ЕК отчита проблеми в българското образование
Успоредно с втората Европейска среща на върха по въпросите на образованието , Европейската комисия разгласява през днешния ден Обзорa на образованието и образованието за 2019 година, в който се прави разбор на това по какъв начин образованието и образованието се развиват в Европейски Съюз и неговите страни членки .
В България се регистрират напъните за модернизиране на системата за обучение и образование не престават, само че подобряването на нейното качество , употреба за пазара на труда и приобщаващ темперамент продължава да бъде предизвикателство .
Демографските трендове и увеличаващият се дефицит на умения значат, че България би трябвало да влага повече в квалификацията на своята сегашна и бъдеща работна мощ. Нуждата от повишение на квалификацията и преквалификация на възрастното население е огромна, само че присъединяване в образованията за възрастни е едва.
Престижът на преподавателската специалност е невисок. Както в доста други европейски страни, стратегиите за образование на преподаватели имат за цел привличането на надарени младежи. Само 60 % от приключилите лица в реалност стартират да упражняват специалност .
Ниските заплати са главният фактор , който възпира младежите да изберат преподавателската специалност. Други негативни фактори са непривлекателните условия на работа , намерили отражение да вземем за пример в незадоволителните благоприятни условия за професионално развиване или във утежняването на дисциплината в час.
Скорошно изследване (AEЖ, 2019 г.) демонстрира, че в медиите доминира негативно отношение към преподавателите . Само 17,7 % от преподавателите смятат, че специалността им се прави оценка от обществото, а единствено 57% считат, че преимуществата на това да бъдеш учител надвишават минусите (OИСР, 2019 г.). Макар като цяло да е непопулярна измежду младите българи, преподавателската специалност е изключително непривлекателна за мъжете , които съставляват едвам 17 % от преподавателите в учебните заведения (средна стойност за Европейски Съюз: 28 %).
Тъй като работната мощ в бранша на преподаването застарява, поражда дефицит на преподаватели . Почти половината от преподавателите са на възраст над 50 години и надлежно е евентуално да доближат възрастта за пенсиониране в границите на идващите 10 години; 10 % към този момент са над 60 години.
Започва да се обрисува дефицит и се чака той да се задълбочи . Това важи изключително за учителите в детски градини и началните учители, за преподавателите по непознати езици, по осведомителни и информационни технологии (ИКТ), по математика, физика и по някои предмети в региона на ПОО.
Конкретната потребност от заменяне по предмети и по просветителна степен не е известна , защото в България едвам наскоро (с поддръжката на ЕС) стартира основаването на инструмент за прогнозиране във връзка с преподавателската специалност.
Въпреки това даже при намаляващ брой възпитаници се чака да възникне остра потребност от заменяне на огромни групи пенсиониращи се преподаватели. В допълнение броят на подпомагащите експерти (като да вземем за пример ресурсни учители, учебни психолози, логопеди и др.) също е непълен, като с напредъка на промяната в региона на приобщаващото обучение неудовлетвореното търсене се чака да нарасне.
Източник:
Нуждата от по-добра подготовка на преподавателите за справяне с провокациите в класните стаи е огромна. Сред 23-те европейски страни, включени в интернационалното изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз в региона на преподаването и ученето (TALIS) (OИСР, 2019 г.), във връзка с преподавателите от България е регистрирана една от най-големите потребности от продължаващо професионално развиване на знанията в региона на предметите, които преподават (19 %, ЕС-23: 6 %), познаване на образователната стратегия (20 %, EС-23: 5 %), педагогичен пълномощия (17 %, EС-23: 8 %) и умения в региона на ИКТ (23 %, EС-23: 16 %).
Процентът на преподавателите, във връзка с които се регистрира забележителна потребност от образование в региона на държанието на учениците и ръководството на класната стая, както и в региона на преподаването в мултикултурна или многоезикова среда, също е по-висок от междинните стойности за проучените 23 европейски страни.
Налице е също по този начин остра потребност от образование, съпътстващо приобщаването на деца със специфични просветителни потребности и с увреждания (УНИЦЕФ, 2018 г.). Почти 60 % от преподавателите обаче оповестяват, че присъединяване в образования е лимитирано заради високи разноски (EС-23: 44 %) (ОИСР, 2019 г.). Въпреки че са подхванати някои ограничения за усилване на първичното образование на преподавателите, продължава да е налице забележителна потребност от по-добра подготовка на новите преподаватели.
Предвид огромния брой преподаватели, които следва да се пенсионират , по-нататъшното възстановяване на първичното образование на преподавателите и привличането на надарени претенденти в специалността биха могли вероятно да окажат позитивно влияние върху просветителната система в България.
Въпреки че обществените разноски за обучение се усилват, системата продължава да бъде незадоволително финансирана. През 2017 година общите бюджетни разноски в България за обучение се покачиха с 8 % в действително изражение спрямо миналата година, като се равняват на 3,6 % от Брутният вътрешен продукт.
Въпреки това усъвършенстване, обществените разноски за обучение са към момента измежду най-ниските в Европейски Съюз и са доста под междинната стойност за Европейски Съюз от 4,6 %. Както се удостоверява от бюджета за 2019 година, нарастването на заплатите на преподавателите ще генерира разноски през идващите няколко години.
С бюджета за тази година също по този начин се финансират четири спомагателни национални стратегии , които имат за цел да се привлекат и обучат преподаватели по предмети, във връзка с които се чака да се появи дефицит, да се показват новаторски способи на преподаване, да се даде поддръжка при започване на професионалното развиване и да се основат връзки сред учебните заведения и сдруженията в региона на осведомителните технологии (ИТ).
Също по този начин бе въведена национална стратегия за даване на поддръжка на общините за предприемане на дейности за унищожаване на сегрегацията. По нея се финансират транспортните разноски, дейностите с родители и образователните материали и се обезпечава финансиране за просветителни медиатори.
В допълнение от 2019 година всички междинни учебни заведения, предлагащи образование в гимназиален стадий, ще получат в допълнение финансиране за работа с възпитаници в неравностойно състояние. Подобна наредба за началните учебни заведения беше въведена през 2018 година
Образователната инфраструктура незабавно се нуждае от рационализация. Съществуват обилни разлики във връзка с качеството на образователните заведения, като по-бедните общини са сложени в изключително неподходящо състояние (УНИЦЕФ, 2018 г.).
В учебните заведения постоянно липсват съществени уреди или съоръжение , а също така те не разполагат с лаборатории или спортни уреди. В допълнение поддържането на уместно отопление през зимата е предизвикателство в редица учебни заведения в по-бедните общини (пак там). Налице са по-малко на брой добре снабдени с цифрови технологии учебни заведения и свързани учебни заведения в съпоставяне със междинните стойности за Европейски Съюз (Европейска комисия, 2019).
Мрежата на детските градини и яслите също не е задоволително развита .
Източник:
Участието в образованието и грижите в ранна детска възраст продължава да бъде едва, което попречва ранното придобиване на познавателни и социалноемоционални умения. Доброто качество на образованието и грижите в ранна детска възраст e от значително значение за развиването на основни пълномощия. От 2014 година насам в България процентът на присъединяване за деца на възраст от 4 години до наложителната учебна възраст понижава.
Последните налични данни демонстрират ниво на записване от 83,9 %, което е доста по-ниско от междинната стойност за Европейски Съюз от 95,4 % . Съществуват разлики в записването сред районите и сред областите. Таксите за детските градини, свързани с даването на грижи, към момента лимитират присъединяване на децата в неравностойно състояние и ромите, до момента в който неналичието на задоволително заведения визира по-специално огромните градски региони.
За да се усъвършенства нивото на записване, в България стартира осъществяването на финансирания от Европейски Съюз план " Активно включване в системата на предучилищното обучение ". По плана се дава в допълнение образование по български език за деца с майчин език, друг от българския ; посредством плана се финансират разноските за такси за програмата за навестяване на целодневни детски градини и се поддържа присъединяване на родители.
Равнището на записване е доста ниско за деца под 3-годишна възраст. Само 9,4 % от децата в тази възрастова група са записани в публични заведения за детски грижи заради разнообразни аргументи, в това число неналичието на детски градини. Равнището е доста по-ниско от междинната стойност за Европейски Съюз от 34,2 %.
Въпреки настоящите старания, преждевременното овакантяване на учебно заведение продължава да бъде проблем. През 2018 година делът на лицата, прибързано напускащи системата за обучение и образование (възрастова група 18—24 години), е 12,7 %, което към момента надвишава националната цел на България по тактиката " Европа 2020 " от 11 % и междинната стойност за Европейски Съюз от 10,6 %. От 2010 година насам не е маркиран значителен прогрес, като делът варира към 12—14 %.
Твърде ранното овакантяване на просветителната система без уместно обучение и умения е изключително проблематично измежду ромите и в селските региони , където бедността е на по-високи нива, а качеството на образованието нормално е по-ниско. То също по този начин съставлява проблем от позиция на пазара на труда поради възходящата потребност от висококвалифицирани служащи и намаляването на популацията в трудоспособна възраст и на учащото население.
Продължава въвеждането на междуинституционална система , която има за цел да откри децата, които не посещават учебно заведение, и да ги върне в системата на образованието. Акцентът се трансформира към ограничения за задържане в учебно заведение, като да вземем за пример действия, ориентирани към превъзмогване на пропуските в знанията и повишение на мотивацията на учениците.
Все отново процентът на отпаднали възпитаници заради краткотрайна или непрекъсната емиграция остава висок и демонстрира обилни районни разлики (Институт за пазарна стопанска система, 2018 г.). Въпреки напъните от последните години и постигнатите до момента резултати, разширението и ускоряването на ограниченията за попречване на отпадането на възпитаници не престават да бъдат изключително значими.
Подобряването на качеството и включване в системата на образованието не престават да бъдат съществено предизвикателство . Рязкото утежняване на демографските трендове в България значи, че нейното икономическо бъдеще ще зависи значително от това какъв брой сполучливо ще съумее да усъвършенства уменията на своите сегашни и бъдещи служащи (Световна банка, 2016 г.).
Неравностойното социалноикономическо състояние към момента е основен факто р за ниското ниво на умения и ниските просветителни резултати в подтекста на обилни несъответствия сред търсените и предлаганите умения, както и техния дефицит. Въпреки че се извършват редица ограничения за възстановяване на качеството и равенството в просветителния метод, съществуващите данни демонстрират, че са налице значими пропуски в придобиването на съществени и цифрови умения .
В данните от PISA за 2015 година се показва, че към 40 % от подрастващите в България не имат съществени компетентности в региона на четенето , математиката или науката, като процентът на ниски резултати е над 60 % измежду учениците в неравностойно състояние (ОИСР, 2016 г).
Цифровите умения измежду младежите са на ниско ниво: единствено 53 % от младите хора на възраст 16—19 години правят оценка своето равнище на цифрови умения като главно или над главното в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз от 83 %.
Ромските деца е по-малко евентуално да посещават детска градина и е доста по-вероятно да отпаднат от учебно заведение . Важно непрекъснато провокации е насърчаването на етнически смесени учебни заведения и ограничения за унищожаване на сегрегацията.
Връзката сред прогнозирането на умения и последващите дейности в системата на образованието и образованието към момента не е всеобхватна (Европейска комисия, 2019 г.), макар че наскоро бяха подхванати някои ограничения за възстановяване на сходството сред търсенето и предлагането.
В този подтекст в характерните за всяка страна рекомендации от 2019 година България се приканва да усъвършенства качеството, приложимостта за пазара на труда и приобщаващия темперамент на образованието и образованието, по-специално за ромите и другите групи в неравностойно състояние.
Източник:
Броят на студентите продължава да понижава, до момента в който присъединяване на студенти в неравностойно състояние е прекомерно едва. Броят на студентите, записани в университети, продължава да понижава основно заради демографските трендове, само че също по този начин и заради националната политика за понижаване на броя на студентите в някои образователни области.
През 2018 година броят на записаните студенти е бил с 20 % по-нисък за бакалавърска степен и с 15 % по-нисък за магистърска степен, в сравнение с през 2013/2014 година Същевременно броят на докторантите се е нараснал със 7 % за същия интервал.
Броят на интернационалните студенти се усилва, само че незадоволително, с цел да компенсира огромния брой българи, учещи в чужбина. Наличните данни сочат, че записването на студенти в неравностойно състояние е едва. Завършването на висше обучение измежду популацията на възраст 30—34 години се е нараснало едва до 33,7 % през 2018 година, само че към момента е под националната цел на България по тактиката " Европа 2020 " (36 %) и междинната стойност за Европейски Съюз от 40,7 %. Неравнопоставеността сред половете продължава да съществува, като 40,8 % от дамите в тази възрастова група са приключили висше обучение спрямо 27 % от мъжете.
Осъществяват се ограничения за повишение на приложимостта за пазара на труда, само че като цяло висшето обучение към момента не е съобразено в задоволителна степен с потребностите на пазара на труда . В подтекста на възходящото противоречие сред търсените и предлаганите умения и на намаляващия брой на студентите, профилът на висшистите не подхожда на квалификациите, които се търсят на пазара на труда .
Наличните данни демонстрират, че България продължава да има един от най-високите проценти висшисти в региона на обществените науки, стопанската активност и правото, до момента в който броят на висшистите в региона на науките, технологиите, инженерството и математиката остава невисок .
Приложени са редица ограничения за превъзмогване на това противоречие, като да вземем за пример обвързване на общественото финансиране с качеството и приложимостта за пазара на труда , унищожаване на таксите за образование за специалности, във връзка с които има дефицит на пазара на труда, в допълнение финансиране за търсените на пазара на труда квалификации и ограничение на броя на местата в образователните области, във връзка с които има свръхпредлагане.
Забелязват се някои позитивни трендове (като да вземем за пример понижаване на броя на студентите по бизнес администрация и увеличение на студентите по ИКТ и в медицинските специалности). Привлекателността на областите на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика), във връзка с които търсенето на пазара на труда е огромно, е към момента прекомерно слаба.
Тази обстановка може частично да бъде обяснена с по-слабите резултати в региона на науката и математика измежду младежите (както е регистрирано от PISA), с незадоволителното професионално насочване и забележимия дисбаланс сред половете при присъединяване във висшето обучение, по-специално в някои образователни области.
В допълнение работодателите оповестяват, че висшистите имат пропуски в знанията и уменията, в това число в обществените умения и в други трансверсални умения. Въпреки това, когато студентите, признати по реда на новите правила, се дипломират, ще бъде допустимо да се извърши позадълбочена оценка на въздействието на промяната на висшето обучение.
Полагат се старания за повишение на приложимостта на професионалното обучение и образование (ПОО) за пазара на труда. През юни 2018 година Министерският съвет на България одобри лист с специалности, във връзка с които има дефицит от квалифицирани експерти, и изискванията за в допълнение финансиране на учебните заведения, които оферират такива квалификации.
Повечето от тези специалности са в региона на машиностроенето, строителството и превоза . От февруари 2019 година насам учащите се в тези области получават спомагателни стипендии.
Наличните данни демонстрират лек спад в общия брой на записаните възпитаници в гимназиалния стадий на ПОО (50,7 % през 2017 година, което към момента е над междинната стойност за Европейски Съюз от 47,8 %).
Процентът на претовареност на неотдавна приключилите ПОО е повишен доста през 2018 година, достигайки до 66,4 % спрямо 59,1 % през миналата година. Въпреки това през 2018 година той продължава да бъде доста под междинната стойност за Европейски Съюз от 79,5 %.
Източник:
Нуждата от повишение на квалификацията и преквалификация на популацията е огромна . В България 17,4 % от трудоспособното население на възраст 25—64 години (приблизително 677 000 души) са нискоквалифицирани .
Въпреки че този % е малко под междинния за Европейски Съюз (21,9 %), той е изключително спорен, защото подхожда на удвоения брой на свободните работни места, за които се изисква обикновено равнище на умения (357 000). Това ясно акцентира потребността от значително повишение на квалификацията и преквалификация . Въпреки това единствено 2,5 % от хората на възраст 25—64 години в България са минали образование през четирите седмици, предхождащи наблюдението на работната мощ (средна стойност за Европейски Съюз: 11,1%).
В България са подхванати стъпки за повишение на пригодността за претовареност на групите в неравностойно състояние и за понижаване на районните разлики в нивата на претовареност измежду популацията в трудоспособна възраст.
През януари 2019 година Министерският съвет утвърди Национален проект за деяние по заетостта, който има за цел да се увеличи квалификацията на безработни лица от групите в неравностойно състояние посредством образование и субсидирана претовареност, по-специално в общините с високи нива на безработица. Проектът " Нов късмет за триумф " е особено ориентиран към хора, които не са приключили обучение, както и към тези, които са безработни и необразовани. По линия на плана " Обучение на възрастни, минали курсове за ограмотяване " се дава образование за безработни лица посредством чиракуване и стажове.
В България липсва всеобхватна система за образование и оценяване на преподавателите и за образование в региона на образованието за възрастни , като предлагането не е задоволително. В редица случаи, по-специално в центровете за професионално образование и в предприятията, предлагащи неофициално образование, обвързвано с работа, квалификацията на преподавателите на възрастни е напълно от компетентността на участващия личен състав и се третира като въпрос, обвързван с личностното развиване.
Преподавателите на възрастни попадат в същата професионална категория като останалия преподавателски състав, само че на тяхната специалност се гледа даже като на по-непривлекателна от тази на учителя . Не се обръща задоволително внимание на потребността от специфични квалификации за преподаватели на възрастни, които работят с роми.
Необходими са спомагателни старания за възстановяване на преподаването и на образованието на преподаватели в региона на образованието на възрастни. Например има нужда от правно определение на статута на преподавателите на възрастни и от включването на специалността измежду тази на преподавателите и педагогическите експерти, както и от създаването на всеобхватна система за образование за преподаване на възрастни.
Източник:
В България се регистрират напъните за модернизиране на системата за обучение и образование не престават, само че подобряването на нейното качество , употреба за пазара на труда и приобщаващ темперамент продължава да бъде предизвикателство .
Демографските трендове и увеличаващият се дефицит на умения значат, че България би трябвало да влага повече в квалификацията на своята сегашна и бъдеща работна мощ. Нуждата от повишение на квалификацията и преквалификация на възрастното население е огромна, само че присъединяване в образованията за възрастни е едва.
Престижът на преподавателската специалност е невисок. Както в доста други европейски страни, стратегиите за образование на преподаватели имат за цел привличането на надарени младежи. Само 60 % от приключилите лица в реалност стартират да упражняват специалност .
Ниските заплати са главният фактор , който възпира младежите да изберат преподавателската специалност. Други негативни фактори са непривлекателните условия на работа , намерили отражение да вземем за пример в незадоволителните благоприятни условия за професионално развиване или във утежняването на дисциплината в час.
Скорошно изследване (AEЖ, 2019 г.) демонстрира, че в медиите доминира негативно отношение към преподавателите . Само 17,7 % от преподавателите смятат, че специалността им се прави оценка от обществото, а единствено 57% считат, че преимуществата на това да бъдеш учител надвишават минусите (OИСР, 2019 г.). Макар като цяло да е непопулярна измежду младите българи, преподавателската специалност е изключително непривлекателна за мъжете , които съставляват едвам 17 % от преподавателите в учебните заведения (средна стойност за Европейски Съюз: 28 %).
Тъй като работната мощ в бранша на преподаването застарява, поражда дефицит на преподаватели . Почти половината от преподавателите са на възраст над 50 години и надлежно е евентуално да доближат възрастта за пенсиониране в границите на идващите 10 години; 10 % към този момент са над 60 години.
Започва да се обрисува дефицит и се чака той да се задълбочи . Това важи изключително за учителите в детски градини и началните учители, за преподавателите по непознати езици, по осведомителни и информационни технологии (ИКТ), по математика, физика и по някои предмети в региона на ПОО.
Конкретната потребност от заменяне по предмети и по просветителна степен не е известна , защото в България едвам наскоро (с поддръжката на ЕС) стартира основаването на инструмент за прогнозиране във връзка с преподавателската специалност.
Въпреки това даже при намаляващ брой възпитаници се чака да възникне остра потребност от заменяне на огромни групи пенсиониращи се преподаватели. В допълнение броят на подпомагащите експерти (като да вземем за пример ресурсни учители, учебни психолози, логопеди и др.) също е непълен, като с напредъка на промяната в региона на приобщаващото обучение неудовлетвореното търсене се чака да нарасне.
Източник:
Нуждата от по-добра подготовка на преподавателите за справяне с провокациите в класните стаи е огромна. Сред 23-те европейски страни, включени в интернационалното изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз в региона на преподаването и ученето (TALIS) (OИСР, 2019 г.), във връзка с преподавателите от България е регистрирана една от най-големите потребности от продължаващо професионално развиване на знанията в региона на предметите, които преподават (19 %, ЕС-23: 6 %), познаване на образователната стратегия (20 %, EС-23: 5 %), педагогичен пълномощия (17 %, EС-23: 8 %) и умения в региона на ИКТ (23 %, EС-23: 16 %).
Процентът на преподавателите, във връзка с които се регистрира забележителна потребност от образование в региона на държанието на учениците и ръководството на класната стая, както и в региона на преподаването в мултикултурна или многоезикова среда, също е по-висок от междинните стойности за проучените 23 европейски страни.
Налице е също по този начин остра потребност от образование, съпътстващо приобщаването на деца със специфични просветителни потребности и с увреждания (УНИЦЕФ, 2018 г.). Почти 60 % от преподавателите обаче оповестяват, че присъединяване в образования е лимитирано заради високи разноски (EС-23: 44 %) (ОИСР, 2019 г.). Въпреки че са подхванати някои ограничения за усилване на първичното образование на преподавателите, продължава да е налице забележителна потребност от по-добра подготовка на новите преподаватели.
Предвид огромния брой преподаватели, които следва да се пенсионират , по-нататъшното възстановяване на първичното образование на преподавателите и привличането на надарени претенденти в специалността биха могли вероятно да окажат позитивно влияние върху просветителната система в България.
Въпреки че обществените разноски за обучение се усилват, системата продължава да бъде незадоволително финансирана. През 2017 година общите бюджетни разноски в България за обучение се покачиха с 8 % в действително изражение спрямо миналата година, като се равняват на 3,6 % от Брутният вътрешен продукт.
Въпреки това усъвършенстване, обществените разноски за обучение са към момента измежду най-ниските в Европейски Съюз и са доста под междинната стойност за Европейски Съюз от 4,6 %. Както се удостоверява от бюджета за 2019 година, нарастването на заплатите на преподавателите ще генерира разноски през идващите няколко години.
С бюджета за тази година също по този начин се финансират четири спомагателни национални стратегии , които имат за цел да се привлекат и обучат преподаватели по предмети, във връзка с които се чака да се появи дефицит, да се показват новаторски способи на преподаване, да се даде поддръжка при започване на професионалното развиване и да се основат връзки сред учебните заведения и сдруженията в региона на осведомителните технологии (ИТ).
Също по този начин бе въведена национална стратегия за даване на поддръжка на общините за предприемане на дейности за унищожаване на сегрегацията. По нея се финансират транспортните разноски, дейностите с родители и образователните материали и се обезпечава финансиране за просветителни медиатори.
В допълнение от 2019 година всички междинни учебни заведения, предлагащи образование в гимназиален стадий, ще получат в допълнение финансиране за работа с възпитаници в неравностойно състояние. Подобна наредба за началните учебни заведения беше въведена през 2018 година
Образователната инфраструктура незабавно се нуждае от рационализация. Съществуват обилни разлики във връзка с качеството на образователните заведения, като по-бедните общини са сложени в изключително неподходящо състояние (УНИЦЕФ, 2018 г.).
В учебните заведения постоянно липсват съществени уреди или съоръжение , а също така те не разполагат с лаборатории или спортни уреди. В допълнение поддържането на уместно отопление през зимата е предизвикателство в редица учебни заведения в по-бедните общини (пак там). Налице са по-малко на брой добре снабдени с цифрови технологии учебни заведения и свързани учебни заведения в съпоставяне със междинните стойности за Европейски Съюз (Европейска комисия, 2019).
Мрежата на детските градини и яслите също не е задоволително развита .
Източник:
Участието в образованието и грижите в ранна детска възраст продължава да бъде едва, което попречва ранното придобиване на познавателни и социалноемоционални умения. Доброто качество на образованието и грижите в ранна детска възраст e от значително значение за развиването на основни пълномощия. От 2014 година насам в България процентът на присъединяване за деца на възраст от 4 години до наложителната учебна възраст понижава.
Последните налични данни демонстрират ниво на записване от 83,9 %, което е доста по-ниско от междинната стойност за Европейски Съюз от 95,4 % . Съществуват разлики в записването сред районите и сред областите. Таксите за детските градини, свързани с даването на грижи, към момента лимитират присъединяване на децата в неравностойно състояние и ромите, до момента в който неналичието на задоволително заведения визира по-специално огромните градски региони.
За да се усъвършенства нивото на записване, в България стартира осъществяването на финансирания от Европейски Съюз план " Активно включване в системата на предучилищното обучение ". По плана се дава в допълнение образование по български език за деца с майчин език, друг от българския ; посредством плана се финансират разноските за такси за програмата за навестяване на целодневни детски градини и се поддържа присъединяване на родители.
Равнището на записване е доста ниско за деца под 3-годишна възраст. Само 9,4 % от децата в тази възрастова група са записани в публични заведения за детски грижи заради разнообразни аргументи, в това число неналичието на детски градини. Равнището е доста по-ниско от междинната стойност за Европейски Съюз от 34,2 %.
Въпреки настоящите старания, преждевременното овакантяване на учебно заведение продължава да бъде проблем. През 2018 година делът на лицата, прибързано напускащи системата за обучение и образование (възрастова група 18—24 години), е 12,7 %, което към момента надвишава националната цел на България по тактиката " Европа 2020 " от 11 % и междинната стойност за Европейски Съюз от 10,6 %. От 2010 година насам не е маркиран значителен прогрес, като делът варира към 12—14 %.
Твърде ранното овакантяване на просветителната система без уместно обучение и умения е изключително проблематично измежду ромите и в селските региони , където бедността е на по-високи нива, а качеството на образованието нормално е по-ниско. То също по този начин съставлява проблем от позиция на пазара на труда поради възходящата потребност от висококвалифицирани служащи и намаляването на популацията в трудоспособна възраст и на учащото население.
Продължава въвеждането на междуинституционална система , която има за цел да откри децата, които не посещават учебно заведение, и да ги върне в системата на образованието. Акцентът се трансформира към ограничения за задържане в учебно заведение, като да вземем за пример действия, ориентирани към превъзмогване на пропуските в знанията и повишение на мотивацията на учениците.
Все отново процентът на отпаднали възпитаници заради краткотрайна или непрекъсната емиграция остава висок и демонстрира обилни районни разлики (Институт за пазарна стопанска система, 2018 г.). Въпреки напъните от последните години и постигнатите до момента резултати, разширението и ускоряването на ограниченията за попречване на отпадането на възпитаници не престават да бъдат изключително значими.
Подобряването на качеството и включване в системата на образованието не престават да бъдат съществено предизвикателство . Рязкото утежняване на демографските трендове в България значи, че нейното икономическо бъдеще ще зависи значително от това какъв брой сполучливо ще съумее да усъвършенства уменията на своите сегашни и бъдещи служащи (Световна банка, 2016 г.).
Неравностойното социалноикономическо състояние към момента е основен факто р за ниското ниво на умения и ниските просветителни резултати в подтекста на обилни несъответствия сред търсените и предлаганите умения, както и техния дефицит. Въпреки че се извършват редица ограничения за възстановяване на качеството и равенството в просветителния метод, съществуващите данни демонстрират, че са налице значими пропуски в придобиването на съществени и цифрови умения .
В данните от PISA за 2015 година се показва, че към 40 % от подрастващите в България не имат съществени компетентности в региона на четенето , математиката или науката, като процентът на ниски резултати е над 60 % измежду учениците в неравностойно състояние (ОИСР, 2016 г).
Цифровите умения измежду младежите са на ниско ниво: единствено 53 % от младите хора на възраст 16—19 години правят оценка своето равнище на цифрови умения като главно или над главното в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз от 83 %.
Ромските деца е по-малко евентуално да посещават детска градина и е доста по-вероятно да отпаднат от учебно заведение . Важно непрекъснато провокации е насърчаването на етнически смесени учебни заведения и ограничения за унищожаване на сегрегацията.
Връзката сред прогнозирането на умения и последващите дейности в системата на образованието и образованието към момента не е всеобхватна (Европейска комисия, 2019 г.), макар че наскоро бяха подхванати някои ограничения за възстановяване на сходството сред търсенето и предлагането.
В този подтекст в характерните за всяка страна рекомендации от 2019 година България се приканва да усъвършенства качеството, приложимостта за пазара на труда и приобщаващия темперамент на образованието и образованието, по-специално за ромите и другите групи в неравностойно състояние.
Източник:
Броят на студентите продължава да понижава, до момента в който присъединяване на студенти в неравностойно състояние е прекомерно едва. Броят на студентите, записани в университети, продължава да понижава основно заради демографските трендове, само че също по този начин и заради националната политика за понижаване на броя на студентите в някои образователни области.
През 2018 година броят на записаните студенти е бил с 20 % по-нисък за бакалавърска степен и с 15 % по-нисък за магистърска степен, в сравнение с през 2013/2014 година Същевременно броят на докторантите се е нараснал със 7 % за същия интервал.
Броят на интернационалните студенти се усилва, само че незадоволително, с цел да компенсира огромния брой българи, учещи в чужбина. Наличните данни сочат, че записването на студенти в неравностойно състояние е едва. Завършването на висше обучение измежду популацията на възраст 30—34 години се е нараснало едва до 33,7 % през 2018 година, само че към момента е под националната цел на България по тактиката " Европа 2020 " (36 %) и междинната стойност за Европейски Съюз от 40,7 %. Неравнопоставеността сред половете продължава да съществува, като 40,8 % от дамите в тази възрастова група са приключили висше обучение спрямо 27 % от мъжете.
Осъществяват се ограничения за повишение на приложимостта за пазара на труда, само че като цяло висшето обучение към момента не е съобразено в задоволителна степен с потребностите на пазара на труда . В подтекста на възходящото противоречие сред търсените и предлаганите умения и на намаляващия брой на студентите, профилът на висшистите не подхожда на квалификациите, които се търсят на пазара на труда .
Наличните данни демонстрират, че България продължава да има един от най-високите проценти висшисти в региона на обществените науки, стопанската активност и правото, до момента в който броят на висшистите в региона на науките, технологиите, инженерството и математиката остава невисок .
Приложени са редица ограничения за превъзмогване на това противоречие, като да вземем за пример обвързване на общественото финансиране с качеството и приложимостта за пазара на труда , унищожаване на таксите за образование за специалности, във връзка с които има дефицит на пазара на труда, в допълнение финансиране за търсените на пазара на труда квалификации и ограничение на броя на местата в образователните области, във връзка с които има свръхпредлагане.
Забелязват се някои позитивни трендове (като да вземем за пример понижаване на броя на студентите по бизнес администрация и увеличение на студентите по ИКТ и в медицинските специалности). Привлекателността на областите на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика), във връзка с които търсенето на пазара на труда е огромно, е към момента прекомерно слаба.
Тази обстановка може частично да бъде обяснена с по-слабите резултати в региона на науката и математика измежду младежите (както е регистрирано от PISA), с незадоволителното професионално насочване и забележимия дисбаланс сред половете при присъединяване във висшето обучение, по-специално в някои образователни области.
В допълнение работодателите оповестяват, че висшистите имат пропуски в знанията и уменията, в това число в обществените умения и в други трансверсални умения. Въпреки това, когато студентите, признати по реда на новите правила, се дипломират, ще бъде допустимо да се извърши позадълбочена оценка на въздействието на промяната на висшето обучение.
Полагат се старания за повишение на приложимостта на професионалното обучение и образование (ПОО) за пазара на труда. През юни 2018 година Министерският съвет на България одобри лист с специалности, във връзка с които има дефицит от квалифицирани експерти, и изискванията за в допълнение финансиране на учебните заведения, които оферират такива квалификации.
Повечето от тези специалности са в региона на машиностроенето, строителството и превоза . От февруари 2019 година насам учащите се в тези области получават спомагателни стипендии.
Наличните данни демонстрират лек спад в общия брой на записаните възпитаници в гимназиалния стадий на ПОО (50,7 % през 2017 година, което към момента е над междинната стойност за Европейски Съюз от 47,8 %).
Процентът на претовареност на неотдавна приключилите ПОО е повишен доста през 2018 година, достигайки до 66,4 % спрямо 59,1 % през миналата година. Въпреки това през 2018 година той продължава да бъде доста под междинната стойност за Европейски Съюз от 79,5 %.
Източник:
Нуждата от повишение на квалификацията и преквалификация на популацията е огромна . В България 17,4 % от трудоспособното население на възраст 25—64 години (приблизително 677 000 души) са нискоквалифицирани .
Въпреки че този % е малко под междинния за Европейски Съюз (21,9 %), той е изключително спорен, защото подхожда на удвоения брой на свободните работни места, за които се изисква обикновено равнище на умения (357 000). Това ясно акцентира потребността от значително повишение на квалификацията и преквалификация . Въпреки това единствено 2,5 % от хората на възраст 25—64 години в България са минали образование през четирите седмици, предхождащи наблюдението на работната мощ (средна стойност за Европейски Съюз: 11,1%).
В България са подхванати стъпки за повишение на пригодността за претовареност на групите в неравностойно състояние и за понижаване на районните разлики в нивата на претовареност измежду популацията в трудоспособна възраст.
През януари 2019 година Министерският съвет утвърди Национален проект за деяние по заетостта, който има за цел да се увеличи квалификацията на безработни лица от групите в неравностойно състояние посредством образование и субсидирана претовареност, по-специално в общините с високи нива на безработица. Проектът " Нов късмет за триумф " е особено ориентиран към хора, които не са приключили обучение, както и към тези, които са безработни и необразовани. По линия на плана " Обучение на възрастни, минали курсове за ограмотяване " се дава образование за безработни лица посредством чиракуване и стажове.
В България липсва всеобхватна система за образование и оценяване на преподавателите и за образование в региона на образованието за възрастни , като предлагането не е задоволително. В редица случаи, по-специално в центровете за професионално образование и в предприятията, предлагащи неофициално образование, обвързвано с работа, квалификацията на преподавателите на възрастни е напълно от компетентността на участващия личен състав и се третира като въпрос, обвързван с личностното развиване.
Преподавателите на възрастни попадат в същата професионална категория като останалия преподавателски състав, само че на тяхната специалност се гледа даже като на по-непривлекателна от тази на учителя . Не се обръща задоволително внимание на потребността от специфични квалификации за преподаватели на възрастни, които работят с роми.
Необходими са спомагателни старания за възстановяване на преподаването и на образованието на преподаватели в региона на образованието на възрастни. Например има нужда от правно определение на статута на преподавателите на възрастни и от включването на специалността измежду тази на преподавателите и педагогическите експерти, както и от създаването на всеобхватна система за образование за преподаване на възрастни.
Източник:
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ