Западът не е готов да даде на Украйна обещанията за сигурност, които иска
Украйна пледира за обвързващи гаранции за сигурност , с цел да обезпечи дълготрайно оцеляване, написа „ Politico “. Съюзниците просто към момента не са подготвени да създадат това.Въпреки месеците на диалози по тематиката, западният алианс към момента е разграничен по отношение на съвсем всеки детайл от това по какъв начин да отговори на настояването, съгласно петима европейски дипломати.
Трябва ли НАТО , към което Украйна се стреми да се причисли, да води този диалог? Или най-големите военни сили в света би трябвало да дават самостоятелни обещания? Струват ли си някакви гаранции с изключение на участието в НАТО? А служителите се чудят какво въобще съставлява „ гаранция за сигурност “ ?
Всички тези въпроси остават отворени, разясниха дипломатите, макар че съдружниците са единствено на 5 седмици от събирането във Вилнюс за основна среща на върха на НАТО . Украйна дефинира срещата на върха като нещо като краен период, настоявайки съдружниците да поемат експлицитни задължения на срещата за допускане на Украйна в НАТО и даване на гаранции за сигурност по пътя.
„ Украйна е страната с максимален опит в чуването на „ не “ от НАТО “ , оплака се украинският вицепремиер по въпросите на европейската интеграция Олга Стефанишина. Тя добави:
„ Нуждаем се от изясненост, че участието на Украйна в НАТО е неизбежно и няма да бъде някаква разменна монета “.
По този метод поддръжниците на Киев се борят с една неуместна действителност: мнозина в действителност не желаят да дадат на Украйна съответен график за присъединение към НАТО сега. Но те също по този начин не желаят да оставят украинците разочаровани или уязвими за още една инвазия . В резултат на това редица западноевропейски водачи от ден на ден се спъват за гаранции за сигурност и оферират по-оптимистичен език по отношение на участието. Но под реториката действителното обмисляне е комплицирано – отражение на компликацията да се накара разнообразна група от държавни управления на една и съща страница, до момента в който бушуват борбите на място в Украйна.
„ Понякога е мъчно да се разбере защо приказваме “ , счита почитан източноевропейски посланик, който е получил анонимност, с цел да разиска вътрешносъюзническо мислене.
Изборният набор
Украйна желае водачите на НАТО да дадат на Киев пътна карта за присъединение след войната – и в това време съответни гаранции за сигурност от западните столици.
Редица западни водачи през последните дни споделиха най-малко на думи нуждата от гаранции за сигурност.
Френският президент Еманюел Макрон поддържа „ нещо приблизително сред гаранции за сигурност в стила на Израел и пълноправно участие в НАТО “ , базирайки се на специфичната военна помощ, която съдружниците са насочвали към Израел от години. А английският министър-председател Риши Сунак добави своя личен неразбираем ангажимент, като акцентира, че съдружниците „ желаят да се уверят, че ще въведем ограничения за сигурност за Украйна в дълготраен проект “ .
Но сегашни и някогашни длъжностни лица са на мнение, че няма консенсус по отношение на даването на гаранции – нито по отношение на това какво биха довели до тях и какъв формат може да се употребява.
„ В единия завършек на спектъра “ , изясни Камил Гранд, някогашен помощник-генерален секретар на НАТО, „ е пълноправното участие в НАТО “ . Тази алтернатива носи със себе си желязната гаранция по член 5 — че офанзива против един съдружник се смята за офанзива против всички съдружници.
„ В другия завършек на спектъра “, означи той, са това, което може да се смята за „ хартиени гаранции “, като слабия меморандум от Будапеща от 1994 година, който даде на Украйна свободни гаранции от Русия , Съединени американски щати и Обединеното кралство .
Между тях, посочи той, има доста „ разновидности “ – от двустранни контракти до де факто политически задължения – и предизвикването е да се откри „ точното място “.
Едно предложение на масата е по този начин нареченият Киевски контракт за сигурност, идея, създадена от кабинета на украинския президент Володимир Зеленски с някогашния общоприет секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Този проект ще накара съществена група съдружници да поемат обвързващи задължения за подсилване на отбраната на Украйна за години напред с военна и невоенна помощ .
Отделно група от някогашни високопоставени чиновници на западната защита и учени също изложиха концепция, фокусирана върху дълготрайно съдействие и подкрепяне на Украйна бързо да разшири личната си отбранителна промишленост. Александър Вършбоу, някогашен почитан американски чиновник, който също е бил заместител общоприет секретар на НАТО, съобщи:
„ Това би било „ сходно на уговорката на Съединени американски щати за защита към Израел. “
На конференция в Брюксел във вторник той посочи, че това ще служи като „ краткотрайно “ съглашение, до момента в който Украйна се причисли към НАТО . И въпреки всичко чиновници акцентират, че когато в този момент политиците приказват за „ гаранции “ и „ уверения “ , те всъщност приказват за обещания да продължат да доставят оръжия и образование – а не съответни обещания да се застъпят в отбрана на Украйна.
„ По-често чуваме за уверения, вместо за гаранции “ , твърди върховен посланик от Централна Европа. Той добавя:
„ Изглежда всичко се свежда до дълготрайно обезпечаване на средства, с цел да могат да се защитят. “
Западноевропейски посланик се съгласи:
„ Много от нас избират да приказват за „ гаранции за сигурност “. “
Как ще се развие това?
Обещанията за повече оръжия обаче не са тъкмо това, което Украйна желае. Вместо това възходящите молби на Зеленски – в това число по време на персонална изява пред европейските водачи в Молдова – бяха за ненарушими обещания, които са трамплин към НАТО.
Стефанишина, вицепремиерът на Украйна, посочи, че Украйна планува нещо сходно на военните задължения, които Финландия и Швеция получиха, откакто подадоха личните си кандидатури за НАТО в седмиците след нашествието на Русия.
По това време страхът беше, че Русия може да употребява интервала сред кандидатстването и присъединението, с цел да преследва двете страни, знаейки, че те скоро може да попаднат под обвързващата уговорка за взаимна защита по член 5 на алианса. Няколко огромни сили на НАТО запълниха празнината, като показаха, че ще се намесят, в случай че Русия пресече границата.
„ Нуждаем се от ясни гаранции за сигурност по образеца на Финландия и Швеция “ , безапелационен е Стефанишина.
И тези гаранции, добави Стефанишина, би трябвало да се ползват „ за преходния интервал преди действителното присъединение на Украйна към НАТО, когато член 5 за груповата защита ще се ползва за нас “ . Според него това е част от казуса.
Дипломатите са разграничени по въпроса дали гаранциите – или уверенията – би трябвало да бъдат част от диалога на НАТО по отношение на кандидатурата на Украйна . Досега множеството хора, които наблюдават полемиките, споделят, че дебатът към гаранциите най-вероятно ще се организира отвън рамките на НАТО.
„ Гаранциите за сигурност на НАТО са член 5, това е пълноправно участие “ , разяснява шефът на алианса Йенс Столтенберг в сряда, запитан за евентуални гаранции за Украйна. „ Знам “ , добави той, „ че има също полемики и съвещания сред Украйна и някои съдружници по отношение на двустранни договорености “ . Но даже и въпросът да не е публично в дневния ред на НАТО, дебатът за гаранцията в този момент е в съзнанието на всички, до момента в който съдружниците се приготвят за срещата на върха през юли. Висшият посланик от Централна Европа сподели:
„ Независимо дали гаранциите се загатват в официалното съобщение на НАТО или не, на процедура те ще имат индиректно влияние върху алианса, тъй че изтласкване на този въпрос и превземане, че това не е въпрос на НАТО, не е потребно. “
За някои длъжностни лица дебатът по отношение на гаранции за сигурност е похищение на вниманието от единствената гаранция, която съгласно тях в действителност има значение: възможното участие в НАТО.
„ Някоя страна обмисля ли съществено да даде същински двустранни гаранции за сигурност на Украйна? Единствено гаранции по член 5 имат значение “ , счита първият посланик от Източна Европа.
Дългосрочните доставки на оръжие , твърди този посланик, „ не са гаранция за сигурност “ .
