Защо реших да направя обрязване на сина си
В 20-ата седмица от бременността отидох на обзор с ултразвук и лекарите оповестиха тържествено на мен и мъжа ми: „ Момче! “
Още същата довечера с мъжа ми определихме по какъв начин ще назовем сина ни и взехме решение, че наложително би трябвало да му създадем обрязване (хирургическо премахване на препуциума - кожата, покриваща главичката на пениса, станала процедура в някои религии, като ислям и юдаизъм - бел ред.)
Веднага, откакто ни изписаха от родилния дом, се заех да разуча въпроса. Неприятно ми беше да открия, че тази елементарна, разбираема и изобщо не нова за човечеството операция се възприема от доста хора като рискова екзотика.
Подозирам, че в случай че беше допустимо обрязването да се извърши още в родилния дом (както е признато в САЩ), тази процедура щеше да се възприема много по-лесно.
Тук е значимо да уточня, че концепцията да обрежем детето беше моя. На мен никой не ми вярваше, тъй като мъжът ми е татарин. И само той, претърпял интервенцията в съзнателна възраст – на седем години, знае прелестно какъв брой боли.
Но все пак не съумя да обори моя мотив, че обрязването е най-хубавата профилактика против фимоза (състояние, при което отворът на препуциума е по-нееластичен, което затруднява свободното заголване на главата на мъжкия сексуален член.).
На бабите им беше жално за детето до рев. На всички десетки мами в обществените мрежи и конгреси, които сметнаха за належащо да ми оповестят, че у човешкото тяло няма непотребни елементи (в отговор на въпроса ми: „ Къде в нашия град вършат това добре? “)
Специалисти удостоверяват, че идеалното време за обрязване са първите три месеца след раждането: зарастването е бързо, а самата преживелица не оставя отпечатък в паметта на бебето.
Няма да скрия, че на няколко пъти бях подготвена да се предам и да оставя нещастния препуциум на мястото му.
Например, когато в детската клиника ми оповестиха, че тази интервенция при тях се организира под обща анестезия и коства доста скъпо за моя джоб.
„ Добър хирург, въпреки и чудноват “ – по този начин една жена от майчинска група във Facebook ми предложи горещо един доктор, само че той приличаше на месар от филм на ужасите.
Вече започнах да диря синагога или джамия, които да са покрай дома ни, с цел да разпитам там, когато се натъкнах на телефон на доктор от дребна частна клиника, профилирана в обрязването.
Той даде обещание, че ще работи с локална анестезия и скалпел (а не с обща наркоза и лазер), предизвести, че е нужно да се създадат някои проучвания и помоли да не мъчим бебето с апетит в деня на интервенцията. Отдъхнах си и започнах да се приготвям.
В деня, в който беше назначена процедурата, разбрах, че извънредно ме е боязън и помолих мъжа ми да се насочи към операционната с детето.
Не мога да кажа решително кое е по-зле: да съм до сърцераздирателно плачещото дете и да държа ръцете и краката му, или да седнал съм в прилежаща стая и да чувам нечовешкия му плач (воплите на сина ми се чуваха в цялата клиника).
Мъжът ми, макар бледозеления цвят на лицето си, резервира хладнокръвие и даже с удивление означи какъв брой професионално е работил лекарят.
След рекомендациите по какъв начин да се грижим по-нататък за детето, радостно си тръгнахме. Но още не знаехме, че най-силните усещания от прекарването ни чакат след няколко часа, когато отмина действието на упойката и си задавахме въпроса: „ Господи, какво направихме? “
Всеки ден изпращах на нашия толерантен хирург фотоси от потърпевшата част на тялото в продължение на седмица.
Вярата ми в това, че не сме направили на вятъра безчинство над бедното дете, а сме подхванали доста потребна стъпка, ми върна участъковият педиатър по време на планов обзор няколко седмици след интервенцията.
Преглеждайки сина ми, тя разгласи, че това е фактически рационално и акцентира какъв брой постоянно и се постанова да преглежда инфектиране на препуциума на дребни момченца.
Сега изобщо не скърбя, че вкарах фамилията ни в тази история.
Ако ни се роди втори наследник, несъмнено, още веднъж ще преминем през това, още повече, че към този момент имаме нужния опит. Но точно по тази причина доста се надяваме, че ще си имаме момиче.
Оксана Литовченко, detstrana.ru
Източник:
