Учените най-накрая потвърдиха какво има в сърцето на Луната
Присъдата е произнесена. Луната въпреки всичко не е направена от зелено сирене.
Задълбочено проучване, оповестено през май 2023 година, откри, че вътрешното ядро на Луната в действителност е твърда топка с компактност, сходна на тази на желязото. Изследователите се надяват, че това ще помогне за разрешаването на дългогодишния спор дали вътрешното сърце на Луната е твърдо или разтопено, и ще докара до по-точно схващане на историята на Луната - а с това и на Слънчевата система.
" Нашите резултати слагат под въпрос еволюцията на магнитното поле на Луната с помощта на доказателството за съществуването на вътрешно ядро и поддържат сюжет за световно катурване на мантията, който внася основни хрумвания за времевата линия на лунната бомбардировка през първите милиарди години от съществуването на Слънчевата система ", написа екипът, управителен от астронома Артур Брио от Френския народен център за научни проучвания във Франция.
Изследването на вътрешния състав на обектите в Слънчевата система се реализира най-ефективно посредством сеизмични данни. Начинът, по който акустичните талази, генерирани от земетресенията, минават през и се отразяват от материала навътре в планета или луна, може да помогне на учените да основат подробна карта на вътрешността на обекта.
Разполагаме с лунни сеизмични данни, събрани от задачата " Аполо ", само че тяхната разграничителна дарба е прекомерно ниска, с цел да се дефинира с акуратност положението на вътрешното ядро. Знаем, че има флуидно външно ядро, само че какво обгръща то, остава предмет на полемика. Моделите на твърдо вътрешно ядро и на напълно течно ядро работят еднообразно добре с данните от " Аполо ".
За да схванат това един път вечно, Брио и сътрудниците му събират данни от галактически задачи и опити с лазерно премерване на Луната, с цел да сформират профил на разнообразни лунни характерности. Сред тях са степента на дисторция на Луната от гравитационното ѝ взаимоотношение със Земята, смяната на дистанцията до нея и нейната компактност.
След това те организираха моделиране с разнообразни видове ядра, с цел да открият кои от тях подхождат най-точно на данните от наблюденията.
Те направиха няколко забавни констатации. Първо, моделите, които най-вече наподобяват на това, което знаем за Луната, разказват интензивно катурване надълбоко в лунната тога. Това значи, че по-плътният материал в Луната пада към центъра, а по-малко плътният се издига нагоре. Тази интензивност от дълго време е препоръчана като метод да се изясни съществуването на избрани детайли във вулканичните региони на Луната. Изследванията на екипа прибавят още една точка в листата с доказателства " за ".
И те откриха, че лунното ядро е доста сходно на земното - с външен течен пласт и твърдо вътрешно ядро. Според тяхното моделиране външното ядро има радиус от към 362 км (225 мили), а вътрешното ядро - към 258 км (160 мили). Това е към 15 % от целия радиус на Луната.
Екипът открива, че вътрешното ядро също има компактност от към 7 822 кг на пространствен метър. Това е доста покрай плътността на желязото.
Любопитно е, че през 2011 година екип, управителен от планетарния академик от НАСА Маршал Рене Вебер, открива сходен резултат, като употребява тогавашните най-съвременни сеизмологични техники върху данни от Аполо за проучване на лунното ядро. Те откриват доказателства за твърдо вътрешно ядро с радиус към 240 километра и компактност към 8000 кг на пространствен метър.
Според Брио и неговия екип резултатите им са удостоверение на тези по-ранни открития и съставляват много мощен мотив за съществуването на сходно на Земята лунно ядро. А това има някои забавни последствия за еволюцията на Луната.
Знаем, че скоро след образуването си Луната е имала мощно магнитно поле, което е почнало да понижава преди към 3,2 милиарда години, написа vesti.bg. Такова магнитно поле се генерира от придвижването и конвекцията в ядрото, тъй че това, от какво е построено лунното ядро, е от надълбоко значение за това по какъв начин и за какво е изчезнало магнитното поле.
Като се има поради вярата на човечеството да се завърне на Луната в относително къс период, може би няма да ни се наложи да чакаме дълго за сеизмично удостоверение на тези открития.
Задълбочено проучване, оповестено през май 2023 година, откри, че вътрешното ядро на Луната в действителност е твърда топка с компактност, сходна на тази на желязото. Изследователите се надяват, че това ще помогне за разрешаването на дългогодишния спор дали вътрешното сърце на Луната е твърдо или разтопено, и ще докара до по-точно схващане на историята на Луната - а с това и на Слънчевата система.
" Нашите резултати слагат под въпрос еволюцията на магнитното поле на Луната с помощта на доказателството за съществуването на вътрешно ядро и поддържат сюжет за световно катурване на мантията, който внася основни хрумвания за времевата линия на лунната бомбардировка през първите милиарди години от съществуването на Слънчевата система ", написа екипът, управителен от астронома Артур Брио от Френския народен център за научни проучвания във Франция.
Изследването на вътрешния състав на обектите в Слънчевата система се реализира най-ефективно посредством сеизмични данни. Начинът, по който акустичните талази, генерирани от земетресенията, минават през и се отразяват от материала навътре в планета или луна, може да помогне на учените да основат подробна карта на вътрешността на обекта.
Разполагаме с лунни сеизмични данни, събрани от задачата " Аполо ", само че тяхната разграничителна дарба е прекомерно ниска, с цел да се дефинира с акуратност положението на вътрешното ядро. Знаем, че има флуидно външно ядро, само че какво обгръща то, остава предмет на полемика. Моделите на твърдо вътрешно ядро и на напълно течно ядро работят еднообразно добре с данните от " Аполо ".
За да схванат това един път вечно, Брио и сътрудниците му събират данни от галактически задачи и опити с лазерно премерване на Луната, с цел да сформират профил на разнообразни лунни характерности. Сред тях са степента на дисторция на Луната от гравитационното ѝ взаимоотношение със Земята, смяната на дистанцията до нея и нейната компактност.
След това те организираха моделиране с разнообразни видове ядра, с цел да открият кои от тях подхождат най-точно на данните от наблюденията.
Те направиха няколко забавни констатации. Първо, моделите, които най-вече наподобяват на това, което знаем за Луната, разказват интензивно катурване надълбоко в лунната тога. Това значи, че по-плътният материал в Луната пада към центъра, а по-малко плътният се издига нагоре. Тази интензивност от дълго време е препоръчана като метод да се изясни съществуването на избрани детайли във вулканичните региони на Луната. Изследванията на екипа прибавят още една точка в листата с доказателства " за ".
И те откриха, че лунното ядро е доста сходно на земното - с външен течен пласт и твърдо вътрешно ядро. Според тяхното моделиране външното ядро има радиус от към 362 км (225 мили), а вътрешното ядро - към 258 км (160 мили). Това е към 15 % от целия радиус на Луната.
Екипът открива, че вътрешното ядро също има компактност от към 7 822 кг на пространствен метър. Това е доста покрай плътността на желязото.
Любопитно е, че през 2011 година екип, управителен от планетарния академик от НАСА Маршал Рене Вебер, открива сходен резултат, като употребява тогавашните най-съвременни сеизмологични техники върху данни от Аполо за проучване на лунното ядро. Те откриват доказателства за твърдо вътрешно ядро с радиус към 240 километра и компактност към 8000 кг на пространствен метър.
Според Брио и неговия екип резултатите им са удостоверение на тези по-ранни открития и съставляват много мощен мотив за съществуването на сходно на Земята лунно ядро. А това има някои забавни последствия за еволюцията на Луната.
Знаем, че скоро след образуването си Луната е имала мощно магнитно поле, което е почнало да понижава преди към 3,2 милиарда години, написа vesti.bg. Такова магнитно поле се генерира от придвижването и конвекцията в ядрото, тъй че това, от какво е построено лунното ядро, е от надълбоко значение за това по какъв начин и за какво е изчезнало магнитното поле.
Като се има поради вярата на човечеството да се завърне на Луната в относително къс период, може би няма да ни се наложи да чакаме дълго за сеизмично удостоверение на тези открития.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ