Украинското контранастъпление се превърна в ефективна реклама на руските оръжия
Управляваната ракета " Вихър-1 " за първи път откри задграничен покупател.
Отбранителният тръст " Калашников " разгласи огромен експортен контракт за комплекса " Вихър ", което беше директно разследване от сполучливото му потребление по време на СВО. Четете по какъв начин несполучливото „ контранастъпление “ на ВСУ изведе тези авиационно управляеми ракети на интернационалния пазар.
Предимства и дефекти
Тулското конструкторско бюро по принадлежности (КБП) създаде противотанков авиационен комплекс " Вихър " още през 80-те години на предишния век. Масовите поръчки от съветската войска обаче започнаха да идват едвам през 2010 година
От 90-те години на предишния век продуктът е показан на търговски изложби. Въпреки че “Вихър ” по никакъв метод не отстъпваше на своите западни аналози във връзка с обсег, скорост и бронебойна мощност, съдейки по открити източници, нямаше нито един контракт за експорт.
“Вихър ” има лазерна система за ориентиране. Ракетата покрива осем километра за към 25 секунди, през които екипажът на хеликоптера би трябвало непрекъснато да „ осветява “ задачата досега на унищожаването. По това време апаратът става уязвим за вражескитете системи за Противовъздушна отбрана.
Но американският комплекс АГM-114 “Хелфайър ” работи на правилото „ стреляй и не помни “. Но е доста по-сложен и затова по-скъп.
Най-добрият час
В действителни бойни условия съветската хеликоптерна ракетна система се оказа доста ефикасна. Най-добрият й час пристигна през лятото на 2023 година, когато ВСУ хвърлиха напред бронирани колони.
Според специалистите те са спрени най-вече от наситени минни полета и ударни хеликоптери Ка-52 “Алигатор ”, главните носители на “Вихър ”.
ВСУ не разполагаха с мобилна противовъздушна защита с дребен обхват за дейности на фронтовата линия. Концепцията на НАТО не планува създаване на такива средства – акцентът е върху бойната авиация. Киев обаче към момента не е получил мечтаните Ф-16.
Няколкото мобилни противовъздушни системи, с които ВСУ разполагаха, бързо извадиха от строя безпилотни самолети и блуждаещи муниции.
„ Руснаците към този момент са доста по-добри в потискането и унищожаването на системите за противовъздушна защита на тактическа дълбочина ", сподели през юли израелският анализатор Гай Плопски. „ Опасно е украинските системи за Противовъздушна отбрана, насочвани с радар, да са покрай фронтовата линия, изключително за дълго време ”, добавя той.
Веднага щом щурмовите групи западна ризница се придвижиха напред, Ка-52 влязоха в деяние. Както заяви през юни командирът на 58-ма общовойскова войска генерал-майор Иван Попов, „ всеки полет на част от армейската авиация приключва с дейно потребление на противотанкови управляеми ракети против бронирани машини “.
„ Наведнъж два хеликоптера унищожиха от пет до седем противников танка и бронирани машини “, посочи генералът.
Една ракета - минус един танк
И точно лазерната система за ориентиране обезпечи такава успеваемост. Според представител на концерна " Калашников ", " Вихър " са посочили възможност за поразяване на цели, близка до единица - 0,9. Тоест, една ракета в действителност е задоволителна, с цел да унищожи следващия “Леопард ” или “Брадли ”.
За други оръжия - както съветски, по този начин и западни - тази цифра е 0,6-0,8. И това към този момент са два изстрела в една цел.
В допълнение, опциите на съветските щурмови хеликоптери разрешиха да се обезврежда такова преимущество на оборудването на НАТО като чудесно „ нощно виждане “. След като получиха тези висококачествени устройства, ВСУ се пробваха да настъпят на мрачно. Скоро обаче стана ясно, че " Алигаторите " също виждат добре в тъмното – и работят като “Вихър ”.
Към други платформи
И интернационалният оръжеен пазар оцени това.
„ Беше подписан огромен експортен контракт за доставка на управляеми ракети „ Вихър-1 “ на другарска страна “, заяви концернът „ Калашников “ през януари, без да дава детайлности.
Междувременно в Русия се работи по консолидираното на комплекса в други летателни апарати. По-специално за хеликоптерите Ми-28НЕ и Ми-35П, както и за ударния дрон “Орион-Е. ”
Разбира се, това ще отнеме време, само че производителите не се съмняват в триумфа.
Превод: В. Сергеев
Отбранителният тръст " Калашников " разгласи огромен експортен контракт за комплекса " Вихър ", което беше директно разследване от сполучливото му потребление по време на СВО. Четете по какъв начин несполучливото „ контранастъпление “ на ВСУ изведе тези авиационно управляеми ракети на интернационалния пазар.
Предимства и дефекти
Тулското конструкторско бюро по принадлежности (КБП) създаде противотанков авиационен комплекс " Вихър " още през 80-те години на предишния век. Масовите поръчки от съветската войска обаче започнаха да идват едвам през 2010 година
От 90-те години на предишния век продуктът е показан на търговски изложби. Въпреки че “Вихър ” по никакъв метод не отстъпваше на своите западни аналози във връзка с обсег, скорост и бронебойна мощност, съдейки по открити източници, нямаше нито един контракт за експорт.
“Вихър ” има лазерна система за ориентиране. Ракетата покрива осем километра за към 25 секунди, през които екипажът на хеликоптера би трябвало непрекъснато да „ осветява “ задачата досега на унищожаването. По това време апаратът става уязвим за вражескитете системи за Противовъздушна отбрана.
Но американският комплекс АГM-114 “Хелфайър ” работи на правилото „ стреляй и не помни “. Но е доста по-сложен и затова по-скъп.
Най-добрият час
В действителни бойни условия съветската хеликоптерна ракетна система се оказа доста ефикасна. Най-добрият й час пристигна през лятото на 2023 година, когато ВСУ хвърлиха напред бронирани колони.
Според специалистите те са спрени най-вече от наситени минни полета и ударни хеликоптери Ка-52 “Алигатор ”, главните носители на “Вихър ”.
ВСУ не разполагаха с мобилна противовъздушна защита с дребен обхват за дейности на фронтовата линия. Концепцията на НАТО не планува създаване на такива средства – акцентът е върху бойната авиация. Киев обаче към момента не е получил мечтаните Ф-16.
Няколкото мобилни противовъздушни системи, с които ВСУ разполагаха, бързо извадиха от строя безпилотни самолети и блуждаещи муниции.
„ Руснаците към този момент са доста по-добри в потискането и унищожаването на системите за противовъздушна защита на тактическа дълбочина ", сподели през юли израелският анализатор Гай Плопски. „ Опасно е украинските системи за Противовъздушна отбрана, насочвани с радар, да са покрай фронтовата линия, изключително за дълго време ”, добавя той.
Веднага щом щурмовите групи западна ризница се придвижиха напред, Ка-52 влязоха в деяние. Както заяви през юни командирът на 58-ма общовойскова войска генерал-майор Иван Попов, „ всеки полет на част от армейската авиация приключва с дейно потребление на противотанкови управляеми ракети против бронирани машини “.
„ Наведнъж два хеликоптера унищожиха от пет до седем противников танка и бронирани машини “, посочи генералът.
Една ракета - минус един танк
И точно лазерната система за ориентиране обезпечи такава успеваемост. Според представител на концерна " Калашников ", " Вихър " са посочили възможност за поразяване на цели, близка до единица - 0,9. Тоест, една ракета в действителност е задоволителна, с цел да унищожи следващия “Леопард ” или “Брадли ”.
За други оръжия - както съветски, по този начин и западни - тази цифра е 0,6-0,8. И това към този момент са два изстрела в една цел.
В допълнение, опциите на съветските щурмови хеликоптери разрешиха да се обезврежда такова преимущество на оборудването на НАТО като чудесно „ нощно виждане “. След като получиха тези висококачествени устройства, ВСУ се пробваха да настъпят на мрачно. Скоро обаче стана ясно, че " Алигаторите " също виждат добре в тъмното – и работят като “Вихър ”.
Към други платформи
И интернационалният оръжеен пазар оцени това.
„ Беше подписан огромен експортен контракт за доставка на управляеми ракети „ Вихър-1 “ на другарска страна “, заяви концернът „ Калашников “ през януари, без да дава детайлности.
Междувременно в Русия се работи по консолидираното на комплекса в други летателни апарати. По-специално за хеликоптерите Ми-28НЕ и Ми-35П, както и за ударния дрон “Орион-Е. ”
Разбира се, това ще отнеме време, само че производителите не се съмняват в триумфа.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ