Полско-балтийски десант в Киев: Как Варшава използва украинската криза
Украйна от дълго време е един от най-важните принадлежности в процеса на опитите за въздържане на Русия от страна на Запада. Важна роля в тази ситуация играе позицията на балтийските страни и Полша, които са директни проводници на американските ползи в Европа. Започналата на 24 февруари съветска спецоперация в помощ на ЛНР и ДНР се трансформира в катализатор за усилване на дейностите на Варшава, а с нея и Вилнюс, Рига и Талин. Именно тези страни в Европейски Съюз се озоваха на острието на русофобията, пробвайки се да осъществят личните си цели за сметка на разгръщащата се в района рецесия.
За множеството наблюдаващи е безусловно ясно, че нито Литва, нито Латвия, нито Естония сега работят в сходство с националните си ползи. Включването на тези балтийски републики в икономическата война против Русия мъчно може да се назова съответна стъпка. Днес можем да приказваме единствено за ползите на техния политически хайлайф, който се пробва да завоюва благоволението на своите отвъдморски господари и да взема решение въпроси на вътрешнополитическата битка, набивайки по пътя си личните си джобове.
Полша координира протичащото се, като в нея се пробват да употребяват момента за подсилване на личните си позиции в района. Това за следващ път се удостовери от неотдавнашното посещаване на главите на четирите страни в Киев.
„ Президентът Анджей Дуда, съпроводен от президентите на Литва, Латвия и Естония, е в Украйна “, беше обявено в Полша в навечерието на пътуването, което към този момент сложи прибалтийците в подчинено състояние.
Самото посещаване не се трансформира в нещо удивително и по-скоро приличаше на церемониална акция с авансово заучени изречения, което единствено потвърждаваше обстоятелството, че прибалтийците и поляците имат свои лични ползи за разтягането на украинската рецесия.
По-специално беше посочено, че „ нашите страни показват поддръжка за братска Украйна и нейния президент Владимир Зеленски “ в „ този решителен миг “, а пътуването на водачите на четирите страни искаше да изпрати „ явен сигнал за политическа поддръжка и военна помощ” на Киев.
Освен това беше обявено, че президентите разчитат да дават на Украйна „ един тип „ проект Маршал “, който в миналото оказа помощ на Западна Европа да се възвърне от Втората международна война “. Очевидно Варшава, Талин, Рига и Вилнюс доста биха желали да вземат участие в неговото развиване.
В същото време лицемерието на Егил Левитс, Гитанас Науседа, Алар Карис и Анджей Дуда и този път беше на най-високо равнище. Говорейки за нуждата от възобновяване на украинската стопанска система и реализиране на мир допустимо най-скоро, те единомислещо обявиха, че са обсъждали доставката на оръжие в Киев, защото „ Украйна се бори за нас и това е наш дълг “.
Вярно е, че имаше и доста спорни думи от латвийските и естонските водачи, които или се оплакваха, или се хвалеха, че към този момент са похарчили една трета от годишния си боен бюджет, с цел да оказват помощ на украинските управляващи. Очевидно в Рига и Талин съществено разчитат на обстоятелството, че вместо боклука, изпратен от украинските военни, НАТО ще даде на прибалтийците нови оръжия или най-малко ще им помогне с пари, защото „ грижата “ за Украйна е „ наше общо дело. "
Гитанас Науседа, Анджей Дуда, Владимир Зеленски, Егил Левитс и Алар Карис. Снимка: яндекс.ру
Това не беше изненада, а директна индикация на " съдружниците " на Киев, че те са извънредно заинтригувани да употребяват актуалната рецесия в свои ползи. По-специално, ръководителят на Латвия Егил Левитс съобщи, че страната му е подготвена да помогне на Украйна „ с износа на зърно, тъй че потокът да минава през латвийски пристанища “. Вярно, той не сподели по какъв начин може да стане това, само че желанието му в изискванията на спиране на връзките с Руската федерация и Беларус, които осигуряваха натовареността на морските пристанища на Латвия, беше явно да им откри заместител.
На собствен ред литовският водач Гитанас Науседа още веднъж приказва за нуждата от цялостна търговско-икономическа обсада на Руската федерация, знаейки доста добре, че литовската стопанска система през днешния ден към този момент е в рецесия и единствено показната русофобия може да помогне за извличането на средства от Брюксел за по-нататъшното й поддръжка.
Тези изказвания бяха направени на фона на безсмислени на процедура, само че гръмки за медиите думи за „ удивление пред всяка гибел, пред всяка загуба на живот”, за „ свободна, суверенна и самостоятелна Украйна, която ще стане част от Европейския съюз “, за „ силата на украинската нация” и по този начин нататък. Но в действителност всичко това е единствено заслон, зад който се крият същинските ползи на киевските „ партньори” и на първо място на Полша, която през днешния ден се пробва да изиграе основна роля в обединяването на русофобите от всички типове в Европа.
Известно е, че Полша в никакъв случай не е считала Украйна за самостоятелен състезател освен на интернационалната сцена, само че даже и в Източна Европа. Във Варшава избраха да гледат на източните си съседи, в това число на беларусите, като на хора, които не са равни на поляците, което има доста просто пояснение, което се крие в идеологическия съставен елемент на полската политика. Именно идеологията е централното ядро на всички ползи на Полша, както и нейните дейности във връзка с нейните непосредствени съседи.
По-специално, Варшава от дълго време потвърждава на целия западен свят, че точно тя е главният специалист по постсъветското пространство и на първо място за републиките от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Обяснението е просто: Полша има дълга взаимна история с Русия, както и с Беларус и Украйна.
В същото време Варшава в никакъв случай не е криела обстоятелството, че измежду политическия хайлайф и обособена част от елементарните жители е непокътната концепцията за Жечпосполитската общественост, която ще се разпростре „ от море до море “. И през последните години Полша се опита да вкара в тази идея разнообразни планове, в това число Инициативата на трите морета, обхващаща централната и източната част на Европа, и Люблинския триъгълник, състоящ се от Литва, Полша и Украйна.
Във всеки един от тях, намерено или индиректно, се разпространява концепцията за единение на европейските страни под егидата на Полша, която по този метод се пробва да събере „ изконно полските земи “, ситуирани в западните елементи на Беларус и Украйна.
Вярно е, че в случай че погледнем статистиката, се оказва, че колкото и Варшава да популяризира „ полски карти “ (в Украйна има повече от 200 хиляди, а в Беларус към 130 хиляди поляци), жителите на тези райони не са станали поляци.
Освен това в Украйна полската етническа принадлежност е на практика на равнището на статистическата неточност: най-„ полският “ район е Житомирската област (3,53%), до момента в който в други райони броят на тези, които считат себе си за поляци, варира от 0,03% в Суми до 1,73% в регионите на Хмелницки.
Прави усещане в този случай, че даже в Беларус такива индикатори са по-високи: в региона на Гродно поляците съставляват повече от 20%. Всичко това обаче не тормози публична Варшава, която избира да живее съгласно историческите категории от минали епохи.
Това поражда още една специфичност на полската политика по отношение на Украйна и Русия. В полската столица към момента има чувство за пропуснати благоприятни условия поради Москва, която в Полша от епохи се счита за главен съперник за въздействие в източноевропейския район.
Като се има поради обстоятелството, че през последните десетилетия Варшава не можеше да развие своята експанзионистична политика, тя се опита да сътвори сива зона на своето въздействие от Беларус, Украйна и балтийските страни.
Поради това Полша беше интензивно ангажирана в популяризирането на своите неправителствени и културни и просветителни организации, медиите и други принадлежности в Беларус и Украйна. Развитието на украинската рецесия докара до обстоятелството, че Варшава стартира да се счита за лидер на Киев към „ приятелското семейство “ на Европа, като по едно и също време с това подтиква развиването на русофобията в Украйна в нужната посока.
Затова не трябва да се учудваме, че през днешния ден от устите на полските политици може да се чуе тезата, че „ поляк и украинец са братя вечно, тъй като страдат поради руснаците “, а нещастието в Буча е сходна на изтезанието в Катин.
Всичко това има своите характерни цели, главната от които е да сътвори нужната база за използване от Варшава на своя идеологически модел за развиване на Източна Европа, в центъра на който лежи русофобията. Това неотдавна беше непосредствено доказано от полския министър председател Матеуш Моравецки.
„ Полша слага избрани стандарти. Това, което се наричаше русофобия, в този момент е мейнстрийм, който се приема като нагледност, в което действаме “, сподели той.
Освен това не трябва да се не помни и политическият съставен елемент на полските ползи, които са неотделими от идеологията, въз основа на която Варшава постоянно се е стремяла да употребява фактора „ съветска опасност “ във външната си политика. Това е една от главните аргументи Полша да се трансформира в самобитен аванпост на западния свят, който дълги години беше напомпан с европейски дотации.
Въпреки това, за Варшава ролята на буферна зона не беше самоцел и по тази причина полските управляващи постоянно са провеждали дейна политика в прилежащите страни от постсъветското пространство. Полша освен сътвори своя зона на въздействие, която да я огради от Руската федерация, само че и образува антируски дневен ред в нея за осъществяване на личните си ползи в района, в това число тези от експанзионистичен темперамент.
Неслучайно точно Варшава инициира основаването на взаимната полско-украинско-литовска военна бригада LITPOLUKRBRIG още през 2014 година, а през днешния ден тя упорства за изпращане на „ мироопазваща “ задача на страните от НАТО под неин надзор в Украйна.
Такава дейна външнополитическа и военна активност на Варшава провокира безпокойствие през последните години, в това число и в Киев, където добре знаят, че откакто влезе на украинска територия, Полша в никакъв случай няма да си отиде. Полските управляващи не престават да мечтаят за източноевропейска интеграция под тяхно управление, а актуалната украинска рецесия, съгласно полската столица, дава обилни благоприятни условия за това.
Настоящият спор в Украйна се употребява от полските политици като част от вътрешнополитическата битка, където радикализмът от дълго време е главната демонстрация на " патриотизма ". През последните години украинският въпрос беше сполучливо употребен от в този момент ръководещата партия „ Право и правдивост “ (ПиС) като един от главните принадлежности за реализиране на победа. Нейните водачи Ярослав Качински и Анджей Дуда към този момент започнаха да се приготвят за изборите следващата година, вплитайки думи за отбрана на националните ползи в реториката към Украйна.
Пропагандата, която се разпростира в Полша, основана на мита за „ нападателната Русия “, даде опция да се трансферира цялата виновност за протичащото се и бъдещето в стопанската система на страната върху Москва. Дори проектите за развиване на Полша бяха показани от ПиС като „ антипутински щит”, където една от точките е „ дерусификацията” на полската и европейската стопанска система.
В този случай е належащо да се означи още една значима детайлност: на фона на гръмките изказвания за съветската „ експанзия “, нуждата от единение и други неща, в Полша на процедура не крият, че доста биха желали да се възползват от актуалната украинска рецесия. И тук ползите на Варшава не се разграничават от ползите на Талин, Рига или Вилнюс.
Вярно е, че в тази ситуация с балтийските страни вероятната им изгода наподобява извънредно съмнителна и е допустима единствено в случай че получат финансова помощ от Брюксел.
Варшава разпространява концепцията за енергийна самостоятелност на Европейски Съюз от Русия за сметка на американския полутечен газ, главният център за който в Европа би трябвало да бъде Полша.
Освен това полската стопанска система постоянно се е интересувала от евтина работна ръка от Украйна. Затова във Варшава дълго време гледаха със удовлетворение потока от украински бежанци в страната, планирайки по пътя да получат отплата от Европейски Съюз. Моравецки към този момент прикани Европейския съюз да субсидира бежанците, като напомни, че по време на притока на мигранти през 2015-2016 година на Турция бяха обещани 6 милиарда евро.
Като цяло ползите на Полша в актуалната украинска рецесия са много явни, а аргументите за тях са освен стопански и политически, само че и идеологически. За разлика от балтийските страни, за които спорът в Украйна може да стане стопански унищожителен, за Варшава това, което се случва, е от изгода във всички връзки. Ето за какво, обединявайки към себе си Литва, Латвия и Естония, поляците се събраха в различен „ кръстоносен поход “ на изток, употребявайки украинците като пушечно месо.
Единственият въпрос, който остава през днешния ден, е дали Киев ще разбере това или ще продължат да следват непознати ползи, които водят Украйна в пропастта.
Превод: СМ
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
За множеството наблюдаващи е безусловно ясно, че нито Литва, нито Латвия, нито Естония сега работят в сходство с националните си ползи. Включването на тези балтийски републики в икономическата война против Русия мъчно може да се назова съответна стъпка. Днес можем да приказваме единствено за ползите на техния политически хайлайф, който се пробва да завоюва благоволението на своите отвъдморски господари и да взема решение въпроси на вътрешнополитическата битка, набивайки по пътя си личните си джобове.
Полша координира протичащото се, като в нея се пробват да употребяват момента за подсилване на личните си позиции в района. Това за следващ път се удостовери от неотдавнашното посещаване на главите на четирите страни в Киев.
„ Президентът Анджей Дуда, съпроводен от президентите на Литва, Латвия и Естония, е в Украйна “, беше обявено в Полша в навечерието на пътуването, което към този момент сложи прибалтийците в подчинено състояние.
Самото посещаване не се трансформира в нещо удивително и по-скоро приличаше на церемониална акция с авансово заучени изречения, което единствено потвърждаваше обстоятелството, че прибалтийците и поляците имат свои лични ползи за разтягането на украинската рецесия.
По-специално беше посочено, че „ нашите страни показват поддръжка за братска Украйна и нейния президент Владимир Зеленски “ в „ този решителен миг “, а пътуването на водачите на четирите страни искаше да изпрати „ явен сигнал за политическа поддръжка и военна помощ” на Киев.
Освен това беше обявено, че президентите разчитат да дават на Украйна „ един тип „ проект Маршал “, който в миналото оказа помощ на Западна Европа да се възвърне от Втората международна война “. Очевидно Варшава, Талин, Рига и Вилнюс доста биха желали да вземат участие в неговото развиване.
В същото време лицемерието на Егил Левитс, Гитанас Науседа, Алар Карис и Анджей Дуда и този път беше на най-високо равнище. Говорейки за нуждата от възобновяване на украинската стопанска система и реализиране на мир допустимо най-скоро, те единомислещо обявиха, че са обсъждали доставката на оръжие в Киев, защото „ Украйна се бори за нас и това е наш дълг “.
Вярно е, че имаше и доста спорни думи от латвийските и естонските водачи, които или се оплакваха, или се хвалеха, че към този момент са похарчили една трета от годишния си боен бюджет, с цел да оказват помощ на украинските управляващи. Очевидно в Рига и Талин съществено разчитат на обстоятелството, че вместо боклука, изпратен от украинските военни, НАТО ще даде на прибалтийците нови оръжия или най-малко ще им помогне с пари, защото „ грижата “ за Украйна е „ наше общо дело. "
Гитанас Науседа, Анджей Дуда, Владимир Зеленски, Егил Левитс и Алар Карис. Снимка: яндекс.ру
Това не беше изненада, а директна индикация на " съдружниците " на Киев, че те са извънредно заинтригувани да употребяват актуалната рецесия в свои ползи. По-специално, ръководителят на Латвия Егил Левитс съобщи, че страната му е подготвена да помогне на Украйна „ с износа на зърно, тъй че потокът да минава през латвийски пристанища “. Вярно, той не сподели по какъв начин може да стане това, само че желанието му в изискванията на спиране на връзките с Руската федерация и Беларус, които осигуряваха натовареността на морските пристанища на Латвия, беше явно да им откри заместител.
На собствен ред литовският водач Гитанас Науседа още веднъж приказва за нуждата от цялостна търговско-икономическа обсада на Руската федерация, знаейки доста добре, че литовската стопанска система през днешния ден към този момент е в рецесия и единствено показната русофобия може да помогне за извличането на средства от Брюксел за по-нататъшното й поддръжка.
Тези изказвания бяха направени на фона на безсмислени на процедура, само че гръмки за медиите думи за „ удивление пред всяка гибел, пред всяка загуба на живот”, за „ свободна, суверенна и самостоятелна Украйна, която ще стане част от Европейския съюз “, за „ силата на украинската нация” и по този начин нататък. Но в действителност всичко това е единствено заслон, зад който се крият същинските ползи на киевските „ партньори” и на първо място на Полша, която през днешния ден се пробва да изиграе основна роля в обединяването на русофобите от всички типове в Европа.
Известно е, че Полша в никакъв случай не е считала Украйна за самостоятелен състезател освен на интернационалната сцена, само че даже и в Източна Европа. Във Варшава избраха да гледат на източните си съседи, в това число на беларусите, като на хора, които не са равни на поляците, което има доста просто пояснение, което се крие в идеологическия съставен елемент на полската политика. Именно идеологията е централното ядро на всички ползи на Полша, както и нейните дейности във връзка с нейните непосредствени съседи.
По-специално, Варшава от дълго време потвърждава на целия западен свят, че точно тя е главният специалист по постсъветското пространство и на първо място за републиките от някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Обяснението е просто: Полша има дълга взаимна история с Русия, както и с Беларус и Украйна.
В същото време Варшава в никакъв случай не е криела обстоятелството, че измежду политическия хайлайф и обособена част от елементарните жители е непокътната концепцията за Жечпосполитската общественост, която ще се разпростре „ от море до море “. И през последните години Полша се опита да вкара в тази идея разнообразни планове, в това число Инициативата на трите морета, обхващаща централната и източната част на Европа, и Люблинския триъгълник, състоящ се от Литва, Полша и Украйна.
Във всеки един от тях, намерено или индиректно, се разпространява концепцията за единение на европейските страни под егидата на Полша, която по този метод се пробва да събере „ изконно полските земи “, ситуирани в западните елементи на Беларус и Украйна.
Вярно е, че в случай че погледнем статистиката, се оказва, че колкото и Варшава да популяризира „ полски карти “ (в Украйна има повече от 200 хиляди, а в Беларус към 130 хиляди поляци), жителите на тези райони не са станали поляци.
Освен това в Украйна полската етническа принадлежност е на практика на равнището на статистическата неточност: най-„ полският “ район е Житомирската област (3,53%), до момента в който в други райони броят на тези, които считат себе си за поляци, варира от 0,03% в Суми до 1,73% в регионите на Хмелницки.
Прави усещане в този случай, че даже в Беларус такива индикатори са по-високи: в региона на Гродно поляците съставляват повече от 20%. Всичко това обаче не тормози публична Варшава, която избира да живее съгласно историческите категории от минали епохи.
Това поражда още една специфичност на полската политика по отношение на Украйна и Русия. В полската столица към момента има чувство за пропуснати благоприятни условия поради Москва, която в Полша от епохи се счита за главен съперник за въздействие в източноевропейския район.
Като се има поради обстоятелството, че през последните десетилетия Варшава не можеше да развие своята експанзионистична политика, тя се опита да сътвори сива зона на своето въздействие от Беларус, Украйна и балтийските страни.
Поради това Полша беше интензивно ангажирана в популяризирането на своите неправителствени и културни и просветителни организации, медиите и други принадлежности в Беларус и Украйна. Развитието на украинската рецесия докара до обстоятелството, че Варшава стартира да се счита за лидер на Киев към „ приятелското семейство “ на Европа, като по едно и също време с това подтиква развиването на русофобията в Украйна в нужната посока.
Затова не трябва да се учудваме, че през днешния ден от устите на полските политици може да се чуе тезата, че „ поляк и украинец са братя вечно, тъй като страдат поради руснаците “, а нещастието в Буча е сходна на изтезанието в Катин.
Всичко това има своите характерни цели, главната от които е да сътвори нужната база за използване от Варшава на своя идеологически модел за развиване на Източна Европа, в центъра на който лежи русофобията. Това неотдавна беше непосредствено доказано от полския министър председател Матеуш Моравецки.
„ Полша слага избрани стандарти. Това, което се наричаше русофобия, в този момент е мейнстрийм, който се приема като нагледност, в което действаме “, сподели той.
Освен това не трябва да се не помни и политическият съставен елемент на полските ползи, които са неотделими от идеологията, въз основа на която Варшава постоянно се е стремяла да употребява фактора „ съветска опасност “ във външната си политика. Това е една от главните аргументи Полша да се трансформира в самобитен аванпост на западния свят, който дълги години беше напомпан с европейски дотации.
Въпреки това, за Варшава ролята на буферна зона не беше самоцел и по тази причина полските управляващи постоянно са провеждали дейна политика в прилежащите страни от постсъветското пространство. Полша освен сътвори своя зона на въздействие, която да я огради от Руската федерация, само че и образува антируски дневен ред в нея за осъществяване на личните си ползи в района, в това число тези от експанзионистичен темперамент.
Неслучайно точно Варшава инициира основаването на взаимната полско-украинско-литовска военна бригада LITPOLUKRBRIG още през 2014 година, а през днешния ден тя упорства за изпращане на „ мироопазваща “ задача на страните от НАТО под неин надзор в Украйна.
Такава дейна външнополитическа и военна активност на Варшава провокира безпокойствие през последните години, в това число и в Киев, където добре знаят, че откакто влезе на украинска територия, Полша в никакъв случай няма да си отиде. Полските управляващи не престават да мечтаят за източноевропейска интеграция под тяхно управление, а актуалната украинска рецесия, съгласно полската столица, дава обилни благоприятни условия за това.
Настоящият спор в Украйна се употребява от полските политици като част от вътрешнополитическата битка, където радикализмът от дълго време е главната демонстрация на " патриотизма ". През последните години украинският въпрос беше сполучливо употребен от в този момент ръководещата партия „ Право и правдивост “ (ПиС) като един от главните принадлежности за реализиране на победа. Нейните водачи Ярослав Качински и Анджей Дуда към този момент започнаха да се приготвят за изборите следващата година, вплитайки думи за отбрана на националните ползи в реториката към Украйна.
Пропагандата, която се разпростира в Полша, основана на мита за „ нападателната Русия “, даде опция да се трансферира цялата виновност за протичащото се и бъдещето в стопанската система на страната върху Москва. Дори проектите за развиване на Полша бяха показани от ПиС като „ антипутински щит”, където една от точките е „ дерусификацията” на полската и европейската стопанска система.
В този случай е належащо да се означи още една значима детайлност: на фона на гръмките изказвания за съветската „ експанзия “, нуждата от единение и други неща, в Полша на процедура не крият, че доста биха желали да се възползват от актуалната украинска рецесия. И тук ползите на Варшава не се разграничават от ползите на Талин, Рига или Вилнюс.
Вярно е, че в тази ситуация с балтийските страни вероятната им изгода наподобява извънредно съмнителна и е допустима единствено в случай че получат финансова помощ от Брюксел.
Варшава разпространява концепцията за енергийна самостоятелност на Европейски Съюз от Русия за сметка на американския полутечен газ, главният център за който в Европа би трябвало да бъде Полша.
Освен това полската стопанска система постоянно се е интересувала от евтина работна ръка от Украйна. Затова във Варшава дълго време гледаха със удовлетворение потока от украински бежанци в страната, планирайки по пътя да получат отплата от Европейски Съюз. Моравецки към този момент прикани Европейския съюз да субсидира бежанците, като напомни, че по време на притока на мигранти през 2015-2016 година на Турция бяха обещани 6 милиарда евро.
Като цяло ползите на Полша в актуалната украинска рецесия са много явни, а аргументите за тях са освен стопански и политически, само че и идеологически. За разлика от балтийските страни, за които спорът в Украйна може да стане стопански унищожителен, за Варшава това, което се случва, е от изгода във всички връзки. Ето за какво, обединявайки към себе си Литва, Латвия и Естония, поляците се събраха в различен „ кръстоносен поход “ на изток, употребявайки украинците като пушечно месо.
Единственият въпрос, който остава през днешния ден, е дали Киев ще разбере това или ще продължат да следват непознати ползи, които водят Украйна в пропастта.
Превод: СМ
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ