Токсичните ефекти от унижаването на децата
Унижаването дълго време е употребявано като средство за ръководство на детското държание. Когато децата се усещат не задоволително положителни за своите родители, те вършат по-големи старания да ги удовлетворят, което води до илюзията, че нещата „ се получават “. Но чувството, че са безполезни оставя дълбоки белези, които може да останат до живот.
Унижаването на децата не се среща единствено в фамилиите, в които се упражнява домашно принуждение, само че е допустима форма на „ дисциплинираност “ в средностатистическите „ положителни “ фамилии. То има и вербална форма, която включва мнения като „ не се хвани като бебе “, „ доста си непослушен/непослушна “, „ толкоз ли си глупав/а? “, както и неприятната наклонност за оскърбление пред доста хора и в обществените мрежи.
Развитие на ясна визия за самите нас
Представата ни за самите нас се основава на уменията, които притежаваме, на нашия темперамент, качества и типично държание. Тя се образува в най-ранните години на нашето развиване, посредством това, което чуваме за себе си от най-близките до нас хора. По създание, децата виждат себе си през очите на техните родители или хората, които се грижат за тях. Следователно, когато постоянно им се споделя, че са „ неприятни “, „ палави “, „ глупави “, или се „ държат като бебета “, тези сигнали стартират да получават индивидуален темперамент и се възприемат като истина.
Тъй като визията за самите нас дефинира държанието ни, децата ще се държат по този начин, както се усещат. Дете, което има вяра, че е неприятно, ще се държи неприятно. Това постоянно кара родителя да го засрамва още повече, с цел да се опита да го управлява. И цикълът се затваря.
Лесният излаз
Имаме навика да приравняваме децата единствено до това по какъв начин се държат и обръщаме повече внимание на държанието, вместо на човешкото създание, което стои зад това държание. Когато сме фокусирани единствено върху това по какъв начин да се оправим с държанието на детето, можем да действаме бързо и да наложим наказване или да го засрамим. Когато сме фокусирани върху човешкото създание, обаче, можем да съчувстваме, учим и насочваме детето към по-добро държание. Това, явно е по-здравословен метод, само че изисква повече време и старания.
Засрамването е бърз, постоянно и ефикасен способ, тъй че не се изкушавайте да поемете по лесния път. Зад неприятното държание стои стойностен и заслужен човек.
Цената на срама
Засрамването не смекчава неприятното държание, той смачква личността. Може и да влияе на държанието, само че какво ни коства това? Според създателите на книгата „ Добрите деца – на каква цена? Скритата стойност на срама “ от Робин Грил и Бет МакГрегър, голям брой изследвания свързват акта на оскърбление с желанието да накажеш някой.
Засрамените деца е по-вероятно да демонстрират експанзия и да имат саморазрушително държание. Срамът ги кара да заобикалят обвързване, да се изолират и да компенсират дълбокото възприятие на позор с опити за предимство, тормоз, самоосъждане или обсесивен перфекционизъм. Когато унижаването е редовно и съществено, то може да докара до психологични проблеми.
Вместо засрамване
Има доста способи да учим децата, без да ги нападаме или унижаваме.
• Дисциплина посредством игра. По време на игра, мозъкът на детето е доста схватлив. Това е подобаващото време да сложим граници и да определим уместно държание.
• Последствията имат за цел да научат детето на нещо, не да го засрамят. Трябва да го оставяме да понесе естествените последствия, когато това е уместно. Хубаво е да подобряваме и личните си умения за справяне с проблеми, с цел да можем елементарно да определим по какъв начин да научим детето да се оправя по-добре. Ако е нужно да има последици, те би трябвало да са свързани с това да дадат урок, а не да накарат някой да се усеща зле.
• Дисциплинирайте с мисъл. Разбирането, че спокойните, свързани с родителите си деца най-добре възприемат информация, е значимо за реализиране на смяна от наказателно образование, към образование въз основата на добра връзка родител-дете.
източник: creativechild.com
превод: Алина Даскалова
