Улисано около структурата и персонала на новия кабинет, българското общество

Улисано към структурата и личния състав на новия кабинет, българското общество проспива същински огромното събитие през днешния ден. То е, без никакво пресилване казано, епохално: рухването на Бойко Борисов от власт. Той си отива вечно, с което се затваря двадесетгодишен цикъл в българската политика (от изгряването на харизмата му като основен секретар на Министерство на вътрешните работи до днес). Край, свърши се: най-популярният политик след 10 ноември 1989 година, управлявал най-дълго след Тодор Живков, падна.

Превърнал страната в бащиния,

взел на полусъединител правосъдната система, той оцеляваше при митинги, геополитически превратности, олигархични разколи, печелеше провокирани и проведени от него избори. Само преди година всички видяха старта на финалната мъка, само че никой не бе сигурен за продължителността й. Трите парламентарни вота демонстрираха какъв брой трудно си отива звярът. Не желае, не пуска, заплашва, търси остарели другарства на помощ... Е, затворена е страницата към този момент. На последния ред написа по кое време тъкмо е завършил Борисов като политик.

Новото държавно управление, за което занапред ще разясняваме имена, постове, а и ще носи очаквания и разочарования, би трябвало да се преглежда тъкмо в този смисъл: това е пост ГЕРБ държавно управление, първото след цяла епоха. То е

 

новият собственик в замъка на Дракула.

 

Не служебното безредие, а то забива пирона. Сложно, мъчно, компромисно, рисково.... – държавното управление ще е всичко това, сигурно и още. Но би трябвало да се знае, че няма различен метод. Във вододелни интервали началото е постоянно мъчно.

Добре е всеки да си напомни ония монолози на Борисов след вота на 4 април. В снега на двора в Банкя, или пък пред иконата в стаята си, той призоваваше за " примирение ". Сиреч, да не бъде пренебрегнат. Кошмарът му е реалност най-сетне. Коалиционното съглашение, което ще бъде подписано идните дни, го сбъдна.

Трябва да се означи още, че всеки от участниците в новото държавно управление заслужи мястото си в историята:  Кирил Петков и " Продължаваме промяната " – тъй като са

 

невъобразим европейски феномен

 

Той е и незадоволително оценен към момента (партия на 2 месеца, без безусловно никакви структури завоюва изборите); " Демократична България "   - поради цялостното си държание против ГЕРБ; " ИТН " – тъй като без включването й в политиката Борисов нямаше да бъде съборен; Българска социалистическа партия и Корнелия Нинова – минимум заради обстоятелството, че в дългите си взаимоотношения в никакъв случай не се изкушиха да вършат достлук с Борисов. Нинова особено заслужава няколко обособени думи. Тя е на път да се трансформира в " неприятното момиче " на кабинета още от в този момент, само че това, считам, не е фатализъм – белким не беше тя, която

 

спря контрактуваната от Герговци коалиция с ГЕРБ

 

през 2017 година ; белким не изгони самия Гергов и и не нарита Кирчовците (партията си има необикновен жанр Кирчовци – хем покровители на бедните, хем притежатели на вецове). Нинова позволи доста вътрешно-партийни неточности, само че няма виновност за огромната неволя на Българска социалистическа партия – че партията е без модерни полезности и идеология. Просто Българска социалистическа партия е обречена на маргинализация според естествения ход на нещата – така както бе жертван комунизмът, от който партията произлезе; така както окончателно пътят на България се отклони от Русия, въпреки членовете й да са русофили... Просто Българска социалистическа партия е детайл от окончателно отминала епоха; полезностите и идеалите ги носят епохите; няма изключително значение какво правеше или не Нинова.

Сега тия дни епохата се сменя още веднъж. Почва ново преброяване. Всички забъркани имат късмет. Няма само този, който падна. И за който явно никой, но никой не страда.