ГЕРБ, ДПС и Възраждане не подкрепиха комисията за конституционни промени в парламента
Управляващото болшинство в Народното събрание сътвори в четвъртък краткотрайна комисия за конституционни промени, само че тя не получи поддръжката на ГЕРБ, Движение за права и свободи и "Възраждане ". Трите партии даже не предложиха свои представители в комисията.
Промените в главния законса измежду целите на ръководещата коалиция на "Продължаваме смяната ", Българска социалистическа партия, "Има подобен народ " и "Демократична България ". Сериозна част от концепциите за правосъдна промяна изискват точно конституционни промени, за които обаче са нужни най-малко две трети от гласовете на 240-членното Народно заседание.
Сред тематиките, които изискват конституционни промени, са структурата и мястото на прокуратурата, ролята на основния прокурор, методът на избиране на Висшия правосъден съвет и разпределението на професионалната и парламентарната квоти в състава му да вземем за пример.
Разпределението при гласуването за основаването на въпросната комисия обаче демонстрира, че на този стадий ръководещото болшинство не може да разчита на опозицията.
Първоначално от групата на ГЕРБ обявиха, че ще поддържат комисията, само че това се промени, откакто беше отхвърлено настояването им те да излъчат един от нейните съпредседатели. Бившите ръководещи разкритикуваха актуалните и поради неналичието на съответен план за конституционни промени, който да бъде обсъждан.
Христо Иванов от Демократична България изясни това с желанието всяка парламентарна група да предлага свои хрумвания в границите на работата на комисията.
"Ние избрахме не да внасяме собствен законопроект. Това щеше да значи всички обединения отвън болшинството да бъдат сложени в положение на приключен факт. Счетохме, че това няма да е добър метод за търсене на единодушие. Нека да опитаме, а в случай че не успеем, всеки ще си носи отговорността. Да покажем, че можем да намираме метод за обществен диалог ", сподели Иванов, представен от уеб страницата "Лекс ".
"През лятото казахте, че няма да преговаряте с терористи. Сега подготвени ли сте да преговаряте? Ние сме подготвени. Нека да каже някой обществено – желаеме да приказваме с ГЕРБ. Ясно е, че никаква конституция не може да се промени без ГЕРБ, по този начин са решили гласоподавателите. Големият въпрос е имате ли единение не с опозицията, а между тях, тъй като самите вие знаете, че имате разнопосочни хрумвания. Ние ще подкрепим тази комисия. Надяваме се да оцените този жест ", съобщи от трибуната Тома Биков от ГЕРБ.
След това обаче председателката на групата му Десислава Атанасова направи предложение партията им да номинира съпредседател на комисията, което обаче беше отхвърлено.
При последвалото гласоподаване за основаването на самата комисия групите на "Продължаваме смяната ", Българска социалистическа партия, "Има подобен народ " и "Демократична България " гласоподаваха единомислещо "за ". От Движение за права и свободи и "Възраждане " обаче бяха единомислещо "против ", а от ГЕРБ гласоподаваха едвам шестима депутати, от които петима бяха "за ", а един – "против ".
Впечатление направи и събитието, че групата на Българска социалистическа партия не излъчи за член на комисията Крум Зарков, който беше най-активният участник в полемиката от левицата. Въпреки че той е ръководител на експертния съвет по правораздаване в партията му, той не беше номиниран, а социалистите излъчиха Филип Попов и Явор Божанков.
Това става на фона на обстоятелството, че Зарков беше единственият конкурент на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова за председателския пост в Българска социалистическа партия, след оставката ѝ поради неприятните резултати на левицата на последните избори. В последна сметка обаче и до гласоподаване за нов водач по този начин и не се стигна. Развой, който Зарков дефинира като "фарс ".
Временната комисия за конституционни промени в Народното събрание беше основана по самодейност на "Демократична България " и беше управлявана от съпредседателя на обединяването Христо Иванов. Идеята беше тя да има общо 14 члвенове – по двама от всяка парламентарна група.
Промените в главния законса измежду целите на ръководещата коалиция на "Продължаваме смяната ", Българска социалистическа партия, "Има подобен народ " и "Демократична България ". Сериозна част от концепциите за правосъдна промяна изискват точно конституционни промени, за които обаче са нужни най-малко две трети от гласовете на 240-членното Народно заседание.
Сред тематиките, които изискват конституционни промени, са структурата и мястото на прокуратурата, ролята на основния прокурор, методът на избиране на Висшия правосъден съвет и разпределението на професионалната и парламентарната квоти в състава му да вземем за пример.
Разпределението при гласуването за основаването на въпросната комисия обаче демонстрира, че на този стадий ръководещото болшинство не може да разчита на опозицията.
Първоначално от групата на ГЕРБ обявиха, че ще поддържат комисията, само че това се промени, откакто беше отхвърлено настояването им те да излъчат един от нейните съпредседатели. Бившите ръководещи разкритикуваха актуалните и поради неналичието на съответен план за конституционни промени, който да бъде обсъждан.
Христо Иванов от Демократична България изясни това с желанието всяка парламентарна група да предлага свои хрумвания в границите на работата на комисията.
"Ние избрахме не да внасяме собствен законопроект. Това щеше да значи всички обединения отвън болшинството да бъдат сложени в положение на приключен факт. Счетохме, че това няма да е добър метод за търсене на единодушие. Нека да опитаме, а в случай че не успеем, всеки ще си носи отговорността. Да покажем, че можем да намираме метод за обществен диалог ", сподели Иванов, представен от уеб страницата "Лекс ".
"През лятото казахте, че няма да преговаряте с терористи. Сега подготвени ли сте да преговаряте? Ние сме подготвени. Нека да каже някой обществено – желаеме да приказваме с ГЕРБ. Ясно е, че никаква конституция не може да се промени без ГЕРБ, по този начин са решили гласоподавателите. Големият въпрос е имате ли единение не с опозицията, а между тях, тъй като самите вие знаете, че имате разнопосочни хрумвания. Ние ще подкрепим тази комисия. Надяваме се да оцените този жест ", съобщи от трибуната Тома Биков от ГЕРБ.
След това обаче председателката на групата му Десислава Атанасова направи предложение партията им да номинира съпредседател на комисията, което обаче беше отхвърлено.
При последвалото гласоподаване за основаването на самата комисия групите на "Продължаваме смяната ", Българска социалистическа партия, "Има подобен народ " и "Демократична България " гласоподаваха единомислещо "за ". От Движение за права и свободи и "Възраждане " обаче бяха единомислещо "против ", а от ГЕРБ гласоподаваха едвам шестима депутати, от които петима бяха "за ", а един – "против ".
Впечатление направи и събитието, че групата на Българска социалистическа партия не излъчи за член на комисията Крум Зарков, който беше най-активният участник в полемиката от левицата. Въпреки че той е ръководител на експертния съвет по правораздаване в партията му, той не беше номиниран, а социалистите излъчиха Филип Попов и Явор Божанков.
Това става на фона на обстоятелството, че Зарков беше единственият конкурент на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова за председателския пост в Българска социалистическа партия, след оставката ѝ поради неприятните резултати на левицата на последните избори. В последна сметка обаче и до гласоподаване за нов водач по този начин и не се стигна. Развой, който Зарков дефинира като "фарс ".
Временната комисия за конституционни промени в Народното събрание беше основана по самодейност на "Демократична България " и беше управлявана от съпредседателя на обединяването Христо Иванов. Идеята беше тя да има общо 14 члвенове – по двама от всяка парламентарна група.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ