Изложбата "Българско културно наследство в чужбина: места и практики" в София
В 13:30ч. в Националния етнографски музей ще се открие галерия за българското културно завещание в чужбина. Учени от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките са обходили и проучили десетки места в Турция, Гърция, Северна Македония, Сърбия, Румъния, Албания, Русия, Италия, Унгария и Чехия, свързани с националното ни културно завещание - военни гробища, църкви и манастири, замъци, монументи на именити българи. Най-интересните истории за историята откривателите ще показват в специфична листовка.
Главен помощник доктор Лина Гергова от Института за етнология и фолклористика показа за БНР, че отвън територията на страната ни е мъчно да се поддържат паметниците от българската културна територия
„ Това не са единствено местата, които са свързани с предишното на България и старите територии, само че също и пътищата, по които са минали прабългарите - да вземем за пример местата, където се открил Хан Кубрат и където е заровен, Волжка България като една от другите българи. Също сме изследвали местата, където са се заселили Алцековите българи в Италия. Изследвали сме и места, които от по-новата българска история, където наши актьори, художнически и учени са оставили своята диря. Може би най-известният образец е Пенчо Славейков в Милано, само че имаме места, свързани с Иван Вазов, с Левски “.
Много български бойци са заровени отвън границите ни - в Румъния, Унгария, Австрия, Сърбия, Гърция. Някои места са изоставени, а други - заличени.
„ България няма цялостна политика за тези места във всички направления. Това е един пъзел от разнообразни политики, от разнообразни начинания на най-различни самостоятелни хора и групи, институционализирани или не “, показа Гергова в предаването „ Преди всички “ по „ Хоризонт “.
До Втората международна война не можем да приказваме за български паметни места отвън територията на България, безапелационна е тя. След това пък е мъчно пътуването на неофициални групи и социалистическата страна господства в грижата за тези места, само че формалният исторически роман е най-съществен и той не може да бъде оронва връзките с Румъния, Съветския съюз, Югославия…
„ Тогава се построява и като паметно място хипотетичния гроб на Свети Кирил в римската черква Сан Клементе. Тодор Живков и Людмила Живкова го посещават, слагат паметна плоча и се слага началото на това годишно посещаване, което виждаме и през днешния ден, само че в съвсем всички останали направления не се е предписание нищо “.
Потомците на изселените от Северна Добруджа, от егейска Македония и от Тракия българи още от 70-те стартират връзки със своите далечни родственици в напуснатите места, само че след 90-те години интензивно стартират да споделят с тях.
По обявата работи: Венцислав Василев
Главен помощник доктор Лина Гергова от Института за етнология и фолклористика показа за БНР, че отвън територията на страната ни е мъчно да се поддържат паметниците от българската културна територия
„ Това не са единствено местата, които са свързани с предишното на България и старите територии, само че също и пътищата, по които са минали прабългарите - да вземем за пример местата, където се открил Хан Кубрат и където е заровен, Волжка България като една от другите българи. Също сме изследвали местата, където са се заселили Алцековите българи в Италия. Изследвали сме и места, които от по-новата българска история, където наши актьори, художнически и учени са оставили своята диря. Може би най-известният образец е Пенчо Славейков в Милано, само че имаме места, свързани с Иван Вазов, с Левски “.
Много български бойци са заровени отвън границите ни - в Румъния, Унгария, Австрия, Сърбия, Гърция. Някои места са изоставени, а други - заличени.
„ България няма цялостна политика за тези места във всички направления. Това е един пъзел от разнообразни политики, от разнообразни начинания на най-различни самостоятелни хора и групи, институционализирани или не “, показа Гергова в предаването „ Преди всички “ по „ Хоризонт “.
До Втората международна война не можем да приказваме за български паметни места отвън територията на България, безапелационна е тя. След това пък е мъчно пътуването на неофициални групи и социалистическата страна господства в грижата за тези места, само че формалният исторически роман е най-съществен и той не може да бъде оронва връзките с Румъния, Съветския съюз, Югославия…
„ Тогава се построява и като паметно място хипотетичния гроб на Свети Кирил в римската черква Сан Клементе. Тодор Живков и Людмила Живкова го посещават, слагат паметна плоча и се слага началото на това годишно посещаване, което виждаме и през днешния ден, само че в съвсем всички останали направления не се е предписание нищо “.
Потомците на изселените от Северна Добруджа, от егейска Македония и от Тракия българи още от 70-те стартират връзки със своите далечни родственици в напуснатите места, само че след 90-те години интензивно стартират да споделят с тях.
По обявата работи: Венцислав Василев
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ