В България дългосрочната психиатрична грижа все още е разделена между

В България дълготрайната психиатрична грижа към момента е разграничена сред обществената и здравна системи и постоянно е некоординирана и незадоволително ефикасна, защото системата на опазването на здравето им дава само здравна диагноза и медикаментозно лекуване, а в системата на обществените услуги липсва клиничен опит за схващане на проблематичното държание. Това е един от главните заключения в Националната карта за дълготрайните потребности от здравни услуги със период на деяние до 2030 година

В нея се показва още, че след децентрализацията на извънболничната помощ, огромна част от амбулаторните функционалности на диспансерите бяха поети от частни психиатрични кабинети, а през последните 10 години функционалността на центровете за психологично здраве (ЦПЗ) е изместена в посока най-вече на стационарно обслужване посредством откриване на нови кревати заради спецификата на финансиране на активността. По този метод

главната функционалност на ЦПЗ за следене и амбулаторно обслужване на психологично болните не се извършва

Страната ни разполага с задоволителен болничен потенциал на национално равнище, само че разпределението на леглата е непропорционално, сочи друга притеснителна наклонност. Най-много са леглата в 12-те психиатрични лечебни заведения (ДПБ) - 2122, следвани от ЦПЗ - 1022, клиниките и психиатричните отделения в многопрофилните лечебни заведения – 793. Териториалното систематизиране на психиатричните стационари е извънредно неравномерно, като в няколко области - Видин, Перник, Монтана, Силистра, Сливен, Ямбол, има единствено по едно психиатрично поделение към МБАЛ.

В картата се отбелязва, че в дълготраен проект е целесъобразно напъните да бъдат ориентирани към преструктуриране на легловия фонд и прекосяване от институционалния вид лечебни заведения към интегрирана в общата лечебна мрежа психиатрична грижа, при която болните с психологични болести получават

сложно лекуване и грижи покрай дома и в общността

Друга рекомендация е да бъде реализирана функнкционална интеграция на психиатричните структури с другите болнични структури за лекуване на соматични болести в границите на регионалните лечебни заведения за интензивно лекуване, както и със структурите от системата за обществени грижи.

По-голямо внимание ще се обърне на развиването на услуги за възрастни хора с психологични и соматични болести, включително и н дълготрайните им потребности. Също по този начин напъните ще бъдат ориентирани към построяването и развиването на структури, които да дават услуги за деца и юноши с психологични болести, зависимости, хранителни разстройства. В този подтекст следва

откриване на отделения по детско-юношеска психиатрия в 3 академични клиники Плевен, Стара Загора, Пловдив

както и на Отделение по детска психиатрия към Националната детска болница, а по този начин също и клиника по хранителни разстройства.

Ще бъде основана и профилирана клиника по правосъдна психиатрия, самостоятелна от пенитенциарната система, с задоволителен потенциал, която ще обезпечава оценка и лекуване на съдебно-психиатрични случаи.

Предвижда се и обезпечаване на опция за

сложни медицински грижи за заболели с психологични болести в регионалните градове, в които няма оголен ЦПЗ.

Няколко са плануваните промени в местоположението на психиатрични лечебни заведения.

ДПБ „ Нови Искър “ ще бъде пребазирана на територията на София, стационарът на ЦПЗ - Пловдив ще бъде трансфериран на територията на УМБАЛ Св. Георги, а центърът ще бъзе преобразуван в напълно амбулаторна работа, отделението в с. Хърсово ще бъде трансферирано в ЦПЗ – Благоевград.

Предвидени са поправки и закупуване на ново обзавеждане и инсталация в психиатричните лечебни заведения – профилирани лечебни заведения, ЦПЗ и болнични отделения към регионалните лечебни заведения.