Артпровокаторът Улай почина на 76 г.
Улай, актьорът, чийто разширяващи границите на изкуството пърформанси отразяваха напреженията в следвоенна Европа - постоянно посредством сюжети, които като че ли всеки миг биха избухнали в принуждение, почина на 76-годишна възраст. Той е страдал от рак на лимфните възли.
От началото на 70-те години Улай основава пърформанси и фотографии, в които постоянно употребява личното си тяло. През април 2017 година той направи един подобен и в София, като проля малко кръв пред цялостната с аудитория Телефонна палата, някогашна " Виваком Арт Хол ".
Роден под името Франк Уве Лайсипен в Солинген, немският актьор придобива известност чрез взаимната си работа с Марина Абрамович, негова бивша партньорка в изкуството и в живота, понастоящем най-една от най-големите звезди на пърформанса. Улай реализира независима слава едва в по-късните стадии от независимата си креативна кариера.
За една от най-известните си по-ранни соло работи " Irritation – There is a Criminal Touch to Art " (Раздразнението - Има нещо престъпно в изкуството, 1976 г.), художникът открадна картината на Карл Шпицвег от 1839 година „ Бедният стихотворец “ от берлинската Neue Nationalgalerie. Платното е било обичаното произведение на Адолф Хитлер, а фотодокументация на пърформанса демонстрира, че Улай я смъква от стената и я инсталира в дома на турски преселник в берлинския квартал Кройцберг. Целта му е да нанесе удар върху репресивното мислене на следвоенна Германия и да отвори остарели рани.
И въпреки всичко работата на Улай с Абрамович продължава да доминира неговото творчество до края на живота му. Двамата работят дружно 13 години, създавайки едни от най-незабравимите и обсъждани пърформанси на своето време, предизвикващи причудливи и дръзки дейности, включващи неравномерните движещи сили сред двамата актьори. Спектаклите са продуцирани под управлението на „ Art Vital “, манифест с едно изречение, който художниците написаха дружно: „ Няма закрепено жилищно място, непрекъснато придвижване, пряк контакт, локална връзка, самоизбор, прекосяване на ограничавания, вдишване на опасности, мобилна сила ".
" С огромна горест през днешния ден научих за гибелта на моя другар и някогашен сътрудник Улай ", сподели Абрамович в изказване, изпратено до медиите от Института Марина Абрамович. „ Той беше извънреден художник и човек, който ще ми липсва доста. На този ден е успокояващо да знаем, че неговото изкуство и завещание ще живеят постоянно “.
От началото на 70-те години Улай основава пърформанси и фотографии, в които постоянно употребява личното си тяло. През април 2017 година той направи един подобен и в София, като проля малко кръв пред цялостната с аудитория Телефонна палата, някогашна " Виваком Арт Хол ".
Роден под името Франк Уве Лайсипен в Солинген, немският актьор придобива известност чрез взаимната си работа с Марина Абрамович, негова бивша партньорка в изкуството и в живота, понастоящем най-една от най-големите звезди на пърформанса. Улай реализира независима слава едва в по-късните стадии от независимата си креативна кариера.
За една от най-известните си по-ранни соло работи " Irritation – There is a Criminal Touch to Art " (Раздразнението - Има нещо престъпно в изкуството, 1976 г.), художникът открадна картината на Карл Шпицвег от 1839 година „ Бедният стихотворец “ от берлинската Neue Nationalgalerie. Платното е било обичаното произведение на Адолф Хитлер, а фотодокументация на пърформанса демонстрира, че Улай я смъква от стената и я инсталира в дома на турски преселник в берлинския квартал Кройцберг. Целта му е да нанесе удар върху репресивното мислене на следвоенна Германия и да отвори остарели рани.
И въпреки всичко работата на Улай с Абрамович продължава да доминира неговото творчество до края на живота му. Двамата работят дружно 13 години, създавайки едни от най-незабравимите и обсъждани пърформанси на своето време, предизвикващи причудливи и дръзки дейности, включващи неравномерните движещи сили сред двамата актьори. Спектаклите са продуцирани под управлението на „ Art Vital “, манифест с едно изречение, който художниците написаха дружно: „ Няма закрепено жилищно място, непрекъснато придвижване, пряк контакт, локална връзка, самоизбор, прекосяване на ограничавания, вдишване на опасности, мобилна сила ".
" С огромна горест през днешния ден научих за гибелта на моя другар и някогашен сътрудник Улай ", сподели Абрамович в изказване, изпратено до медиите от Института Марина Абрамович. „ Той беше извънреден художник и човек, който ще ми липсва доста. На този ден е успокояващо да знаем, че неговото изкуство и завещание ще живеят постоянно “.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ