Проф. Искра Белева: Държавата и икономиката вървят на самоход
В България не се правят оценка по достолепие тежестта на рецесиите. Дебатите, които се водят са доста надалеч от стопанската система и задаващата се зима, която ще бъде съпроводена от доста проблеми.
Дори и да се сформира кабинет, той механически няма да има опция да внесе бюджет до края на годината. Липсва диалог за политиките, които би трябвало да попадат в бюджета.
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Искра Белева от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.
С нея беседваме за опцията да имаме бюджет за идната година, признат от новоизбраното 48 Народно заседание, за тежестта на множеството рецесии и неналичието на предвидимост.
Проф. Белева е мощно разтревожена от неналичието на политики, които би трябвало да попадат в бъдещия бюджет. „ Бюджетът самичък по себе си е числа, систематизиране на финансови средства, само че зад тях стоят политики. Това, което е обезпокоително, че не виждаме спор по тях и не виждаме признаци за консенсус за стопанска система и икономическо развиване “, акцентира специалистът.
Тя уточни, че политиките, които би трябвало да се осъществят през бюджета, ще зависят от концепцията, която се възприема за развиване на страната. България има съответните стратегически документи за развиване до 2030 година, само че поради множеството рецесии, на които сме очевидци, те се нуждаят от съответната актуализация.
„ Силната непредвидимост на протичащото се освен в България, само че и по света прави доста неуверени дебатите по стопанска система и икономическо развиване. Всякакви прогнози, които се вършат, се ревизират все по-често и по-често. За страдание, проверките са в отрицателен проект, което значи, че стопанската система е мощно повлияна от други фактори “, означи проф. Белева.
Според нея всичко, на което сме очевидци сега се случва отвън стопанската система, само че доста мощно я визира.
„ В рамките на три години имаме непредвидена здравна пандемия, която бе тотална изненада и аргументи мощен потрес. Това на собствен ред докара до изсипването на големи количества пари в стопанските системи. Съединени американски щати са огромният образец. Когато изсипахме големи пари, с цел да защитим индивида, ние нарушихме тотално паричното равновесие в света и отворихме пътя на инфлацията. Докато се опитвахме да се оправим с нея, избухна войната против Украйна. Това докара до изсипване на пари в отбранителния бранш. Последваха проблемите с бежанците. Това още веднъж е потрес върху стопанската система, който не е стопански, само че води до доста мощни последици и реакции. Заедно с войната потеглиха и проблемите с енергийните доставки. Високите цени на енергоносителите рефлектираха във всичко останало… “, избори проф. Белева. Тя уточни, че есенните прогнози на интернационалните финансови институции свидетелстват, че трендът през 2024 година е надолу и не е ясно по кое време ще бъдат решени спешните въпроси.
Проф. Искра Белева се съмнява, че може да бъде прибавен сполучливо общоприетият инструментариум, който по принцип се употребява за битка при сходни случаи. Причината е, че имаме композиция и наслагване от рецесии: „ В един тригодишен интервал Европа и светът претърпяват невиждано стичане на отрицателни шокове върху икономиката… Въпросът за това какво можем са създадем излиза от общоевропейското решение и отива в националните държавни управления “.
Тя е безапелационна, че в България не се прави оценка по достолепие тежестта на рецесиите, тъй като дебатите, които се водят са доста надалеч от стопанската система и задаващата се зима, която ще бъде съпроводена от доста проблеми. „ Ако се осъществен прогнозите за криза, тогава къде отива България? Бюджетът на какво ще стъпи, какво ще разпределя, когато нямаме ясно позициониране на това, какво ще вършим през идната година, през идващия месец, идващото тримесечие. Докога стопанската система може да върви на самоход, а тя върви в такава посока “, съобщи проф. Белева.
На този декор бизнесът сигнализира, че става все по-трудно и по-трудно. Международните пазари стартират да притискат освен естественото придвижване на първични материали, потоци, артикули. Те стартират да удрят ценово и профилирани български производства и експорт. Пример е пазарът на мед, където има смъкване на цените, а България е един от огромните производители и експортьори.
„ Стандартна режисура е, че когато имаме рецесии, стопанската система би трябвало да се преструктурира “, сподели проф. Белева и добави, че от години се приказва за нуждата от цели и ясно позициониране, тъй че да се подкрепят и развият конкурентни производства, само че си оставаме единствено с говоренето. Не се приказва за нещата, които „ тотално могат да издигнат “ нивото на българската стопанска система на едно по-високо равнище. Сред тях са вложенията, които отсъстват.
Големият спор е за инфлация и заплати. „ Правителството също не се впечатлява към този момент от този въпрос. Дали ние ще подкрепяме и поддържаме хората и приходите посредством напредък на заплати или ще поддържаме бизнес и производства, а той ще взема решение според от това по какъв начин работи и по какъв начин се нарежда в конкурентноспособен проект какво да заплаща на служащите си “, съобщи проф. Белева и добави, че при нас нещата наподобяват малко по-благоприятно.
Данните демонстрират, че у нас инфлацията изяжда приходите на популацията през последните месеци. „ Инфлацията и динамичността на междинната работна заплата демонстрират, че през май и юни инфлацията изпреварва растежа на работната заплата. Инфлацията е 15,6% и 16,9% надлежно. Динамиката на междинната работна заплата е 11,8% и 13,6% надлежно. Преди това инфлацията и динамичността на междинната работна заплата се движат съвсем в синхрон “, уточни икономистът.
Един от огромните минуси, който можем да прибавим към всички тези отрицателни фактори, които се случват в Европа, само че го има единствено в България.
„ На този декор към този момент нещата вървят на самоход. Едва ли доста дълго можем да продължим да се движим на самоход, в случай че продължат да се задълбочават европейските и международни проблеми във връзка с растежа и инфлацията “, предизвести проф. Белева. /БГНЕС
Дори и да се сформира кабинет, той механически няма да има опция да внесе бюджет до края на годината. Липсва диалог за политиките, които би трябвало да попадат в бюджета.
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Искра Белева от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.
С нея беседваме за опцията да имаме бюджет за идната година, признат от новоизбраното 48 Народно заседание, за тежестта на множеството рецесии и неналичието на предвидимост.
Проф. Белева е мощно разтревожена от неналичието на политики, които би трябвало да попадат в бъдещия бюджет. „ Бюджетът самичък по себе си е числа, систематизиране на финансови средства, само че зад тях стоят политики. Това, което е обезпокоително, че не виждаме спор по тях и не виждаме признаци за консенсус за стопанска система и икономическо развиване “, акцентира специалистът.
Тя уточни, че политиките, които би трябвало да се осъществят през бюджета, ще зависят от концепцията, която се възприема за развиване на страната. България има съответните стратегически документи за развиване до 2030 година, само че поради множеството рецесии, на които сме очевидци, те се нуждаят от съответната актуализация.
„ Силната непредвидимост на протичащото се освен в България, само че и по света прави доста неуверени дебатите по стопанска система и икономическо развиване. Всякакви прогнози, които се вършат, се ревизират все по-често и по-често. За страдание, проверките са в отрицателен проект, което значи, че стопанската система е мощно повлияна от други фактори “, означи проф. Белева.
Според нея всичко, на което сме очевидци сега се случва отвън стопанската система, само че доста мощно я визира.
„ В рамките на три години имаме непредвидена здравна пандемия, която бе тотална изненада и аргументи мощен потрес. Това на собствен ред докара до изсипването на големи количества пари в стопанските системи. Съединени американски щати са огромният образец. Когато изсипахме големи пари, с цел да защитим индивида, ние нарушихме тотално паричното равновесие в света и отворихме пътя на инфлацията. Докато се опитвахме да се оправим с нея, избухна войната против Украйна. Това докара до изсипване на пари в отбранителния бранш. Последваха проблемите с бежанците. Това още веднъж е потрес върху стопанската система, който не е стопански, само че води до доста мощни последици и реакции. Заедно с войната потеглиха и проблемите с енергийните доставки. Високите цени на енергоносителите рефлектираха във всичко останало… “, избори проф. Белева. Тя уточни, че есенните прогнози на интернационалните финансови институции свидетелстват, че трендът през 2024 година е надолу и не е ясно по кое време ще бъдат решени спешните въпроси.
Проф. Искра Белева се съмнява, че може да бъде прибавен сполучливо общоприетият инструментариум, който по принцип се употребява за битка при сходни случаи. Причината е, че имаме композиция и наслагване от рецесии: „ В един тригодишен интервал Европа и светът претърпяват невиждано стичане на отрицателни шокове върху икономиката… Въпросът за това какво можем са създадем излиза от общоевропейското решение и отива в националните държавни управления “.
Тя е безапелационна, че в България не се прави оценка по достолепие тежестта на рецесиите, тъй като дебатите, които се водят са доста надалеч от стопанската система и задаващата се зима, която ще бъде съпроводена от доста проблеми. „ Ако се осъществен прогнозите за криза, тогава къде отива България? Бюджетът на какво ще стъпи, какво ще разпределя, когато нямаме ясно позициониране на това, какво ще вършим през идната година, през идващия месец, идващото тримесечие. Докога стопанската система може да върви на самоход, а тя върви в такава посока “, съобщи проф. Белева.
На този декор бизнесът сигнализира, че става все по-трудно и по-трудно. Международните пазари стартират да притискат освен естественото придвижване на първични материали, потоци, артикули. Те стартират да удрят ценово и профилирани български производства и експорт. Пример е пазарът на мед, където има смъкване на цените, а България е един от огромните производители и експортьори.
„ Стандартна режисура е, че когато имаме рецесии, стопанската система би трябвало да се преструктурира “, сподели проф. Белева и добави, че от години се приказва за нуждата от цели и ясно позициониране, тъй че да се подкрепят и развият конкурентни производства, само че си оставаме единствено с говоренето. Не се приказва за нещата, които „ тотално могат да издигнат “ нивото на българската стопанска система на едно по-високо равнище. Сред тях са вложенията, които отсъстват.
Големият спор е за инфлация и заплати. „ Правителството също не се впечатлява към този момент от този въпрос. Дали ние ще подкрепяме и поддържаме хората и приходите посредством напредък на заплати или ще поддържаме бизнес и производства, а той ще взема решение според от това по какъв начин работи и по какъв начин се нарежда в конкурентноспособен проект какво да заплаща на служащите си “, съобщи проф. Белева и добави, че при нас нещата наподобяват малко по-благоприятно.
Данните демонстрират, че у нас инфлацията изяжда приходите на популацията през последните месеци. „ Инфлацията и динамичността на междинната работна заплата демонстрират, че през май и юни инфлацията изпреварва растежа на работната заплата. Инфлацията е 15,6% и 16,9% надлежно. Динамиката на междинната работна заплата е 11,8% и 13,6% надлежно. Преди това инфлацията и динамичността на междинната работна заплата се движат съвсем в синхрон “, уточни икономистът.
Един от огромните минуси, който можем да прибавим към всички тези отрицателни фактори, които се случват в Европа, само че го има единствено в България.
„ На този декор към този момент нещата вървят на самоход. Едва ли доста дълго можем да продължим да се движим на самоход, в случай че продължат да се задълбочават европейските и международни проблеми във връзка с растежа и инфлацията “, предизвести проф. Белева. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ