Речта, която не чухме. А заслужаваме.
Уважаеми сънародници,
Изправям се през днешния ден пред вас в разгара на страшна рецесия. Криза, която визира освен България, само че и целия свят. Криза, която слага всички ни на тестване.
Може би на пръв взор не изглеждаше ужасно. Може би изглеждаше като грип. Може би изглеждаше не толкоз заразно или смъртоносно като чума или други заболявания. Но страшното е, че е нова опасност. Уж прочут вирус, само че чужд като вариация. Даже лекарите по света не знаят какво може да стане. Колко може да продължи. Или какъв брой хора може да засегне. Силната дарба да заразява, неналичието на медикаменти, тежките провали, които оставя в хората, ни дава съществени учредения да сме внимателни.
Признавам, че по някои параметри не бяхме подготвени. Не знам някой по света да беше квалифициран. Политиците имаме голям дълг. Дълг към хората, към лекарите, към учените. Приемете извиненията ни за нашата непредвидливост. Но в този момент имаме по-важна и належаща задача. Сега би трябвало да се преборим с заболяването. Изводите сме ги създали и след отминаване на рецесията ще се положат старания за незабавни промени в опазването на здравето, обществената сфера и други браншове.
Уважаеми сънародници,
Предприехме фрапантни ограничения, с цел да опазим хората. С цялостното схващане и отговорност за тежестта им. В обществото има и доста оферти за различни подходи. Част от тях включват хрумвания да продължим да работим и живеем, все едно това е естествен грип. Но по какъв начин да обречем цели групи хора? Как да изоставим нашите родители? Или да завишим риска за болните и хората с отслабена имунна система?
Държавата, това не са улиците, заводите, театрите или парковете.
Държавата, това са хората.
Без всичко друго можем, само че без хората няма да има страна. Ще бъдем ли страна, в случай че изоставим и един човек? Ще бъдем ли общество, в случай че застрашим и един човек? Ще бъдем ли почтени да погледнем децата си след време, в случай че в този момент не се погрижим за родителите си? Смятам отговорите за повече от явни. Да, ще се борим за всеки един. За всеки един. Ако желаеме да бъдем индивиди.
Хората са най-важното. Ще възстановим стопанската система. Ще възстановим финансовите загуби. Ще възстановим туризма, театрите, кината и всички други браншове, които страдат в този момент.
Но няма да можем да върнем изгубените животи.
Няма да можем да върнем хората, които заболяването ще ни отнеме. Затова би трябвало да поставим всички старания, да съблюдаваме всички правила, да слушаме препоръките на лекарите и учените. Заради хората.
Да, мъчно е. Да, неприятно е. Да, кошмарно е. Но карантината е единственият метод, по който можем да понижим удара. Единственият метод, по който да понижим напрежението върху здравната система. И единствения метод, по който да спечелим време.
Уважаеми сънародници,
Изправям се през днешния ден пред вас в две функции. Смирен и окуражен.
Смирен пред вашата всеотдайност и вашите старания. Смирен, тъй като вие вършиме толкоз доста. Смирен пред общите дейности на цялото ни общество. И по едно и също време окуражен, окуражен да се борим. Зареден с положителна сила да преодолеем този сложен за всички нас интервал.
Уважаеми сънародници,
Изправям се пред вас с молба. Молба да продължавате да ни давате доверието си. Да продължавате да вярвате в нас. Да ни подкрепяте в ограниченията, които взимаме. Ние, политиците, от своя страна поемаме ангажимент да не предадем вашето доверие.
Признавам, обстановката е тежка, необикновена и не всеки път съумяваме незабавно да вземем най-точните ограничения. Но ви убеждавам, че чуваме всички оферти. Всяка концепция, която може да помогне на повече или по-малко хора, се обмисля и преценя. Кризата ни връхлетя, без да имаме опция да създадем каквото и да е. Но за превъзмогването можем доста да създадем дружно. Можем дружно да поставим всички старания и като общество да продължим напред.
Мерките до тук несъмнено дават резултат.
Ситуацията в България е доста по-лека, в сравнение с в други страни. Може да сте горди, всеки един от вас, че с жертвите, които вършиме, спасявате животи. Да, имаме герои, като лекари, медицински сестри, служители на реда, публицисти, фармацевти, продавачи в питателните вериги и всички други на предната линия. Но с изключение на тях, всеки един от вас е воин. Защото спасявате животи. Със спазването на разпоредбите вие спасявате живота на съседа, на сътрудника, на непосредствен, на прочут или дори на чужд. Вие сте герои. И това ми дава сериозна вяра, че дружно ще преодолеем рецесията оптимално бързо.
Уважаеми сънародници,
Благодаря ви! За напъните, за доверието, за разсъдъка, с който всички посрещаме и се оправяме с рецесията! Горд съм, че съм ваш представител и че съм отпред на страната в тези тежки времена. Уверен съм, че дружно ще се оправим.
Благодаря за вниманието!
--------------------------------------------------
Не чухме тази тирада. А трябваше. Поне от някого.
Пазете се. Спазвайте разпоредбите. Пазете околните си.
Усмихнат ден!:)
#нитоденбезусмивка
#нитоденбезнадежда
#нитоденбезотговорност
#речтакоятонечухме
Публикуваме текста с общителното единодушие на създателя му Любомир Аламанов, който работи в областта на връзките повече от 20 години. За този интервал той е управлявал планове за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Nestle, Beiersdorf, Siemens и доста други. Проектите и акциите, в които е взел участие, са спечелили повече от 100 български и интернационалните награди. В момента Любомир Аламанов е ръководещ сътрудник в SiteMedia Consultancy– агенция за типичен и новаторски информационни услуги.
Изправям се през днешния ден пред вас в разгара на страшна рецесия. Криза, която визира освен България, само че и целия свят. Криза, която слага всички ни на тестване.
Може би на пръв взор не изглеждаше ужасно. Може би изглеждаше като грип. Може би изглеждаше не толкоз заразно или смъртоносно като чума или други заболявания. Но страшното е, че е нова опасност. Уж прочут вирус, само че чужд като вариация. Даже лекарите по света не знаят какво може да стане. Колко може да продължи. Или какъв брой хора може да засегне. Силната дарба да заразява, неналичието на медикаменти, тежките провали, които оставя в хората, ни дава съществени учредения да сме внимателни.
Признавам, че по някои параметри не бяхме подготвени. Не знам някой по света да беше квалифициран. Политиците имаме голям дълг. Дълг към хората, към лекарите, към учените. Приемете извиненията ни за нашата непредвидливост. Но в този момент имаме по-важна и належаща задача. Сега би трябвало да се преборим с заболяването. Изводите сме ги създали и след отминаване на рецесията ще се положат старания за незабавни промени в опазването на здравето, обществената сфера и други браншове.
Уважаеми сънародници,
Предприехме фрапантни ограничения, с цел да опазим хората. С цялостното схващане и отговорност за тежестта им. В обществото има и доста оферти за различни подходи. Част от тях включват хрумвания да продължим да работим и живеем, все едно това е естествен грип. Но по какъв начин да обречем цели групи хора? Как да изоставим нашите родители? Или да завишим риска за болните и хората с отслабена имунна система?
Държавата, това не са улиците, заводите, театрите или парковете.
Държавата, това са хората.
Без всичко друго можем, само че без хората няма да има страна. Ще бъдем ли страна, в случай че изоставим и един човек? Ще бъдем ли общество, в случай че застрашим и един човек? Ще бъдем ли почтени да погледнем децата си след време, в случай че в този момент не се погрижим за родителите си? Смятам отговорите за повече от явни. Да, ще се борим за всеки един. За всеки един. Ако желаеме да бъдем индивиди.
Хората са най-важното. Ще възстановим стопанската система. Ще възстановим финансовите загуби. Ще възстановим туризма, театрите, кината и всички други браншове, които страдат в този момент.
Но няма да можем да върнем изгубените животи.
Няма да можем да върнем хората, които заболяването ще ни отнеме. Затова би трябвало да поставим всички старания, да съблюдаваме всички правила, да слушаме препоръките на лекарите и учените. Заради хората.
Да, мъчно е. Да, неприятно е. Да, кошмарно е. Но карантината е единственият метод, по който можем да понижим удара. Единственият метод, по който да понижим напрежението върху здравната система. И единствения метод, по който да спечелим време.
Уважаеми сънародници,
Изправям се през днешния ден пред вас в две функции. Смирен и окуражен.
Смирен пред вашата всеотдайност и вашите старания. Смирен, тъй като вие вършиме толкоз доста. Смирен пред общите дейности на цялото ни общество. И по едно и също време окуражен, окуражен да се борим. Зареден с положителна сила да преодолеем този сложен за всички нас интервал.
Уважаеми сънародници,
Изправям се пред вас с молба. Молба да продължавате да ни давате доверието си. Да продължавате да вярвате в нас. Да ни подкрепяте в ограниченията, които взимаме. Ние, политиците, от своя страна поемаме ангажимент да не предадем вашето доверие.
Признавам, обстановката е тежка, необикновена и не всеки път съумяваме незабавно да вземем най-точните ограничения. Но ви убеждавам, че чуваме всички оферти. Всяка концепция, която може да помогне на повече или по-малко хора, се обмисля и преценя. Кризата ни връхлетя, без да имаме опция да създадем каквото и да е. Но за превъзмогването можем доста да създадем дружно. Можем дружно да поставим всички старания и като общество да продължим напред.
Мерките до тук несъмнено дават резултат.
Ситуацията в България е доста по-лека, в сравнение с в други страни. Може да сте горди, всеки един от вас, че с жертвите, които вършиме, спасявате животи. Да, имаме герои, като лекари, медицински сестри, служители на реда, публицисти, фармацевти, продавачи в питателните вериги и всички други на предната линия. Но с изключение на тях, всеки един от вас е воин. Защото спасявате животи. Със спазването на разпоредбите вие спасявате живота на съседа, на сътрудника, на непосредствен, на прочут или дори на чужд. Вие сте герои. И това ми дава сериозна вяра, че дружно ще преодолеем рецесията оптимално бързо.
Уважаеми сънародници,
Благодаря ви! За напъните, за доверието, за разсъдъка, с който всички посрещаме и се оправяме с рецесията! Горд съм, че съм ваш представител и че съм отпред на страната в тези тежки времена. Уверен съм, че дружно ще се оправим.
Благодаря за вниманието!
--------------------------------------------------
Не чухме тази тирада. А трябваше. Поне от някого.
Пазете се. Спазвайте разпоредбите. Пазете околните си.
Усмихнат ден!:)
#нитоденбезусмивка
#нитоденбезнадежда
#нитоденбезотговорност
#речтакоятонечухме
Публикуваме текста с общителното единодушие на създателя му Любомир Аламанов, който работи в областта на връзките повече от 20 години. За този интервал той е управлявал планове за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Nestle, Beiersdorf, Siemens и доста други. Проектите и акциите, в които е взел участие, са спечелили повече от 100 български и интернационалните награди. В момента Любомир Аламанов е ръководещ сътрудник в SiteMedia Consultancy– агенция за типичен и новаторски информационни услуги.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ