В Алеята на славата на община Свиленград бе открито ново

В Алеята на славата на община Свиленград бе намерено ново пано, отдадено на свиленградчанина митрополит Герасим Струмишки. Церемонията се състоя в двора на Историческия музей по случай празника на Свиленград – 5 октомври. Паното откриха шефът на музея Елена Митева и правнука на митрополита - известният артист мим Герасим Дишлиев. Живота и активността на духовника като труженик за одобряване на българщината по нашите земи в края на ХІХ и началото на ХХ век бяха показани посредством мултимедийна презентация от историка Христина Парушева. Архиерейският наместник отец Константин Георгиев отслужи панихида в памет на Герасим Струмишки. На събитието участваха кметът на общината Георги Манолов, заместник-кметът Мария Костадинова, секретарят на общината Надя Пеева, шефът на дирекция „ Хуманитарни действия ” в ОбА Снежана Янева, историци, общественици, възпитаници, жители. От родствениците, с изключение на Герасим Дишлиев, там бе и майка му Славка Дишлиева. Струмишкият митрополит Герасим е значима фигура в българската история. Той е от това потомство българи - възрожденци, които осмислят живота си в дейна народополезна активност и в името на идеала за национално избавление и обединяване. Неговият витален път стартира от Свиленград, където е роден на 5 октомври 1860 година със светското име Георги Димитров Байрамов. Животът му продължава със следване в Киевската духовна семинария, учителствуване в Солунската мъжка гимназия, участие във ВМОРО. През 1891 година в Цариград е ръкоположен в йеромонашески ранг и назначен за ръководител на Струмишката църковна община – гр. Струмица, в този момент Македония. През 1894 година става архимандрит, а на 22.12.1897 година е определен и ръкоположен в Цариград за Струмишки митрополит. Тази служба му дава опцията да взема управнически решения, да прокарва политиката на Българската православна черква в област с извънредно изострена национална битка – Македония от края на XIX и началото на XX век. Назначението му е триумф за Българската екзархия в отбраната и одобряването на българската националност в Струмишко и в черковно-националната битка против въздействието на гърците фанариоти. В осъществяване на този надълбоко съзнателен дълг, той поема пътя на битката, която го довежда до чести и рискови конфликти с сътрудниците на Цариградската патриаршия и с гръкоманите, а след Илинденското въстание през 1903 година и с опитващата се да проникне сръбска агитация. Негови съперници са били и проводниците на протестантството и униатството. Два пъти са осъществявани опити за убийството му, два пъти е подпалвана и след това опожарена митрополията. На нейното място, по самодейност и под управлението на Герасим Струмишки, е построена българската черква „ Св. Св. Кирил и Методий “. Въпреки заплахите той неустрашимо продължава да върви по пътя на непрекъснатата битка с враговете на българската църковна и национална култура. Митрополит Герасим подпомога българските църковни деятели и обогатява българската духовна и възрожденска книжнина като написва и разгласява разнообразни писания: „ Кратки църковни поуки “ – в три тома; „ Шестнадесет къси речи за всякакви случаи “; „ Ръководство за свещенодействие на православната черква “. Заедно с Охридския митрополит Борис превежда на български „ Служебния и късия требник “. Преживял възходите и разочарованията на освободителното придвижване, той умира в Струмица на 1 декември 1918 година на своя нравствен пост. Погребан е в криптата на църквата „ Св. Св. Кирил и Методий “.