Планетата не се нуждае от толкова успели хора
Успехът носи ли благополучие?
Екологът и публицист Дейвид Ор споделя в една от своите книги следната мисъл – Планетата няма потребност от толкоз доста съумели хора. Планетата обезверено се нуждае от миротворци, изцелители, реставратори, създателите, разказвачи и обичащи се. Тя има потребност от хора, паралелно с които ще живеем и ще усещаме добре. Планетата плаче за хора с морал, които са подготвени да се борят, с цел да създадат този свят по-човечен, по-жив. А тези качества имат прекомерно малко общо с триумфа, подобен, какъвто е прочут в обществото ни през днешния ден.
Нека се замислим, представителите на кои специалности, назоваваме съумели. Веднага ни идват на разум популярни артисти и музиканти, политици, предприемачи – всички, които са облечени във влас, пари и популярност.
Сега пробвайте да си визиите един съумял доктор. Кой е той – оня, който умее да прави комплицирани интервенции и избавя човешки животи, или оня, който е разкрил частна клиника, сдобил се е с богати клиенти и е натрупал положение?
Успелият публицист – този, който е написал удивително произведение, или оня, който е продал милионен тираж от книгата си? Словосъчетанията съумял академик, съумял учител, съумял геолог и още доста като тях, се оказват същински оксиморони в тоя ред на мисли.
Тук поражда и парадоксът, за който в началото загатва Дейвид Ор – става по този начин, че планетата се върти не с помощта на тези, които заедно назоваваме съумели хора и сме възкачили на фундамент.
Успелите хора не учат децата ни в учебно заведение. Успелите хора не избавят Земята от световното стопляне. Успелите хора не пекат самун, не карат трамваи и не мият подовете в офиса. И въпреки всичко, всички които вършат това, са доста по-необходими на обществото от цялата войска поп-изпълнители, мениджъри и олигарси.
И това не е най-интересното. Удивителното е, че в актуалното ни общество, триумфът не е еднакъв на благополучие – при никакви условия. Например, съумели дами всекидневно назоваваме кариеристките, а щастливи/както е било и преди/ - дамите и майките. Успели мъже още веднъж са тези, които заработват добре и са обезпечени материално, а щастливи мъже... Сложете ръка на сърцето си и кажете, по кое време за финален път чухте, че някой бе наименуван благополучен мъж?
Съществуващият модел на триумфа изключва щастието и е вреден.
В Университета на Британска Колумбия е извършено психическо проучване, вследствие на което се обяснява, че доста топ-мениджъри са хора, склонни към психопатия. Обяснението е в това, че тази хора са подготвени на всичко, с цел да употребяват всяка предоставена опция, която им дава предимство пред останалите в битката за власт и пари.
Този модел на мислене и деяние е жертван да бъде унищожителен. Навярно по тази причина сме очевидци на толкоз кръвопролития, войни, безкрайни стопански рецесии – просто ние разрешаваме да ни ръководят съумели психопати, вярвайки откровено в тяхната нормалност и стремейки се с всички сили да им подражаваме.
Светът на съумелите хора е извънредно уединен – те са заобиколени само от подчинени, съперници и от време на време сътрудници, които във всеки миг могат да се трансфорат в съперници. За тях нищо не е по-скъпо от личният им триумф и богатствата, които той им дава. Затова и разрушителните им дейности, ориентирани на открито, към враждебния конкуриращ се свят, са изцяло естествени и даже напълно вътрешно обосновани.
Дали не е пристигнало време да преразгледаме нашата визия за триумфа?
Не е ли по-разумно да считаме за съумели тези, които всеки ден вършат света към себе си по-добър – без искания за световния обсег на човечеството. Ще ценим мъдреците, а не квалифицираните оратори, ще се впечатляваме от претекстовете и дейностите, а не от голите думи. Ще вършим работата си добре, не тъй като тя ще ни донесе някакъв фундаментален триумф, а тъй като просто я обичаме. А в случай че не е по този начин – ще я напущаме и ще търсим призванието си по душа. За да бъдем потребни с това. Ще ценим фамилиите си, ще се отнасяме по-внимателно с децата си.
Тогава незабелязано, даже без да видим, ще разберем, че съумелите хора са станали доста повече. Те ще бъдат и щастливи, тъй като ще са разбрали, че не на вятъра живеят на този свят. И тези хора ще бъдат нужни на планетата, тъй като те нямат аргументи да я нараняват и унищожават. Тогава, най-накрая, ще се заемем със съзидание.
По материал на AdMe.ru
