По-тиха, човешка и нискобюджетна "Форма на водата"
" Ундине " на Кристиан Пецолд е типично европейско арт кино, което ще бъде разпознато от малобройните фенове, гледали предходните филми на берлинския режисьор " Барбара ", " Феникс " и " Транзит ". Но това е и история на границата сред митологичното и битовото, която по някакъв доста по-кротък, човешки (а и доста по-евтин от позиция на бюджет и специфични ефекти) метод преглежда любовта, по метод, сходен на този в наградения с " Оскар " холивудски шлагер " Формата на водата ".
Само че тук човек е мъжът, а водната русалка - жена, напълно в благозвучие с фолклора на Европа и Близкия изток. Паула Беер завоюва " Сребърна мечка " на последното предепидемично Берлинале (2020) за ролята на русалката, която се влюбва в простосмъртни и се постанова да ги убие, когато предадат любовта й.
В земното си преобразяване Ундине е историк и екскурзовод през архитектурната традиция на Берлин - град, издигнат между две огромни реки и върху пресушени блата. Любимият й е промишлен водолаз, а срещата им е безусловно с гръм и тропот - от сринал се върху тях великански аквариум в едно заведение. От него изскача и основният култ на кино лентата - дребна керамична дрънкулка на водолаз, знак, който ще се движи с героите чак до края.
Първоначално намеците за свръхестествената природа на Ундине са едвам забележими, героите наподобяват най-обикновени берлинчани, с тривиално всекидневие и изцяло човешки несгоди и прекарвания. На този делнично сив декор катарзисът връхлита внезапно и оставя фена и героите колкото объркани от развиването на събитията, толкоз и просветлени по отношение на посланието на кино лентата: любовта надвива. Режисьорът споделя в едно от своите изявленията, че е бил въодушевен от по-старите устни предания, само че и от немския романтизъм като противовес на индустриализацията и капитализма, които с идването си размагьосват всичко неразбираемо в заобикалящия ни свят.
А аз на вятъра очаквам момента, в който лишените от фикция български сценаристи ще вкарат я някоя фея, я някой караконджул в сюжетите си (и това няма да бъде самоцелно, а драматургически предпазено - само че май доста искам). Но има да изчакам, тъй като за тях националната културна традиция стига максимум до Ботев и Левски.
Само че тук човек е мъжът, а водната русалка - жена, напълно в благозвучие с фолклора на Европа и Близкия изток. Паула Беер завоюва " Сребърна мечка " на последното предепидемично Берлинале (2020) за ролята на русалката, която се влюбва в простосмъртни и се постанова да ги убие, когато предадат любовта й.
В земното си преобразяване Ундине е историк и екскурзовод през архитектурната традиция на Берлин - град, издигнат между две огромни реки и върху пресушени блата. Любимият й е промишлен водолаз, а срещата им е безусловно с гръм и тропот - от сринал се върху тях великански аквариум в едно заведение. От него изскача и основният култ на кино лентата - дребна керамична дрънкулка на водолаз, знак, който ще се движи с героите чак до края.
Първоначално намеците за свръхестествената природа на Ундине са едвам забележими, героите наподобяват най-обикновени берлинчани, с тривиално всекидневие и изцяло човешки несгоди и прекарвания. На този делнично сив декор катарзисът връхлита внезапно и оставя фена и героите колкото объркани от развиването на събитията, толкоз и просветлени по отношение на посланието на кино лентата: любовта надвива. Режисьорът споделя в едно от своите изявленията, че е бил въодушевен от по-старите устни предания, само че и от немския романтизъм като противовес на индустриализацията и капитализма, които с идването си размагьосват всичко неразбираемо в заобикалящия ни свят.
А аз на вятъра очаквам момента, в който лишените от фикция български сценаристи ще вкарат я някоя фея, я някой караконджул в сюжетите си (и това няма да бъде самоцелно, а драматургически предпазено - само че май доста искам). Но има да изчакам, тъй като за тях националната културна традиция стига максимум до Ботев и Левски.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ