Как България ще излезе от политическата криза? Няма
Уви, не са естествени времена
Честно казано, не виждам по какъв начин България ще излезе от актуалната политическа рецесия - без значение дали се сътвори ново държавно управление в границите на този парламент, или се отиде на нови, предварителни парламентарни избори, написа Александър Петров в
Причината е, че нито нов кабинет, нито нови избори са способни да дадат решение за корена на казуса с неналичието на непоклатимост в политиката у нас през последните няколко години.
Просто политиката у нас редовно върви към все по-сериозно, коренно и грозно разделяне.
Годините на заличаване на разговора, на залагане на тактиката да очерниш съперника, на бълване на компромати и изопачаване на непознати думи, с цел да паснат по-лесно на твоя разказ, ни доведоха до обстановка, в която от ден на ден политици просто нямат концепция по какъв начин да организират логичен спор без викове, сочене с пръст, патетични прояви или отправяне на обиди и нападки.
Да, да дискредитираш съперника е в пъти по-просто от това да покажеш, че ти самият си стойностна фигура в политиката и заслужаваш доверие. Да не приказваме, че постоянно работи доста повече.
Въпросът обаче е, че дългите години приложимост на сходни тактики за черен пиар доведоха до един противен непряк резултат - самото общество се радикализира.
България несъмнено мина през някои тежки години, а това в допълнение даде храна за всички тези антисистемни и революционно настроени герои, които в нито едно обикновено политическо време не биха имали място на сцената.
Уви, не са естествени времена. И тези, които избират в речите си да приказват за национални врагове, за предатели, за вървене на война (било то и метафорично), изплуваха на напред във времето.
Когато имаш такива субекти в дейната политика, а в същото време с това би трябвало да постигаш консенсус и да търсиш общи решения за излизане от тежки рецесии... вероятността нещата да се получат е доста дребна.
Антисистемните играчи в политиката действат единствено в положение на спорове. Иначе избледняват и минават на назад във времето. Затова и не престават да търсят конфликти.
По-лошото обаче е, когато и систематичните партии възприемат този "биткаджийски " нрав, търсейки кавги - без значение дали са в ръководство, или в съпротива.
Сблъсъкът в политиката би трябвало да е на хрумвания и визии, не на хора, които се упрекват един различен кой е по-по-най-корумпиран.
Партиите у нас са все по-заети да се разпознават с това, против което се борят (било то корупция, икономическа неустойчивост, конретни модели и т.н.), дотолкоз, че им става все по-трудно да споделят това, за което се борят.
И това се усеща от ден на ден.
В мрачни моменти като настоящия, когато рецесиите са в действителност доста и тежки, а всякакви икономисти се надпреварват да се появяват и да насочат черни предизвестия, че ни чака в действителност тежка зима, хората имат потребност от вяра, от вярата, че някъде там, оттатък всичката тази гняс, има едно по-добро бъдеще, което ни чака.
Именно по тази причина предходната година на изборите през ноември "Продължаваме смяната " съумяха да изпъкнат на общия декор. Те нямаха съответни обещания, нямаха ясна политическа платформа, нито прочут и почитан екип зад тила си. Просто дадоха вяра, че нещата ще се оправят.
По-малко от година по-късно обаче и те са възприели общия звук да се борят против, да чертаят червени линии и да сочат врагове.
Крайно време е българските политици и партии да си спомнят, че тяхната борба е за това да създадат България по-добро място за живеене, а не да се потвърдят като по-малкото зло.
Защото като гласоподавател мога да кажа, че на всички ни е писнало от години насам да гласуваме за това, което наподобява като най-малкото зло.
И е извънредно време да смъкват ръкавиците и да престанат да си показват, че са на бойното поле, а да стартират да вършат малко същинска политика. Ей по този начин, за многообразие.
Честно казано, не виждам по какъв начин България ще излезе от актуалната политическа рецесия - без значение дали се сътвори ново държавно управление в границите на този парламент, или се отиде на нови, предварителни парламентарни избори, написа Александър Петров в
Причината е, че нито нов кабинет, нито нови избори са способни да дадат решение за корена на казуса с неналичието на непоклатимост в политиката у нас през последните няколко години.
Просто политиката у нас редовно върви към все по-сериозно, коренно и грозно разделяне.
Годините на заличаване на разговора, на залагане на тактиката да очерниш съперника, на бълване на компромати и изопачаване на непознати думи, с цел да паснат по-лесно на твоя разказ, ни доведоха до обстановка, в която от ден на ден политици просто нямат концепция по какъв начин да организират логичен спор без викове, сочене с пръст, патетични прояви или отправяне на обиди и нападки.
Да, да дискредитираш съперника е в пъти по-просто от това да покажеш, че ти самият си стойностна фигура в политиката и заслужаваш доверие. Да не приказваме, че постоянно работи доста повече.
Въпросът обаче е, че дългите години приложимост на сходни тактики за черен пиар доведоха до един противен непряк резултат - самото общество се радикализира.
България несъмнено мина през някои тежки години, а това в допълнение даде храна за всички тези антисистемни и революционно настроени герои, които в нито едно обикновено политическо време не биха имали място на сцената.
Уви, не са естествени времена. И тези, които избират в речите си да приказват за национални врагове, за предатели, за вървене на война (било то и метафорично), изплуваха на напред във времето.
Когато имаш такива субекти в дейната политика, а в същото време с това би трябвало да постигаш консенсус и да търсиш общи решения за излизане от тежки рецесии... вероятността нещата да се получат е доста дребна.
Антисистемните играчи в политиката действат единствено в положение на спорове. Иначе избледняват и минават на назад във времето. Затова и не престават да търсят конфликти.
По-лошото обаче е, когато и систематичните партии възприемат този "биткаджийски " нрав, търсейки кавги - без значение дали са в ръководство, или в съпротива.
Сблъсъкът в политиката би трябвало да е на хрумвания и визии, не на хора, които се упрекват един различен кой е по-по-най-корумпиран.
Партиите у нас са все по-заети да се разпознават с това, против което се борят (било то корупция, икономическа неустойчивост, конретни модели и т.н.), дотолкоз, че им става все по-трудно да споделят това, за което се борят.
И това се усеща от ден на ден.
В мрачни моменти като настоящия, когато рецесиите са в действителност доста и тежки, а всякакви икономисти се надпреварват да се появяват и да насочат черни предизвестия, че ни чака в действителност тежка зима, хората имат потребност от вяра, от вярата, че някъде там, оттатък всичката тази гняс, има едно по-добро бъдеще, което ни чака.
Именно по тази причина предходната година на изборите през ноември "Продължаваме смяната " съумяха да изпъкнат на общия декор. Те нямаха съответни обещания, нямаха ясна политическа платформа, нито прочут и почитан екип зад тила си. Просто дадоха вяра, че нещата ще се оправят.
По-малко от година по-късно обаче и те са възприели общия звук да се борят против, да чертаят червени линии и да сочат врагове.
Крайно време е българските политици и партии да си спомнят, че тяхната борба е за това да създадат България по-добро място за живеене, а не да се потвърдят като по-малкото зло.
Защото като гласоподавател мога да кажа, че на всички ни е писнало от години насам да гласуваме за това, което наподобява като най-малкото зло.
И е извънредно време да смъкват ръкавиците и да престанат да си показват, че са на бойното поле, а да стартират да вършат малко същинска политика. Ей по този начин, за многообразие.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ