В природен парк „Сините камъни“ се среща 30% от биоразнообразието на България
Увеличава се интереса на туристите към естествен парк „ Сините камъни “ край Сливен, споделят Марияна Симеонова и Красимир Цуцов, специалисти в парка. Те взеха присъединяване в изнесеното студио на Радио Стара Загора в Сливен, като припомниха, че на територията на „ Сините камъни “ се срещат доста ендемични типове растения и предпазени типове животни.
„ В естествения парк има над 1000 типа растения, 333 от тях са лечебни, всяко трето растение е някаква билка , по тази причина и естественият парк е забавен и богат. Имаме и доста забавни предпазени типове. Сред растенията се среща Тракийският клин (лат. Аstracantha thracica) , ендемично растение, оживяло от времето на динозаврите. Урумовото лале (лат. Tulipa urumoffii) се среща само тук в България. По план на Министерство на околната среда и водите работихме за опазването на още 8 предпазени типа “, показа Красимир Цуцов. Той напомни, че се работи и по планове за работа със предпазените скотски типове, като грабливите птици и костенурките.
През предходната година се отбелязва и сериозен растеж на посещаемостта в местността Карандила, където са регистрирани над 5 хиляди, при към 2 хиляди преди този момент. Видимо ползата беше по-голям по-време на пандемията, разяснява Марияна Симеонова. Тя напомни, че се прави доста за поддръжка на инфраструктурата, правят се ремонтни действия, постоянно се провеждат и почиствания, като благодари и на всички доброволци, които се включват в самодейностите в парка.
Доц. Нели Грозева, ботаник и зам.-ректор на Тракийския университет в Стара Загора напомни, че от образователното заведение спомагат и вземат участие в планове за мониторинг и запазване на предпазените типове в парк „ Сините камъни “.
„ Природен парк „ Сините камъни “ има толкоз доста екологични ниши и толкоз преплетени почвени видове и релеф, че в него са се настанили извънредно доста растения, животни, микроорганизми, гъби. Висшите растения, като образец, към 30% от биоразнообразието на България се среща тук “, описа доцент Нели Грозева . Тя напомни, че Тракийския университет работи интензивно с сътрудниците от парка от 2003 година
„ Днес на дневен ред е мониторинг на един от ендемичните типове - Българския ранилист (лат. Betonica bulgarica), а също и биоразнообразието от млечнокисели бактерии, които ще потърсим взаимно с специалистите от парка. Това е продължение на нашите взаимни планове “, разяснява доцент Грозева.
„ В естествения парк има над 1000 типа растения, 333 от тях са лечебни, всяко трето растение е някаква билка , по тази причина и естественият парк е забавен и богат. Имаме и доста забавни предпазени типове. Сред растенията се среща Тракийският клин (лат. Аstracantha thracica) , ендемично растение, оживяло от времето на динозаврите. Урумовото лале (лат. Tulipa urumoffii) се среща само тук в България. По план на Министерство на околната среда и водите работихме за опазването на още 8 предпазени типа “, показа Красимир Цуцов. Той напомни, че се работи и по планове за работа със предпазените скотски типове, като грабливите птици и костенурките.
През предходната година се отбелязва и сериозен растеж на посещаемостта в местността Карандила, където са регистрирани над 5 хиляди, при към 2 хиляди преди този момент. Видимо ползата беше по-голям по-време на пандемията, разяснява Марияна Симеонова. Тя напомни, че се прави доста за поддръжка на инфраструктурата, правят се ремонтни действия, постоянно се провеждат и почиствания, като благодари и на всички доброволци, които се включват в самодейностите в парка.
Доц. Нели Грозева, ботаник и зам.-ректор на Тракийския университет в Стара Загора напомни, че от образователното заведение спомагат и вземат участие в планове за мониторинг и запазване на предпазените типове в парк „ Сините камъни “.
„ Природен парк „ Сините камъни “ има толкоз доста екологични ниши и толкоз преплетени почвени видове и релеф, че в него са се настанили извънредно доста растения, животни, микроорганизми, гъби. Висшите растения, като образец, към 30% от биоразнообразието на България се среща тук “, описа доцент Нели Грозева . Тя напомни, че Тракийския университет работи интензивно с сътрудниците от парка от 2003 година
„ Днес на дневен ред е мониторинг на един от ендемичните типове - Българския ранилист (лат. Betonica bulgarica), а също и биоразнообразието от млечнокисели бактерии, които ще потърсим взаимно с специалистите от парка. Това е продължение на нашите взаимни планове “, разяснява доцент Грозева.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ