Дни до вота в Унгария путиновият лагер и европейският са близки по рейтинг
Унгарският министър председател Виктор Орбан се готви за парламентарни избори. Те ще се проведат идната неделя - на 3 април. Опозицията издигна общ претендент за министър председател в опит най-сетне да смъкна Орбан от власт и след началото на войната заложи на посланието, че който гласоподава за него, все едно гласоподава за Путин . А който е срещу него, е за Европа. Заради топлите до неотдавна връзки сред Орбан и съветския президент, идеологическите прилики сред двамата и енергийната взаимозависимост на Унгария от Русия.
Опитният Орбан отвърна, че в този миг на Унгария ѝ би трябвало умел водач, а не дилетанти военнолюбци, и че всеки глас за ФИДЕС е глас за мир и евтина сила.
„ Има една мъдра приказка - че прогнозите са много мъчно нещо, изключително тези за бъдещето . Това важи най-вече за политическите акции, както видяхме през последните години - с референдума за Брекзит и с изборната победа на Тръмп. Много сложна работа е това “, споделя в изявление за „ Събота 150 “ Тибор Дежефи, маджарски професор социолог, член на Европейския съвет за външна политика.
„ Специално в Унгария е доста сложна - поради странната ни изборна система, която ненапълно прилича американската. Спечелването на болшинството от гласовете не води безусловно до победа. Имаме и партийни листи, и мажоритарни претенденти. Освен това двата блока - както вие ги разграничихте, само че не и както на Орбан му харесва да се разграничават - путиновия и европейския - са много близки по рейтинг. Само едно нещо наподобява несъмнено - конституционното болшинство, което Орбан невиждано за Европейския съюз завоюва три пъти подред - в този момент е немислимо . Това, несъмнено, не е изненадващо, поради обстановката, в която се намираме - Covid, икономическата рецесия, войната в Украйна. От друга страна пропагандната машина на Орбан, която промива мозъците на хората от над 10 години, продължава да работи. И по тази причина не безусловно обективните условия ще дефинират резултата от изборите... Другата причина да се двоумя да направя прогноза е, че никой не знае какво ще е в действителност отражението на войната върху предизборната акция . Стереотипът, знаете, гласи, че войната значи безпорядък. Хаосът изисква възобновяване на реда. А редът се обезпечава от мощен водач. Орбан, несъмнено, счита себе си за кадърен и желае да е в тази роля. Мантрата му в този момент е „ стратегическо самообладание “. Казва: „ Ето по какъв начин би трябвало да се държи един водач в такава обстановка! “ и внушава, че не трябва таман в този момент да се дава шофьорското място на някой, който е некомпетентен и доверчив дилетант като опозицията. Но дали това обръщение ще надделее или неуместният за Орбан факт, че е непосредствен другар с Путин от години - никой не знае “.
В първите дни на войната Виктор Орбан сътвори усещането, че може би най-сетне работи проевропейски - подлага на критика съветското нахлуване против Украйна, одобри стотици хиляди бежанци в Унгария, гласоподава за първите пакети от наказания против Москва. Постепенно обаче заприказва за неутралитет и за тесните маджарски ползи - евентуално имайки поради и енергийната си обязаност с Русия. Ситуацията е сходна и в България. Дали пък този така наречен неутралитет няма да се окаже печеливш залог в бъдеще?
Унгария, също както и България, живее в цялостен ужас сега. 30-годишният интервал, който стартира с рухването на Берлинската стена, към този момент свърши и навлязохме в нова ера. Краят на еднополюсния свят, в който Американската империя решаваше надали не всичко, значи начало на много по-хаотичен многополюсен свят. Въпреки това, считам, че Унгария, както и България, имаха историческия шанс да се причислят към Европейския съюз. И макар всичките му проблеми, нашите страни, които исторически нормално все са били на губещата страна, този път направиха верния избор. Затова си мисля, че това кокетничене с неутралитета е просто сигнал към Путин и към китайците, че може би още сме отворени за бизнес с тях. Но до момента в който Евросъюзът дава толкоз доста пари на Унгария, а и на България, надали някоя от тях ще го напусне. Защото това би било икономическо самоубийство.
Като споменахте историята, кажете ми за Унгария - поради руските репресии отпреди 60 и повече години - по какъв начин толкоз доста хора - гласоподаватели на ФИДЕС - не виждат нищо смущаващо в това страната им да става все по-зависима стопански от путинова Русия и политически толкоз близка с нея?
Преди 100 и повече години също сме били подложени на репресии. Наскоро отбелязахме националния си празник - на 15 март - деня на експлоадирането на унгарската гражданска война против Хабсбургите, която е била разгромена от съветската войска през 1849 година. Затова в действителност сте прав, че има исторически детайл в отношението ни към руснаците. Спомнете си и персоналната история на Виктор Орбан, чиято политическа кариера стартира през 1989 година. Тогава, в речта си на Площада на героите в Будапеща, той съобщи, че руските бойци би трябвало да изоставен Унгария. Орбан имаше дълъг интервал на антируска настройка, само че през последните години това се промени радикално. Избирателите на ФИДЕС са най-проруски настроени от всички, със благосклонности към властнически режими. Защото през последните 12 години, откогато е на власт, лайтмотивът на речите на Орбан на националния ни празник е, че Брюксел е новата Москва: „ Както Москва ни репресираше преди да падне Стената, по този начин Брюксел ни репресира в този момент “. Това е цялостен парадокс! Защото ние сме част от процеса на взимане на решения в Брюксел и гласът ни е толкоз тежък, колкото и немският. Но по този начин става! Прав сте да се чувствате заинтригуван. Не сте единствено вие. Много необичайно е това превръщане.
Смятате ли, че косвена жертва на съветската война в Украйна ще е и унгарско-полското партньорство? Към изолираност ли върви Орбан?
Да. Бих споделил, че в интернационален подтекст той е в по-трудна обстановка от всеки път. Орбан обича да се показва освен като маджарски общественик, само че и като европейски водач. Привържениците му на митингите носят тениски с лика му и с надписи „ Лидер на Европа “. Той се счита за интернационален състезател, който има способността да прозре накъде водят световните разтърсвания. Едно от дребното му верни убеждения е, че рано или късно Китай ще е най-голямата икономическа мощ и по тази причина би трябвало да сме в положителни връзки с нея. Но в този момент мантрата, че той има стратегическа визия и е надалеч по-предвидлив от всички в Европа е разтърсена. Практически това значи, че той губи съдружниците си. А също и че политическото цунами, пробивът на властническите, нелиберални и популистки сили в Италия, Франция и на други места не се материализира. Най-болезнена е загубата на другарството на Полша. Защото това не е елементарен политически съюз, а доста интензивно партньорство за взаимопомощ в европейските институции - в случай че някой желае да прокара нещо против Полша, Унгария постанова несъгласие и назад. Никой не знае по какъв начин ще се развият нещата след войната, само че сега е ясно, че поляците просто не могат да преглътнат двуличните изявления на Орбан против тази война. Позицията му обаче е в цялостна взаимозависимост от предизборната му акция - той споделя това, което мисли, че неговият електорат желае да чуе. Но ще е доста забавно след изборите - без значение дали ще ги завоюва или ще загуби - по какъв начин ще смени реториката си. Доказал е, че е доста добър и чевръст в това.
Допускате, че би обърнал войнствената си изразителност от Запад на Изток?
Откакто е на власт Орбан, все сме във " война ". Война с Норвежкия фонд за развиване. Война с МВФ. Война с Европейския съюз. С Джордж Сорос. Защото би трябвало Орбан някак да оправдае държанието си. Знаете, в политиката би трябвало да имаш зложелател, с цел да привлечеш електората. Така Орбан продава своята версия на действителността, описвайки Унгария като страна под непрекъснати офанзиви. А в този момент, когато в действителност има война, той ненадейно промени метода си. Защото май в действителност е рисково. Призовава да сме спокойни и търпеливи. Да не прибързваме с решенията си и най-много да не влизаме в борба. Това си е същински противоположен завой. Много е мъчно да се предскаже какъв следващ завой ще направи Орбан след изборите. Но съгласно мен ще продължи още дълго време да флиртува с този така наречен неутралитет.
Прави ли опозицията задоволително, с цел да има още късмет да победи?
Това, което се случи в Словакия преди няколко години, в този момент се случва и в Унгария. Има доста необятна опозиционна коалиция - на практика всички с изключение на Орбан: някогашната последна десница, левицата, зелените, различни партии. Унгарската съпротива направи нещо доста положително - първоначални избори за общ претендент за министър председател. Избран беше външен за системата човек - Петер Марки-Зай. Тъй като той е самостоятелен кмет на дребен град, лиши известно време, до момента в който подписа съглашение с обособените партии и провежда акцията си. Но човек би трябвало да е реалист и да не чака, че такова нещо може да стане бързо, и то с много лимитирани запаси. Марки-Зай избра тактиката да съпоставя Орбан с Путин. И защото всяка предизборна акция е в действителност съревнование на тактики и послания, триумфът му ще зависи от това какъв брой огромна част от електората ще сметне, че това е най-важният въпрос на тези избори. А това е доста мъчно да се предвижда. Много мъчно.
Опитният Орбан отвърна, че в този миг на Унгария ѝ би трябвало умел водач, а не дилетанти военнолюбци, и че всеки глас за ФИДЕС е глас за мир и евтина сила.
„ Има една мъдра приказка - че прогнозите са много мъчно нещо, изключително тези за бъдещето . Това важи най-вече за политическите акции, както видяхме през последните години - с референдума за Брекзит и с изборната победа на Тръмп. Много сложна работа е това “, споделя в изявление за „ Събота 150 “ Тибор Дежефи, маджарски професор социолог, член на Европейския съвет за външна политика.
„ Специално в Унгария е доста сложна - поради странната ни изборна система, която ненапълно прилича американската. Спечелването на болшинството от гласовете не води безусловно до победа. Имаме и партийни листи, и мажоритарни претенденти. Освен това двата блока - както вие ги разграничихте, само че не и както на Орбан му харесва да се разграничават - путиновия и европейския - са много близки по рейтинг. Само едно нещо наподобява несъмнено - конституционното болшинство, което Орбан невиждано за Европейския съюз завоюва три пъти подред - в този момент е немислимо . Това, несъмнено, не е изненадващо, поради обстановката, в която се намираме - Covid, икономическата рецесия, войната в Украйна. От друга страна пропагандната машина на Орбан, която промива мозъците на хората от над 10 години, продължава да работи. И по тази причина не безусловно обективните условия ще дефинират резултата от изборите... Другата причина да се двоумя да направя прогноза е, че никой не знае какво ще е в действителност отражението на войната върху предизборната акция . Стереотипът, знаете, гласи, че войната значи безпорядък. Хаосът изисква възобновяване на реда. А редът се обезпечава от мощен водач. Орбан, несъмнено, счита себе си за кадърен и желае да е в тази роля. Мантрата му в този момент е „ стратегическо самообладание “. Казва: „ Ето по какъв начин би трябвало да се държи един водач в такава обстановка! “ и внушава, че не трябва таман в този момент да се дава шофьорското място на някой, който е некомпетентен и доверчив дилетант като опозицията. Но дали това обръщение ще надделее или неуместният за Орбан факт, че е непосредствен другар с Путин от години - никой не знае “.
В първите дни на войната Виктор Орбан сътвори усещането, че може би най-сетне работи проевропейски - подлага на критика съветското нахлуване против Украйна, одобри стотици хиляди бежанци в Унгария, гласоподава за първите пакети от наказания против Москва. Постепенно обаче заприказва за неутралитет и за тесните маджарски ползи - евентуално имайки поради и енергийната си обязаност с Русия. Ситуацията е сходна и в България. Дали пък този така наречен неутралитет няма да се окаже печеливш залог в бъдеще?
Унгария, също както и България, живее в цялостен ужас сега. 30-годишният интервал, който стартира с рухването на Берлинската стена, към този момент свърши и навлязохме в нова ера. Краят на еднополюсния свят, в който Американската империя решаваше надали не всичко, значи начало на много по-хаотичен многополюсен свят. Въпреки това, считам, че Унгария, както и България, имаха историческия шанс да се причислят към Европейския съюз. И макар всичките му проблеми, нашите страни, които исторически нормално все са били на губещата страна, този път направиха верния избор. Затова си мисля, че това кокетничене с неутралитета е просто сигнал към Путин и към китайците, че може би още сме отворени за бизнес с тях. Но до момента в който Евросъюзът дава толкоз доста пари на Унгария, а и на България, надали някоя от тях ще го напусне. Защото това би било икономическо самоубийство.
Като споменахте историята, кажете ми за Унгария - поради руските репресии отпреди 60 и повече години - по какъв начин толкоз доста хора - гласоподаватели на ФИДЕС - не виждат нищо смущаващо в това страната им да става все по-зависима стопански от путинова Русия и политически толкоз близка с нея?
Преди 100 и повече години също сме били подложени на репресии. Наскоро отбелязахме националния си празник - на 15 март - деня на експлоадирането на унгарската гражданска война против Хабсбургите, която е била разгромена от съветската войска през 1849 година. Затова в действителност сте прав, че има исторически детайл в отношението ни към руснаците. Спомнете си и персоналната история на Виктор Орбан, чиято политическа кариера стартира през 1989 година. Тогава, в речта си на Площада на героите в Будапеща, той съобщи, че руските бойци би трябвало да изоставен Унгария. Орбан имаше дълъг интервал на антируска настройка, само че през последните години това се промени радикално. Избирателите на ФИДЕС са най-проруски настроени от всички, със благосклонности към властнически режими. Защото през последните 12 години, откогато е на власт, лайтмотивът на речите на Орбан на националния ни празник е, че Брюксел е новата Москва: „ Както Москва ни репресираше преди да падне Стената, по този начин Брюксел ни репресира в този момент “. Това е цялостен парадокс! Защото ние сме част от процеса на взимане на решения в Брюксел и гласът ни е толкоз тежък, колкото и немският. Но по този начин става! Прав сте да се чувствате заинтригуван. Не сте единствено вие. Много необичайно е това превръщане.
Смятате ли, че косвена жертва на съветската война в Украйна ще е и унгарско-полското партньорство? Към изолираност ли върви Орбан?
Да. Бих споделил, че в интернационален подтекст той е в по-трудна обстановка от всеки път. Орбан обича да се показва освен като маджарски общественик, само че и като европейски водач. Привържениците му на митингите носят тениски с лика му и с надписи „ Лидер на Европа “. Той се счита за интернационален състезател, който има способността да прозре накъде водят световните разтърсвания. Едно от дребното му верни убеждения е, че рано или късно Китай ще е най-голямата икономическа мощ и по тази причина би трябвало да сме в положителни връзки с нея. Но в този момент мантрата, че той има стратегическа визия и е надалеч по-предвидлив от всички в Европа е разтърсена. Практически това значи, че той губи съдружниците си. А също и че политическото цунами, пробивът на властническите, нелиберални и популистки сили в Италия, Франция и на други места не се материализира. Най-болезнена е загубата на другарството на Полша. Защото това не е елементарен политически съюз, а доста интензивно партньорство за взаимопомощ в европейските институции - в случай че някой желае да прокара нещо против Полша, Унгария постанова несъгласие и назад. Никой не знае по какъв начин ще се развият нещата след войната, само че сега е ясно, че поляците просто не могат да преглътнат двуличните изявления на Орбан против тази война. Позицията му обаче е в цялостна взаимозависимост от предизборната му акция - той споделя това, което мисли, че неговият електорат желае да чуе. Но ще е доста забавно след изборите - без значение дали ще ги завоюва или ще загуби - по какъв начин ще смени реториката си. Доказал е, че е доста добър и чевръст в това.
Допускате, че би обърнал войнствената си изразителност от Запад на Изток?
Откакто е на власт Орбан, все сме във " война ". Война с Норвежкия фонд за развиване. Война с МВФ. Война с Европейския съюз. С Джордж Сорос. Защото би трябвало Орбан някак да оправдае държанието си. Знаете, в политиката би трябвало да имаш зложелател, с цел да привлечеш електората. Така Орбан продава своята версия на действителността, описвайки Унгария като страна под непрекъснати офанзиви. А в този момент, когато в действителност има война, той ненадейно промени метода си. Защото май в действителност е рисково. Призовава да сме спокойни и търпеливи. Да не прибързваме с решенията си и най-много да не влизаме в борба. Това си е същински противоположен завой. Много е мъчно да се предскаже какъв следващ завой ще направи Орбан след изборите. Но съгласно мен ще продължи още дълго време да флиртува с този така наречен неутралитет.
Прави ли опозицията задоволително, с цел да има още късмет да победи?
Това, което се случи в Словакия преди няколко години, в този момент се случва и в Унгария. Има доста необятна опозиционна коалиция - на практика всички с изключение на Орбан: някогашната последна десница, левицата, зелените, различни партии. Унгарската съпротива направи нещо доста положително - първоначални избори за общ претендент за министър председател. Избран беше външен за системата човек - Петер Марки-Зай. Тъй като той е самостоятелен кмет на дребен град, лиши известно време, до момента в който подписа съглашение с обособените партии и провежда акцията си. Но човек би трябвало да е реалист и да не чака, че такова нещо може да стане бързо, и то с много лимитирани запаси. Марки-Зай избра тактиката да съпоставя Орбан с Путин. И защото всяка предизборна акция е в действителност съревнование на тактики и послания, триумфът му ще зависи от това какъв брой огромна част от електората ще сметне, че това е най-важният въпрос на тези избори. А това е доста мъчно да се предвижда. Много мъчно.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ