Манол Лазаров: „Никога не съм си мислел, че ще стигна дотук“
Успях да усетя вълнението на Манол Лазаров, когато завоюва World Class Барман на годината единствено преди броени месеци – тогава сред няколко въпроса и отговора ми сподели: „ Аз не съм най-хубавият барман в България, няма най-хубав барман на никое място по света “. За него е значимо да демонстрира най-хубавото, на което е кадърен, а надпреварите приема като място, на което може да приложи теорията си на процедура, да научи нови неща, да срещне нови хора. Срещаме се на негова територия – в бар „ Спутник “, където взе участие интензивно в новото меню с коктейли, с цел да ми показа по какъв начин се усеща малко след присъединяване си на международния край в Глазгоу, какви са провокациите за един барман, кои са новите трендове при коктейлите и какви са действителните стъпки към стабилно развиване.
Каква е страстта след Глазгоу и след международния край?
Манол: Беше готино, само че имаше и моменти на стрес. Сега, когато всичко свърши, се усещам доста добре, с разширени умения и гледни точки. Там тестваш на най-много какво можеш. И когато видиш до каква степен е този най-много, осъзнаваш, че можеш и повече. Виждаш се с сътрудници, всеки споделя по какъв начин е при тях, по какъв начин върви работата и разбираш по какъв начин в разнообразни краища на света се случват нещата с барманството, коктейлите. Яко е, че се бяхме събрали 150 души, бяхме на едно място, все едно бяхме едно огромно семейство, което сме и действително. Със сигурност потеглих с по-малко положителна настройка, тъй като беше изненада, че въобще завоювах. Но най-лесният метод да излезеш от зоната си на комфорт е нещо да те бутне. Като да се научиш да си взимаш леден душ – най-лесно е, когато просто ти спрат топлата вода.
Докъде се класира?
Манол: Тази година е по-различно даването на точки, има напълно нова система, много по-сложна, тъй като още калкулират резултатите. Първо сме всички, след това се разделяме на четири групи, всяка група си има съдии... Но това няма значение. Всеки човек там е направил най-хубавото, което може, и е показал най-хубавото от страната си. Както и на теб ти бях споделил преди, няма най-хубав. Яко беше, че имаше доста младежи като мен, на по 23.
След всичко, което видя там, по какъв начин би определил равнището на българската бар просвета?
Манол: Не сме толкоз зле, като се има поради, че се развива единствено от 10 години. Ето например Tasting Room на Геро, с който бях на финала в София. Това е бар, който би трябвало да се посети. Той е като библиотека за алкохол. Неговата идея е всеки един алкохол, който може да се внесе, да го има там, даже изкупува остарели бутилки и основава една голяма сбирка. Едновременно е магазин и бар. Можеш на конкурентна цена да си купиш нещо, което го няма в магазините, или да отидеш да се насладиш на хубаво пиво. Правя му реклама, несъмнено, тъй като си заслужава мястото и е във Варна, където виждаме, че също се развиват нещата. Не единствено в София. Разбира се, и във Велико Търново, в Tequila Bar Funky Monkey, откъдето аз пристигам.
Развиват се нещата, има търсене, качва се стандартът в България, тъй като хората могат да си го разрешават, a в края на деня ние не можем да съществуваме без тях.
Самите хора към този момент търсят по-качествени напитки.
Манол: Абсолютно. И това е хубаво, тъй като сега даже най-евтините дестилати са 100 пъти по-хубави от тези преди 200 години. Сега даже и с минимум вложените средства отново са направени с положително съоръжение. Задължително всяка дестилерия, пивоварна или маза има технолог, който дава отговор за качеството. Едно време хората са слагали керосин, опиат, смесвали са какво ли не, най-много през сухия режим. Всичко, което е можело да те напие, се е пиело. Но да, има търсене, тъй като хората могат да си разрешат по-добри неща. Ако доста ти се пие, ще си вземеш една бутилка водка и ще си пиеш у дома, само че барът е място, на което би трябвало да ти е готино, да се социализираш, да слушаш музика, атмосфера, да срещнеш хора, познати, другари. Хората са се научили да ценят качествените неща.
Ти си почнал като барман напълно инцидентно в едно малко заведение във Велико Търново. Предполагаше ли, че толкоз скоро ще стигнеш до събитие като това в Глазгоу?
Манол: Не. Пътувах с Ванката (бел. ред. – Иван е индивидът, който стои зад Tequila Bar Funky Monkey, където Манол е работил) до една дестилерия и си споделих: „ До края на година желая най-малко още един път да отида някъде в чужбина “. И то какво стана. Сега на надпреварата имахме подготвителен лагер в Одеса, след това първият ден от него се организира в Холандия, а по-късно отидохме в Ивърнес, което отново е Шотландия, където пренощувахме, с цел да отидем до остров Скай. И най-после – останалите три дни в Глазгоу. Т.е. бяхме на три разнообразни местоположения. Сега следва с приятелката ми да вървим на Athens Bar Show в Атина. Съвсем инцидентно си го пожелах и то ми се случи. Дори повече, в сравнение с си мислех. Никога не съм си мислел, че ще стигна дотук. Реално се записах на надпреварата, откакто Иван беше взел участие, когато още работех в Tequila-та. Дойдох идната година в София и взех решение да се пусна. Взех, че се показах добре и започнах да упражнявам, да се занимавам. Някои хора могат да си помислят, че аз като съм млад, съм по-наперен, само че не съм. Не би трябвало да си мислят, че не съм отделил задоволително време на това. Има хора, които дълго са работили, само че практиката и теорията би трябвало да вървят ръка за ръка. Аз имам доста доктрина зад всички неща, които върша и надпреварата ми разреши доста от тях да ги вкарам в практиката.
Откъде имаш теорията?
Манол: Чета книги, запитвам хора, постоянно съм любопитен. Когато се срещна с някой пивовар, запитвам по какъв начин се прави това, по какъв начин се прави това, аз съм супер скучен. Мога да те накарам да не ми приемеш другарството във фейсбук, единствено тъй като съм ти задал 1500 въпроса. Това е – любознание! Иван доста ми оказа помощ, тъй като ме научи да се интересувам от това, което продавам, тъй като това е по-добрият метод да го правиш. Когато знаеш цялата история на продукта, основателите, когато го обясниш на клиента, който в никакъв случай не го е пил, успяваш и да го запалиш. Първо започнах да се интересувам от уискита и видях по какъв начин това в действителност работи. Оттам потегли и изцяло любопитсвото и към коктейлите, съставките, към всичко.
Има още...
Каква е страстта след Глазгоу и след международния край?
Манол: Беше готино, само че имаше и моменти на стрес. Сега, когато всичко свърши, се усещам доста добре, с разширени умения и гледни точки. Там тестваш на най-много какво можеш. И когато видиш до каква степен е този най-много, осъзнаваш, че можеш и повече. Виждаш се с сътрудници, всеки споделя по какъв начин е при тях, по какъв начин върви работата и разбираш по какъв начин в разнообразни краища на света се случват нещата с барманството, коктейлите. Яко е, че се бяхме събрали 150 души, бяхме на едно място, все едно бяхме едно огромно семейство, което сме и действително. Със сигурност потеглих с по-малко положителна настройка, тъй като беше изненада, че въобще завоювах. Но най-лесният метод да излезеш от зоната си на комфорт е нещо да те бутне. Като да се научиш да си взимаш леден душ – най-лесно е, когато просто ти спрат топлата вода.
Докъде се класира?
Манол: Тази година е по-различно даването на точки, има напълно нова система, много по-сложна, тъй като още калкулират резултатите. Първо сме всички, след това се разделяме на четири групи, всяка група си има съдии... Но това няма значение. Всеки човек там е направил най-хубавото, което може, и е показал най-хубавото от страната си. Както и на теб ти бях споделил преди, няма най-хубав. Яко беше, че имаше доста младежи като мен, на по 23.
След всичко, което видя там, по какъв начин би определил равнището на българската бар просвета?
Манол: Не сме толкоз зле, като се има поради, че се развива единствено от 10 години. Ето например Tasting Room на Геро, с който бях на финала в София. Това е бар, който би трябвало да се посети. Той е като библиотека за алкохол. Неговата идея е всеки един алкохол, който може да се внесе, да го има там, даже изкупува остарели бутилки и основава една голяма сбирка. Едновременно е магазин и бар. Можеш на конкурентна цена да си купиш нещо, което го няма в магазините, или да отидеш да се насладиш на хубаво пиво. Правя му реклама, несъмнено, тъй като си заслужава мястото и е във Варна, където виждаме, че също се развиват нещата. Не единствено в София. Разбира се, и във Велико Търново, в Tequila Bar Funky Monkey, откъдето аз пристигам.
Развиват се нещата, има търсене, качва се стандартът в България, тъй като хората могат да си го разрешават, a в края на деня ние не можем да съществуваме без тях.
Самите хора към този момент търсят по-качествени напитки.
Манол: Абсолютно. И това е хубаво, тъй като сега даже най-евтините дестилати са 100 пъти по-хубави от тези преди 200 години. Сега даже и с минимум вложените средства отново са направени с положително съоръжение. Задължително всяка дестилерия, пивоварна или маза има технолог, който дава отговор за качеството. Едно време хората са слагали керосин, опиат, смесвали са какво ли не, най-много през сухия режим. Всичко, което е можело да те напие, се е пиело. Но да, има търсене, тъй като хората могат да си разрешат по-добри неща. Ако доста ти се пие, ще си вземеш една бутилка водка и ще си пиеш у дома, само че барът е място, на което би трябвало да ти е готино, да се социализираш, да слушаш музика, атмосфера, да срещнеш хора, познати, другари. Хората са се научили да ценят качествените неща.
Ти си почнал като барман напълно инцидентно в едно малко заведение във Велико Търново. Предполагаше ли, че толкоз скоро ще стигнеш до събитие като това в Глазгоу?
Манол: Не. Пътувах с Ванката (бел. ред. – Иван е индивидът, който стои зад Tequila Bar Funky Monkey, където Манол е работил) до една дестилерия и си споделих: „ До края на година желая най-малко още един път да отида някъде в чужбина “. И то какво стана. Сега на надпреварата имахме подготвителен лагер в Одеса, след това първият ден от него се организира в Холандия, а по-късно отидохме в Ивърнес, което отново е Шотландия, където пренощувахме, с цел да отидем до остров Скай. И най-после – останалите три дни в Глазгоу. Т.е. бяхме на три разнообразни местоположения. Сега следва с приятелката ми да вървим на Athens Bar Show в Атина. Съвсем инцидентно си го пожелах и то ми се случи. Дори повече, в сравнение с си мислех. Никога не съм си мислел, че ще стигна дотук. Реално се записах на надпреварата, откакто Иван беше взел участие, когато още работех в Tequila-та. Дойдох идната година в София и взех решение да се пусна. Взех, че се показах добре и започнах да упражнявам, да се занимавам. Някои хора могат да си помислят, че аз като съм млад, съм по-наперен, само че не съм. Не би трябвало да си мислят, че не съм отделил задоволително време на това. Има хора, които дълго са работили, само че практиката и теорията би трябвало да вървят ръка за ръка. Аз имам доста доктрина зад всички неща, които върша и надпреварата ми разреши доста от тях да ги вкарам в практиката.
Откъде имаш теорията?
Манол: Чета книги, запитвам хора, постоянно съм любопитен. Когато се срещна с някой пивовар, запитвам по какъв начин се прави това, по какъв начин се прави това, аз съм супер скучен. Мога да те накарам да не ми приемеш другарството във фейсбук, единствено тъй като съм ти задал 1500 въпроса. Това е – любознание! Иван доста ми оказа помощ, тъй като ме научи да се интересувам от това, което продавам, тъй като това е по-добрият метод да го правиш. Когато знаеш цялата история на продукта, основателите, когато го обясниш на клиента, който в никакъв случай не го е пил, успяваш и да го запалиш. Първо започнах да се интересувам от уискита и видях по какъв начин това в действителност работи. Оттам потегли и изцяло любопитсвото и към коктейлите, съставките, към всичко.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ