Изчерпани политикани изсмукват енергия от протестите
Уличният митинг генерира мощна социална сила. Този подтик може да се употребява от самите жители, с цел да тласнат страната в нова посока. Ала може да се използва и от безскрупулни политици, които трескаво търсят метод да вдъхнат живот на отмиращи партийни обединения.
У нас такива амбициозни политикани, които се напъват да надскочат личната си сянка, има повече, в сравнение с можем да изброим. По принцип множеството са прекомерно дребни и/или компрометирани, с цел да се надяват, че ще намерят място във властта. Но неспирните улични безредици през последните месеци, както и растящото отвращение на жителите от ръководещите им вдъхват вяра, че могат да се стартират пред обществеността като опция на статуквото – колкото и неуместна да е сходна поръчка, в случай че в един или различен миг всичките са го крепили.
Само да хвърлим взор към някогашния омбудсман Мая Манолова и нейното обграждане. През 2015 година депутатът от Българска социалистическа партия Манолова беше определена за публичен бранител от парламент, който беше доминиран от ГЕРБ и тогавашните съдружници на Бойко Борисов – Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Това е реалност, който босът на ГЕРБ не пропуща да подсети при всеки комфортен случай, а тя самата избира да отбягва. Сега Манолова обикаля по митингите и пропагандира за гражданско въстание против „ едноличното мафиотско ръководство на Борисов ”. А дали й беше толкоз ненавистна неговата власт,
когато й удари едно рамо за авторитетната позиция на омбудсман?
И като се сетихме за реформаторите, забавно е, че Манолова е събрала към себе си тъкмо тези останки от десния блок, които до дъно останаха до Борисов във второто му държавно управление. Става въпрос за партията на някогашния еврокомисар Меглена Кунева – „ Движение България на жителите ” (ДБГ). В този кабинет Кунева взе участие като вицепремиер и учебен министър. В края на 2016 година Борисов подаде неговата оставка и на последвалите предварителни избори ДБГ и другите десни се оказаха отвън Народното събрание. След това хората на екскомисаря претърпяха неприятна за гледане (но постоянно срещана в българската политика) трансформация – внезапно прогледнаха, че довчерашните им сътрудници са най-големият проблем на страната. И сега дружно с Манолова зоват жителите да „ изгоним грабливите животни от властническото гнездо ” –
с тайната мисъл, че по този начин ще пробият още веднъж в Народното събрание
На същата позорна страница от родната политическа история попада и АБВ на някогашния президент Георги Първанов. И тази групировка взе участие в кабинета „ Борисов 2 ” – с вицепремиера и обществен министър Ивайло Калфин. Първанов и хората му се разделиха с ГЕРБ няколко месеца преди оставката на държавното управление. За разрива посред им решително можем да предположим, че беше предизвикан от борбата за президентството в края на 2016 година, в която АБВ застана до спечелилия Румен Радев. След това партията на Първанов – също като тогавашната прогерберска десница, се обърна напълно против някогашния си сътрудник и стартира да го нападна редовно и внезапно, както се вижда в изявленията на сегашния й лидер Румен Петков за премиера: „ Той (…Борисов…) е минал линия, от която връщане обратно няма. Това е измамник (…Борисов…) в изключително огромни, брутални размери. Няма подозрение, че не помни, само че обществото би трябвало да помни, че 2001-2005 година, когато Борисов беше основен секретар на Министерство на вътрешните работи, тежките, брутални и нагли убийства бяха по 25 годишно. ” Значи преди няколко години действаха един до друг с боса на ГЕРБ, макар че помнеха „ тежките, брутални и нагли убийства ”, а в този момент са му върли врагове. И каква е гаранцията, че на следващия ден, в случай че Петков и хората му седнат до герберите в Народното събрание,
няма още веднъж да извърнат плочата?
Покрай митингите опция да изгреят още веднъж на небосклона видяха и политици от предишното, които (почти) бяхме не запомнили. Например служебният министър председател от средата на 90-те години Ренета Инджова, която внезапно изникна като участник в някакво политическо НЛО под името „ Обединение за независимост и правдивост в Отечеството ”. Странната групировка, в чиито редици се виждат най-вече някогашни военни, се разгласи в поддръжка на недоволните от властта жители, както и на президента Румен Радев – наподобява, с цел да се възползват от ултраопозиционната поза на президента.
Най-смайваща обаче беше появяването измежду революционно настроените жители на една до болежка позната фигура от прехода – Александър Томов, който запомнихме с умелото жонглиране на политическите каузи, ръководството на футболни клубове и металургични комбинати. Още при започване на митингите той изскочи с малцината си поддръжници пред постройката на Министерския съвет, с цел да изиска от името на българите „ генерална политическа смяна ”.
Сериозно, каква смяна ще бъде, в случай че и той е там?
Разбира се, да не забравяме и токсичната пяна на протестната вълна – „ Отровното трио ”. Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и Велислав Минеков към този момент търсят метод да преобразуват имиджа на национални трибуни, който сами си приписват, в политически актив. С тази мисъл в главите неотдавна събраха изредените нагоре персонажи и партии – Инджова, ДБГ, АБВ, Българска социалдемокрация – Евролевица (Томов) и доста други, на среща, на която одобриха обща декларация против Борисов и основния прокурор Иван Гешев - един тип да показват единството на антиправителствените сили. Даже пробваха да придърпат към себе си „ Демократична България ” и сдружението БОЕЦ, които обаче се усетиха какъв брой щета могат да им донесат субекти със противоречива популярност и цели като „ отровните ” и внимателно се отдръпнаха.
Опитите на сходни фигури да привържат западналите си политически кариери към митинга и по този начин да им дадат подтик са неизбежни, само че и рискови. Онези българи, които се двоумят дали да поддържат уличното неодобрение, или да остант пасивни, чакат от митинга да произлезе нещо ново. И в случай че видят, че на вълната му се издига неприязненото остаряло, най-вероятно ще си кажат: е, защо още веднъж да ги ручаме жабетата? И ще бъдат прави.
У нас такива амбициозни политикани, които се напъват да надскочат личната си сянка, има повече, в сравнение с можем да изброим. По принцип множеството са прекомерно дребни и/или компрометирани, с цел да се надяват, че ще намерят място във властта. Но неспирните улични безредици през последните месеци, както и растящото отвращение на жителите от ръководещите им вдъхват вяра, че могат да се стартират пред обществеността като опция на статуквото – колкото и неуместна да е сходна поръчка, в случай че в един или различен миг всичките са го крепили.
Само да хвърлим взор към някогашния омбудсман Мая Манолова и нейното обграждане. През 2015 година депутатът от Българска социалистическа партия Манолова беше определена за публичен бранител от парламент, който беше доминиран от ГЕРБ и тогавашните съдружници на Бойко Борисов – Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Това е реалност, който босът на ГЕРБ не пропуща да подсети при всеки комфортен случай, а тя самата избира да отбягва. Сега Манолова обикаля по митингите и пропагандира за гражданско въстание против „ едноличното мафиотско ръководство на Борисов ”. А дали й беше толкоз ненавистна неговата власт,
когато й удари едно рамо за авторитетната позиция на омбудсман?
И като се сетихме за реформаторите, забавно е, че Манолова е събрала към себе си тъкмо тези останки от десния блок, които до дъно останаха до Борисов във второто му държавно управление. Става въпрос за партията на някогашния еврокомисар Меглена Кунева – „ Движение България на жителите ” (ДБГ). В този кабинет Кунева взе участие като вицепремиер и учебен министър. В края на 2016 година Борисов подаде неговата оставка и на последвалите предварителни избори ДБГ и другите десни се оказаха отвън Народното събрание. След това хората на екскомисаря претърпяха неприятна за гледане (но постоянно срещана в българската политика) трансформация – внезапно прогледнаха, че довчерашните им сътрудници са най-големият проблем на страната. И сега дружно с Манолова зоват жителите да „ изгоним грабливите животни от властническото гнездо ” –
с тайната мисъл, че по този начин ще пробият още веднъж в Народното събрание
На същата позорна страница от родната политическа история попада и АБВ на някогашния президент Георги Първанов. И тази групировка взе участие в кабинета „ Борисов 2 ” – с вицепремиера и обществен министър Ивайло Калфин. Първанов и хората му се разделиха с ГЕРБ няколко месеца преди оставката на държавното управление. За разрива посред им решително можем да предположим, че беше предизвикан от борбата за президентството в края на 2016 година, в която АБВ застана до спечелилия Румен Радев. След това партията на Първанов – също като тогавашната прогерберска десница, се обърна напълно против някогашния си сътрудник и стартира да го нападна редовно и внезапно, както се вижда в изявленията на сегашния й лидер Румен Петков за премиера: „ Той (…Борисов…) е минал линия, от която връщане обратно няма. Това е измамник (…Борисов…) в изключително огромни, брутални размери. Няма подозрение, че не помни, само че обществото би трябвало да помни, че 2001-2005 година, когато Борисов беше основен секретар на Министерство на вътрешните работи, тежките, брутални и нагли убийства бяха по 25 годишно. ” Значи преди няколко години действаха един до друг с боса на ГЕРБ, макар че помнеха „ тежките, брутални и нагли убийства ”, а в този момент са му върли врагове. И каква е гаранцията, че на следващия ден, в случай че Петков и хората му седнат до герберите в Народното събрание,
няма още веднъж да извърнат плочата?
Покрай митингите опция да изгреят още веднъж на небосклона видяха и политици от предишното, които (почти) бяхме не запомнили. Например служебният министър председател от средата на 90-те години Ренета Инджова, която внезапно изникна като участник в някакво политическо НЛО под името „ Обединение за независимост и правдивост в Отечеството ”. Странната групировка, в чиито редици се виждат най-вече някогашни военни, се разгласи в поддръжка на недоволните от властта жители, както и на президента Румен Радев – наподобява, с цел да се възползват от ултраопозиционната поза на президента.
Най-смайваща обаче беше появяването измежду революционно настроените жители на една до болежка позната фигура от прехода – Александър Томов, който запомнихме с умелото жонглиране на политическите каузи, ръководството на футболни клубове и металургични комбинати. Още при започване на митингите той изскочи с малцината си поддръжници пред постройката на Министерския съвет, с цел да изиска от името на българите „ генерална политическа смяна ”.
Сериозно, каква смяна ще бъде, в случай че и той е там?
Разбира се, да не забравяме и токсичната пяна на протестната вълна – „ Отровното трио ”. Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и Велислав Минеков към този момент търсят метод да преобразуват имиджа на национални трибуни, който сами си приписват, в политически актив. С тази мисъл в главите неотдавна събраха изредените нагоре персонажи и партии – Инджова, ДБГ, АБВ, Българска социалдемокрация – Евролевица (Томов) и доста други, на среща, на която одобриха обща декларация против Борисов и основния прокурор Иван Гешев - един тип да показват единството на антиправителствените сили. Даже пробваха да придърпат към себе си „ Демократична България ” и сдружението БОЕЦ, които обаче се усетиха какъв брой щета могат да им донесат субекти със противоречива популярност и цели като „ отровните ” и внимателно се отдръпнаха.
Опитите на сходни фигури да привържат западналите си политически кариери към митинга и по този начин да им дадат подтик са неизбежни, само че и рискови. Онези българи, които се двоумят дали да поддържат уличното неодобрение, или да остант пасивни, чакат от митинга да произлезе нещо ново. И в случай че видят, че на вълната му се издига неприязненото остаряло, най-вероятно ще си кажат: е, защо още веднъж да ги ручаме жабетата? И ще бъдат прави.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ