Децата и учениците на югославския социализъм са жертви на историята,

Децата и учениците на югославския социализъм са жертви на историята, написана с ненавист, в която приятелите и враговете са избрани от страна на Белград.

Те бяха научени на „ истините “, написани с речника на омразата, които оказват въздействие върху манталитета им и до през днешния ден. " Истините " дефинират мисленето на политиците, произлезли от социалистическото минало. Онези, които през днешния ден построяват демократична система в тази Македония, която повече от всяка друга република на някогашна Югославия е наследила гена на своята майка.

Манталитетът не се трансформира със промяната на обществената система и законите. В Северна Македония изобразяват албанците, българите, турците и гърците като върли и естествени врагове на македонския народ, които безмилостно са ограбили земите му. Единственото изключение е сръбският народ - единствено той е бранител на македонците съгласно създателите на учебниците в Скопие. Така е от социалистическите десетилетия, когато учебниците по история се пишеха в Белград.

Тази констатация се удостоверява от тазгодишното изследване на Международния републикански институт. Над 34% от интервюираните жители дефинират Сърбия за " най-големия другар " на Северна Македония. Междувременно 23% от интервюираните считат, че най-голямата опасност за страната идва от България. Косово и Албания са определяни за врагове от надлежно 9 и 10 на 100 от интервюираните. Тези проценти включват всички етнически общности в страната. Огромното болшинство от македонците правят оценка България като вражеска страна, до момента в който една четвърт от тях гледат по същия метод на Косово и Албания.

Също по този начин над 60% са срещу Преспанското съглашение с Гърция и Договора за добросъседство с България. Това значи, че преобладаващото болшинство от македонците са срещу участието в НАТО, тъй като съглашението с Атина дава опция за влизане в Северноатлантическия алианс, и срещу нормализирането на връзките със София, което е от решаващо значение за преговорит за участие в Европейски Съюз.

Че Македония не възприема съседите си по еднакъв метод, приказва освен написаната с ненавист история, само че и нейната ежедневна действителност. Например у нас нито държавна гала, нито частна женитба може да се отпразнува без сръбските песни на Цеца, само че в музикалните стратегии, подготвяни за македонската аудитория, в никакъв случай не можете да чуете песни на албански или български.

И измежду стотиците монументи, издигнати в тукашните селища, както и измежду тези в центъра на Скопие, посредством които е реконструирано славното минало на македонския народ, можете да намерите десетки скулптури на сръбски персони, само че не можете да видите нищо от илирийското, българското или петвековното османско минало на тези земи.

В центъра на Скопие се намира и Офицерският дом, издигнат върху основите на Бурмали джамия, унищожена от сърбите през 1925 година Домът е опустошен от земетресението от 1963 година, само че е възобновен от днешните македонски демократи, може би с цел да им припомня за сръбската войска, която, наподобява, в никакъв случай не са чувствали като враждебна, а по-скоро като освободителка.

Когато приказваме за близостта на македонските среди със сръбските, както и за преобладаващия нрав измежду македонските елити, че албанците и българите са естествени врагове на македонците, би трябвало да се одобри една истина: десетилетия наред по време на социализма, Белград влага в засаждането на семето на антиалбанизма и антибългаризма на няколко македонски генерации. За разлика от София и Тирана, които бяха оставили всичко в ръцете на случайността.

И тази десетилетна активност е обвързвана на първо място с вложенията в областта на изкуството, културата и образованието на новите генерации, които накараха доста създатели и членове на елита на македонския народ да усещат Белград, а не Скопие, като „ столица “ на тяхното артистично и културно разпространение. Междувременно Белград направи всичко допустимо да унищожи всички мостове на културно съдействие сред Скопие, Тирана и София.

Да, децата, пристигнали от комунистическото минало, които построяват днешна демократична Македония, имат огромен проблем със себе си: мисленето, доминирано от " истини ", написани с езика на омразата.

Северна Македония ще би трябвало да се почисти от боклука на тези " истини ". Ще би трябвало да разбере, че от София и Тирана не идва никаква щета. Ще би трябвало да осъзнае, че нищо положително не идва от Белград, който в никакъв случай не се е отказвал от упоритостите си да бъде столица на Балканите и да включи Северна Македония в границите на " Сръбски свят ". /БГНЕС

--------------------

Насер Селмани, македонски журналист от албански генезис, разбор за " Алмакос ".