Успение Богородично е. Почитаме Божията майка
Успение Богородично е един от най-големите християнски празници, празнуван еднообразно и от православни християни, и от католици. Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се отбелязва рождението на Христовата майка. На този ден означаваме пътя на Божията майка към небесата. Празнуват всички, които носят имената Мария, Мариана, Марияна, Мариела, Маринела, Мариета и всички, кръстени на Божията майка.
Етимологията на името Мария не е доста ясна - от гр. maria от евр. Мариам, името е най-често превеждано като " твърда, непрекъсната " и преосмислено като " прелестна ". Разбира се, Мария е и едно от най-разпространените имена в целия свят.
Според преданието Успение Богородично е денят, в който Божията майка напуща земния си живот на 64-годишна възраст. Три дни преди гибелта ѝ, архангел Гавраил ѝ се явява, с цел да оповести, че Бог е поискал да я вземе в царството си, с цел да цари постоянно с него. Последното предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
Три дни по-късно Иисус Христос я повежда към небесната популярност, като обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват тялото ѝ в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата деятел Тома, намират единствено плащеницата ѝ. Апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им споделя: „ Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни. “
" Успение " всъщност означава заспиване, сън. Физическата, телесната гибел е отделянето на душата от тялото, а духовната е обособяване на душата от Бога в следствие на упорството в прегрешението. Смъртта е неизменима орис на всеки човек, който идва на земята, но смъртта на Пресвета Богородица става " хранилище на невместимия Бог " заради своята праведност и е лека като сън.
#RestartБългария: Местността Живата вода и село Дрен
Етимологията на името Мария не е доста ясна - от гр. maria от евр. Мариам, името е най-често превеждано като " твърда, непрекъсната " и преосмислено като " прелестна ". Разбира се, Мария е и едно от най-разпространените имена в целия свят.
Според преданието Успение Богородично е денят, в който Божията майка напуща земния си живот на 64-годишна възраст. Три дни преди гибелта ѝ, архангел Гавраил ѝ се явява, с цел да оповести, че Бог е поискал да я вземе в царството си, с цел да цари постоянно с него. Последното предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
Три дни по-късно Иисус Христос я повежда към небесната популярност, като обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват тялото ѝ в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата деятел Тома, намират единствено плащеницата ѝ. Апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им споделя: „ Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни. “
" Успение " всъщност означава заспиване, сън. Физическата, телесната гибел е отделянето на душата от тялото, а духовната е обособяване на душата от Бога в следствие на упорството в прегрешението. Смъртта е неизменима орис на всеки човек, който идва на земята, но смъртта на Пресвета Богородица става " хранилище на невместимия Бог " заради своята праведност и е лека като сън.
#RestartБългария: Местността Живата вода и село Дрен
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ