Древни растения от времето на динозаврите откриха в България
В България се срещат изненадващо доста растения от времето на динозаврите, непокътнати в съвсем неизменим тип и до през днешния ден. Това оповестиха от интернационалния консорциум " ЕНВИМОН ", направил през 2021 година теренни изследвания на типове и естествени местообитания в страната.
През изминаващата година акцентът при изследването на естествените местообитания в България от екологичната мрежа " Натура 2000 " е бил върху горските местообитания. Проучваненията са протекли през лятото и есента от научните специалисти на " ЕНВИМОН ". " Установихме, че горите в източната половина на България са същински терциерни паркове. В тях даже и на дребна повърхност могат да се открият огромен брой растения, които са оживели от топлите интервали по времето на динозаврите и по тази причина се отнасят към групата на терциерните реликтни растения ", разгласи Борис Каракушев, изпълнителен шеф на " ЕНВИМОН ".
Сред дърветата от времето на терциера са окосмен дъб, горун, цер, полски клен, елементарен габър, келяв габър, мъждрян. Сред храстите такива са смрадлика, бръшлян, драка, остър залист (известен още като остър чимшир), подезичен залист. От тревистите растения могат да се посочат полетно ботурче, росен, златисто секирче. Всички те са присъщи типове за горските местообитания от европейска значителност, показват откривателите.
Еколозите описват, че в България има два типа бук – елементарен и източен. Обикновеният бук образува няколко вида местообитания, които се отличават освен по изискванията на средата, само че и по комбинацията от присъщи типове. Всички те са букови гори, само че са доста разнообразни едни от други. И до момента в който елементарният бук е публикуван в цяла Европа, източният бук се среща единствено в Югоизточна Европа.
Именно източният бук е незабравим с това, че се отнася към терциерните реликтни растения. Обект на мониторинга през 2021 година са били горите от източен бук в Източна Стара планина. " Те образуват настрана местообитание, наречено " Западнопонтийски букови гори ", изясни Борис Каракушев.
Дъбовите гори също имат с какво да ни учудят. Косматият дъб (Quercus pubescens) образува два вида естествени местообитания, разграничени от билото на Стара планина. В Северна България е публикувано местообитанието " Панонски гори с окосмен дъб ", а в Южна България – " Източни гори от окосмен дъб ". Разликата сред тях се дължи както на другия климат, по този начин и на другия генезис. В Южна България броят на средиземноморските типове измежду тях е доста огромен. В Северна България има два вида местообитания, в които доминира цер (Quercus cerris). Това са " Балкано-Панонски церово-горунови гори " и " Евро-сибирски степни гори от цер ". Причините за това още веднъж се крият в другите условия на средата и присъщите типове.
Друга изненада беше установяването на пролетни растения през есенните месеци, показват учените. През октомври полетното ботурче към този момент е образувало своите розетки и те притеглят внимание с красивите си листа. Влакнестото лютиче, което през април и май покрива горския под със златните си цветове, към този момент се приготвя като образува първите си нови листа. А кавказката иглика (също терциерен реликт) по този начин и не се разделя с листата, които са обграждали нейните цветове през по този начин далечната пролет.
През изминаващата година акцентът при изследването на естествените местообитания в България от екологичната мрежа " Натура 2000 " е бил върху горските местообитания. Проучваненията са протекли през лятото и есента от научните специалисти на " ЕНВИМОН ". " Установихме, че горите в източната половина на България са същински терциерни паркове. В тях даже и на дребна повърхност могат да се открият огромен брой растения, които са оживели от топлите интервали по времето на динозаврите и по тази причина се отнасят към групата на терциерните реликтни растения ", разгласи Борис Каракушев, изпълнителен шеф на " ЕНВИМОН ".
Сред дърветата от времето на терциера са окосмен дъб, горун, цер, полски клен, елементарен габър, келяв габър, мъждрян. Сред храстите такива са смрадлика, бръшлян, драка, остър залист (известен още като остър чимшир), подезичен залист. От тревистите растения могат да се посочат полетно ботурче, росен, златисто секирче. Всички те са присъщи типове за горските местообитания от европейска значителност, показват откривателите.
Еколозите описват, че в България има два типа бук – елементарен и източен. Обикновеният бук образува няколко вида местообитания, които се отличават освен по изискванията на средата, само че и по комбинацията от присъщи типове. Всички те са букови гори, само че са доста разнообразни едни от други. И до момента в който елементарният бук е публикуван в цяла Европа, източният бук се среща единствено в Югоизточна Европа.
Именно източният бук е незабравим с това, че се отнася към терциерните реликтни растения. Обект на мониторинга през 2021 година са били горите от източен бук в Източна Стара планина. " Те образуват настрана местообитание, наречено " Западнопонтийски букови гори ", изясни Борис Каракушев.
Дъбовите гори също имат с какво да ни учудят. Косматият дъб (Quercus pubescens) образува два вида естествени местообитания, разграничени от билото на Стара планина. В Северна България е публикувано местообитанието " Панонски гори с окосмен дъб ", а в Южна България – " Източни гори от окосмен дъб ". Разликата сред тях се дължи както на другия климат, по този начин и на другия генезис. В Южна България броят на средиземноморските типове измежду тях е доста огромен. В Северна България има два вида местообитания, в които доминира цер (Quercus cerris). Това са " Балкано-Панонски церово-горунови гори " и " Евро-сибирски степни гори от цер ". Причините за това още веднъж се крият в другите условия на средата и присъщите типове.
Друга изненада беше установяването на пролетни растения през есенните месеци, показват учените. През октомври полетното ботурче към този момент е образувало своите розетки и те притеглят внимание с красивите си листа. Влакнестото лютиче, което през април и май покрива горския под със златните си цветове, към този момент се приготвя като образува първите си нови листа. А кавказката иглика (също терциерен реликт) по този начин и не се разделя с листата, които са обграждали нейните цветове през по този начин далечната пролет.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ