В България и други страни, оставянето на допълнителни пари към

...
В България и други страни, оставянето на допълнителни пари към
Коментари Харесай

Правя ли нарушение, ако приемам „бакшиш“ по време на работа

В България и други страни, оставянето на спомагателни пари към сметката (касовия бон) е широкоразпространена процедура.

Мотивите за това са да бъде в допълнение подтикван работещият (сервитьор, пиколо и др.) в неговата работа и под формата на спомагателна сума към сметката, която да остане в неговия джоб, да му се възнаградят напъните.

Тази процедура в продължение на годините се е изкривила дотам, че даже когато клиенти нямат предпочитание да оставят в допълнение парични средства, работещите с най-различни средства, които постоянно са отвън границите на морала, реализират напън това да се случва.

Ресторантьори упорстват да се легализира бакшиша

Извън прочувствения и честен прочит на нещата, дано да разгледаме от законова позиция дали тази процедура е нормативно изрядна. Дали работещите правят нарушаване, когато одобряват в допълнение възнаграждение под формата на „ бакшиш “, дава отговор Тодор Капитанов, специалист в трудовото право.

 istock istock
За разлика от други страни, в България няма регламентиран механизъм за приемане в допълнение възнаграждение под формата на „ бакшиш “ в каквато и да било форма.

Спрямо българското законодателство трудовото заплащане се изплаща в пари. Допълнителни трудови хонорари или част от тях могат да се изплащат в натура, в случай че това е планувано в акт на Министерския съвет, в групов трудов контракт или в трудовия контракт.

Трудовото заплащане се изплаща в предприятието, където се прави работата. То се изплаща предплатено или дефинитивно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. Изплаща се персонално на служащия или служителя по ведомост или против квитанция или по документално искане на служащия или служителя - на негови близки. По документално искане на служащия или служителя трудовото му заплащане се превежда на влог в посочената от него банка.

Заведенията всеобщо подвигат цените

Допълнителни трудови хонорари или част от тях могат да се изплащат в натура, в случай че това е планувано в акт на Министерския съвет, в групов трудов контракт или в трудовия контракт. Законът в страната ни също споделя, че спомагателните трудови хонорари, предоставени в натура, не могат да включват спиртни питиета, увреждащи здравето наркотични субстанции и тютюневи произведения.

 istock istock

Според закона, типовете спомагателни трудови хонорари, които са избрани с нормативен акт, са: за положен ексклузивен труд; в допълнение трудово заплащане за нощен труд; в допълнение трудово заплащане за времето на разположение; за просветителна степен „ лекар “ и за научна степен „ лекар на науките “; за добит трудов стаж и професионален опит; други спомагателни трудови хонорари, които да се смятат за спомагателни хонорари с непрекъснат характер; спомагателни трудови хонорари при заменяне на сътрудник.

Извън категорично посочените случаи, няма различен законен метод, за приемане на приходи по трудовоправни връзки.

Работодателите също по този начин нямат право да изплащат възнагражденията на служащи и чиновниците по недеклариран метод. При недекларирани заплащания служащият или служителят губи от своите осигуровки за компенсации като безработица, пенсия, болнични майчинство и други

 istock istock
Масова процедура в ресторантьорския бизнес е да бъдат привличани за работа хора, които без какъвто и да е контракт да реализират трудова активност. Уговорката за заплащането е под джука форма, с ангажимент от работодателя, че индивидът ще получи такова заплащане за труда си, колкото пари успее да си „ изкара “ от клиентите на заведението под формата на „ бакшиш “.

Работата без трудов контракт не може да бъде маловажно нарушаване, според Кодекса на труда и глобата при установяването му не може да бъде под 1500 лева Това нарушаване лимитира и опцията на работодателят да вземат участие в публични поръчки в идващите три години.

При приемане на каквито и да било суми, които не се заявяват, без значение дали става въпрос дали това се случва в работно или отвън работно време, работещия прави престъпление и е участник в „ сивата стопанска система “.

Справка:

Чл. 169, член 170 от Кодекса на труда
Източник: pariteni.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР