Унгарското поведение беше чиста форма на изнудване и българският парламент

Унгарското държание беше чиста форма на изнудване и българският парламент не може да бъде подложен в изискване да извършва приумици, на която и да е друга страна. Определено това не е един от най-достойните епизоди от въшнополитическите ни връзки. Това разяснява Ивайло Калфин, някогашен министър на външните работи и някогашен вицепремиер в предаването „ В развиване “ с водеща Веселина Спасова.

" Очевидно е, че Унгария би предпочела България да не полза с налог преноса на съветски газ, само че е неуместно той да бъде привързан с участието в Шенген “, добави той.

Унгария в никакъв случай не е имала искания към България, до момента в който в този момент се опълчи, доколкото се желае единогласие на страните членки, а това е открита форма на изнудване, което има проблем със суверенните решения на България, уточни Калфин.

Заради австрийското гледище за България няма никаква вероятност да стане член на Шенген. Това, което предлага Австрия, е България да стои отвън Шенген, като се облекчат някои от процедурите за въздушните пътувания. Принципната разлика е в това, че всяко последващо решение би трябвало да се взима с единогласие. Безспорно каквото и да е облекчение ще бъде от изгода, само че това не е влизане в Шенген и не взема решение въпроса с значимите за България и от икономическа позиция сухопътни граници, счита Калфин.

Повече от 10 години България е подготвена за Шенген и е изпълнила всички задължения, които се слагат. Важно е да се отворят границите, тъй като това е част от смисъла на участието в Европейски Съюз - българските жители да могат свободно да пътуват и България да се възползва от географската си обстановка, с цел да може целият транспорт на артикули от Средиземно море към Дунава и Централна Европа да минат през България. Шенген и граничните инспекции са една от пречките тези потоци на артикули да се насочат през България, съобщи Калфин.

" Шенген постоянно е била техническа процедура, за която България е подготвена от дълго време, само че ние в действителност сме жертва на вътрешнополитически диспути в някои страни членки “, сподели гостът.

По отношение на еврозоната Калфин означи, че България има интерес да влезе в нея, само че подготовката не би трябвало да се случва единствено с извършване на макроикономическите фактори, а с извършване на условията, които не са официални за участие в еврозоната, само че са значими за българската стопанска система. Това съставлява така наречен действителна конвергенция, което значи продуктивността на българската стопанска система и нивото на приходите да са мощно доближени до междинните в еврозоната, с цел да може, когато има централна парична политика, провеждана от ЕЦБ, резултатите върху българската стопанска система да бъдат хармонични с останалите. Правителствата би трябвало да се замислят за ускорение на наваксването, което имаме във връзка с приходи и конкурентоспособност.

По думите му към момента имаме да извървим дълъг път и неговото минаване няма да стане единствено с повдигане на минималните приходи, а с повишение на конкурентоспособността. Бизнесът би трябвало да има опция да работи на по-голяма облага и да заплаща по-високи заплати.

Българският пазар на труда би трябвало да стане по-привлекателен като освен спре да губи служащи, а и да стартират да се връщат назад тези, които са отпътували. Макроикономическите индикатори са извънредно значими, само че те не изчерпват тематиката. За съпоставяне с Румъния, с която влязохме едновременно в Европейски Съюз, само че тя към този момент надалеч ни задминава. Това, което проработи при Румъния, е правосъдната им система и битката с корупцията. Освен това ясно проработи и държавната им политика обвързвана с поощряване на вложения и с възстановяване на инфраструктурата в Румъния, означи Калфин.

" Това, което липсва на България за справяне с тези проблеми, е политическо предпочитание за справяне с корупцията и мощен публичен напън, тъй като у нас като че ли то мощно се е обезверило ", счита Калфин.