколко години се измести на остров Адата, където очевидно се усещат по-защитени ", разяснява Димитър Плачийски, специалист по биоразнообразие и орнитология от пловдивския офис на Българско дружество за защита на птиците. " Нощувките са доста забавни, постоянно организираме образования по мониторинг и доброволчески акции в региона ", споделя той. Малки корморани зимуват и в резервата Сребърна, по поречието на Дунав, във Варненско-Белославското и Дуранкулашкото езера. " За да бъдат съхранени тези места, по наше предложение на бяха оповестени три предпазени територии по поречието на р. Марица ", добавя Елена Стоева от " Зелени Балкани ".
Реклама
Средният корморан, прочут още като качулат, е характерен морски тип. Среща се само и единствено по черноморското крайбрежие на България. До преди 10 години единствената гнездова колония у нас беше на север - сред нос Калиакра и с. Тюленово. Тя наброява към 200 гнездови двойки. През 2013 година специалисти записват сформирането на нова колония на междинния корморан от към 20 двойки по нашето крайбрежие в региона на Созопол, на дребните острови, ситуирани близо до града. Днес числеността й се е нараснала до 200 двойки. " Видът можем да го класифицираме като най-рядко срещан, защото е мощно локализиран на избрани места по Черноморското крайбрежие ", споделя Илиев. Той е включен в Червената книга на България дружно с дребния корморан.
Качулат корморан Фотограф: Николай Стефанов
Големият корморан е средноголяма, граблива птица с жълто леке в основата на човката и особено бяло леке на хълбока. Гнезди колониално, постоянно дружно с други водолюбиви птици - чапли, лопатарки, ослепителен ибис, от време на време даже с дребния корморан. Среща се през цялата година в цялата страна. Най-големите колонии са по поречието на р. Дунав, на няколко дунавски острова и в региона на Бургас. Можем да го срещнем във всевъзможен вид сладководни водоеми, било то микроязовири, реки, канали, блата. Понякога и по високопланински влажни зони.
Заплахи
" Големи корморани има и в региона на Дуранкулашкото езеро, където колонията е дребна, сред 100 и 200 двойки. Гнездят по дървета, най-често широколистни. В последните години тази колония беше унищожавана три пъти ", напомня Михаил Илиев. Една от евентуалните аргументи, е че типът е нежелателен от риболовците, защото се смята, че унищожава доста риба. Допреди няколко години даже е имало малка врата в закона, че при открити вреди в рибовъдни стопанства, нанесени от корморана, отстрела му е разрешен. Сега това е изрично неразрешено.
Фотограф: Николай Стефанов
" В интервала 50 - 70-те години кормораните са били подложени на прогонване, отстрелване и заличаване по всевъзможен, защото са се смятали за нездравословни. Потърпевши били освен те, за жалост и доста други хищни птици. Много типове са намалели до най-малко, а някои са изчезнали - да вземем за пример брадатият лешояд, признакът на българската природозащита ", споделя още специалистът. Тогава популациите на кормораните са били доста по-малки, срещали са се едвам на няколко острова по поречието на р. Дунав с популация от порядъка на 300 двойки. Няколко десетилетия по-късно - без съзнателно заличаване и прогонване, числеността им се е нараснала до над 3000 двойки.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ