Вечерта преди Димитровден небето се отваря – пожелайте си нещо!
Утре е Димитровден – ден, в който небето се отваря, с цел да сбъдне желанията ни за бъдещата година и сполучлива зима.
Димитровден е изпълнен с доста гадания за идната зима и година: ако месечината е цялостна – цялостен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта против празника, овчарите хвърляли в кошарата една сопа. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се считало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия посетител, стъпил в дома /полазник/, добър и състоятелен ли е гостът, такава ще е и годината.
По остарял бит на имен ден се върви натрапен и се носят бели цветя за именика, с цел да е богатства зимата. Цветята се увиват с червен конец, с цел да са здрави имениците цяла година.
Предание разказва как дружно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, по тази причина ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им св. Петка и св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.
Друго българско национално предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в разнообразни направления. Георги му зарекъл, че в случай че види от стряха кръв да капе, то значи е починал. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по приятелски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.
В националните показа пристигна ли св. Димитър на коня си от брадата му стартира да пада сняг, т.е идват зимата и студът. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.
От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден – по този начин групирали българите сезоните. Границата сред годишните сезони имали селскостопански темперамент.
Времето от Димитровден до Никулден народът назовава „ Сиромашко лято “.
Около Димитровден завършвали и градежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и благодат в новия дом. Обичаят претендирал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден честват и строителите.
На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден служащи, овчари и ратаи. На места този празник се назовава Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови облекла, овен или агънце.
Ако вечерта преди празника луната е цялостна, пожелайте си здраве и благополучие в идващите месеци. И всичко това ще се сбъдне!
Защото е значимо да имаме вяра, да желаеме и да се надяваме на по-доброто.
Инфо:
