Уроците на Сократ, разказани от Лев ТОЛСТОЙ Последната беседа на

Уроците на Сократ, разказани от Лев ТОЛСТОЙ

Последната сказка на Сократ

Настъпил денят на изтезанието. По тогавашния бит тя се изпълнявала преди залез слънце. От сутринта се събрали пред вратите на пандиза учениците на Сократ. Много от тях плачели.

Излязъл надзирателят и споделил на чакащите:

– Сега ще смъкват от Сократ оковите, тогава ще ви пусна.

Малко по-късно отворили вратите на пандиза. Учениците заварили Сократ на леглото. Малко преди този момент го били освободили от оковите. До леглото му стояла жена му и държала на ръце невръстното им дете. Като видяла учениците на мъжа си, тя, плачейки, споделила:

– За финален път идват при теб, Сократ. За финален път ще те слушат. Това е последната ти сказка с тях.

Жена му страдала, скубела си косите и Сократ помолил учениците си да я отведат в къщи. Той изискал да стане, само че краката му били отекли и го болели от тежките окови. Той почнал да ги разтрива и му станало по-леко.

– Забележете, другари, – споделил той на учениците си – че от всяко страдалчество има и разтуха. До скоро тези крайници страдаха от тежестта на оковите, само че в този момент какъв брой им е хубаво и леко? Така е и с всяко страдалчество. Сега към този момент мога да стана.

Учениците обкръжили Сократ. Искало им се и да приказват, и да го слушат, само че им било мъчно и една дума да кажат без сълзи. Те можели да мислят единствено за неизбежния смъртен час на Сократ, за горчивата разлъка, само че за нея не се решавали да заговорят. Учителят схванал какво им е на душата.

– Виждам и знам аз, че ви е жалост за мене и освен ви е жалост, само че и се боите за мен. Как да ви утеша и ободря? Погледнете ме. Аз съм спокоен, за нищо не скърбя и от нищо не се тревожа. На душата ми е леко и ярко. Приключвам живота си в тюрма, наказан на гибел. Хората считат това за срам, само че белким е срам, когато страдаш за истината, а не за някакво срамно дело? Хората ме оклеветиха, осъдиха ме, само че аз не мога да им се гневя и да ги мразя. Аз знам, че те са постъпили по този начин заради своята илюзия. Аз ги укорявах, посочвах им грешките за тяхно положително, а те не ме схванаха и сметнаха това за зло от моя страна. Те постъпиха като неразумни деца. Ще поясня това с образец. Да предположим, че при заболели деца е подложен човек да извършва техните стремежи, а след това е пристигнал различен, доктор и се стараел само да ги излекува. Кого, мислите, биха поискали да задържат при себе си болните деца? Разбира се, че този, който им е угаждал, от лекаря ще се постараят да се избавят. Те биха споделили: този човек ни изтезава, заключва ни, не ни дава да пием и ядем на воля, дава ни горчиво лекарство, порязва, обгаря. Да го прогоним, а още по-добре да създадем по този начин, че да не може към този момент да се върне при нас. Моите съперници по същия метод не ме схванаха, както децата – лекаря.

Като споделил това, Сократ замълчал, тъй като забелязал, че Критон желае нещо да му каже.

– Сократ, – споделил Критон – ти знаеш, че за нас е скъпа всяка твоя дума, само че те молим да спреш да приказваш. Надзирателят ни сподели доскоро, че в случай че някой през последните си часове доста и разпалено приказва, на него отровата работи по-бавно и ще му се наложи да изпие повече.

– Благодарете на надзирателя за съвета, другари мои, – дал отговор Сократ – и го помолете от мое име да подготви повечко отрова. Аз съм подготвен да я изпия не един, а два и три пъти, в случай че е нужно. Отровата ще свърши своята работа, когато й пристигна времето, дотогава дано умерено си беседваме. Иска ми се още за много неща да си поговорим. Седнете по-близо до мен.

Сократ седял на леглото, а учениците седнали към него, кой както намерил. Най-близко до Сократ седнал ученикът му Федон. Той имал прелестни дълги коси и Сократ обичал по време на сказка да си играе с тях. И този път Федон седял на ниско столче до самия креват, а ръката на Сократ лежала на главата му.

– Е, Федон – споделил учителят – къде ще са на следващия ден прелестните ти коси?

Гърците имали бит в символ на тъга да си отрязват косите и да ги поставят в гроба на този, за който тъгували. За това намеквал Сократ. Тези думи на учителя още веднъж припомнили на учениците за очакващата ги тъга. Някои от тях заплакали.

Сократ споделил:

– Приятели, аз не се багра от гибелта. Страшно е не да умираш, а да живееш безумно и порочно.

Из: „ Гръцкият преподавател Сократ “, Лев Толстой, превод Ангел Йосифов Иванов, изд. Gaiana book&art studio
Изображение (заглавно): The Death of Socrates, by Jacques-Louis David, 1787