Украйна може да е предприела голям нов напор на своята контраофанзива през 74-ата седмица от войната, дори когато се опитваше да убеди западните си съюзници да доставят повече оръжия с голям обсег.
Руското министерство на отбраната заяви, че неговите сили са отбили „мащабно нападение“ на 26 юни от три механизирани батальона. Ударът на новата офанзива беше на юг от Орихов, в западно Запорожие, каза министерството.
Неназовани представители на Пентагона по-късно казаха пред репортери, че Киев е отприщил хиляди обучени от Запада резервисти на южния фронт. Геолокирани кадри показват, че украинските войски са напреднали на 2,5 километра (1,5 мили) към Роботине, контролирано от руснаците село, преди да се оттеглят малко.
Руските репортери не са съгласни с размера на атаката, като определят броя на бронираните машини между 30 и 80.
Стратегията на Украйна през по-голямата част от войната беше да наруши логистиката на руските боеприпаси зад фронтовите линии, възпрепятствайки способността на Русия да използва превъзходната си огнева мощ на фронта. Тази стратегия се съчетаваше добре с нейната партизанска тактика в битката за Киев през първите седмици на войната, която разби руски танкове, самолети и хеликоптери с ракети Stinger и Javelin.
Едва в началото на юни, когато започна последната си контраофанзива със западна броня, Украйна опита широкомащабни механизирани атаки, но загуби 20 процента от новия си комплект за две седмици, казаха официални лица пред The New York Times.
Бързо се върна към тактиката си на дълги разстояния в опит да спести жива сила на фронтовата линия, докато руските окупационни сили не бъдат достатъчно отслабени, за да бъдат атакувани фронтално.
Украинският президент Володимир Зеленски каза на форума за сигурност в Аспен на 21 юли, че обхватът е единственият начин Украйна да достигне паритет с превъзходството на Русия в количеството оръжия и хора.
„Оръжията на НАТО са по-добри, но имаме по-малко от тях. И ако е по-малко, тогава трябва да има поне дългосрочен баланс. Това ни липсва“, каза Зеленски.
Това означава, че офанзивата на Украйна все още не е постигнала грандиозни териториални придобивки, което кара руския президент Владимир Путин да я обяви за провал.
„Днес е ясно, че западните куратори на режима в Киев са явно разочаровани от резултатите от т. нар. контранастъпление“, каза Путин на среща в Кремъл на 21 юли.
„Няма резултати, поне не още. Нито колосалните ресурси, които бяха „напомпани“ в режима в Киев, нито доставките на западни оръжия: танкове, артилерия, бронирани машини, ракети“, каза той.
„26 000“ убити украински войници, казва Русия
Руският министър на отбраната Сергей Шойгу изчисли в началото на юли, че загубите на Киев по време на контранастъплението са 26 000 души. Украйна не е предоставила данни за жертвите и Al Jazeera не можа да провери независимо числата.
През седмицата се появиха съобщения, че администрацията на президента на САЩ Джо Байдън обмисля изпращането на Армейска тактическа ракетна система (ATACMS) с обсег от 300 км (186 мили) в Украйна.
Но Washington Post съобщи, че ATACMS не са непосредствена перспектива, тъй като производството е ограничено до 500 ракети годишно и всички са предназначени за износ за чуждестранни купувачи.
В момента украинската ракета с най-голям обсег на действие е Storm Shadow (SCALP), доставена от Обединеното кралство и Франция, с обхват над 200 км (124 мили) и според съобщенията те са били разположени срещу Крим за първи път на 19 юли.
Някои официални представители на САЩ открито изразиха несъгласието си с изпращането на съществуващи запаси от ATACMS в Украйна. „Това е много ценен продукт и ще ни бъде полезен в случай на непредвидена ситуация някъде по света, независимо дали е [Северна Корея] или Китай. Следователно, ако ги доставим в значителни количества, това ще се отрази пряко на нашата собствена готовност“, каза бившият заместник-министър на отбраната на САЩ Колин Кал пред форума за сигурност в Аспен.
САЩ заявиха на 7 юли, че са решили да предоставят на Украйна касетъчни боеприпаси като начин да изравнят игралното поле с Русия. Те освобождават няколко бомби и се считат за ефективни срещу укрепени отбранителни позиции. Украйна започна да ги използва на 20 юни, съобщи The Washington Post.
Стратегията на Украйна да държи Русия на една ръка разстояние причинява 90 процента от смъртта на руските войници, каза полковник Сергий Баранов, началник на ракетните войски, артилерията и безпилотните системи на Украйна.
„Благодарение на западните високоточни ракетни и артилерийски системи, ние комбинирахме и създадохме „огнен юмрук“ с голям обсег, който удря толкова мощно и точно, че руснаците вече нямат способността да водят ефективна контрабатарейна битка с нас“, каза той на 22 юли.
Говорителят на Южното военно командване Наталия Хуменюк каза, че насочването на Украйна към руски складове за боеприпаси оказва влияние върху способността на Русия да устои на контранастъплението на Украйна.
„Те вече изпитват известен глад за снаряди“, каза тя на 22 юли, като посочи, че обстрелите са намалели от около 90 баражи на ден, цитирайки 69 през предходните 24 часа.
Дългосрочната стратегия на Украйна също е психологическа.
По-рано тази година тя изстреля дронове, които удариха московски сгради за първи път по време на войната, подчертавайки пропуските във въздушната отбрана на руската столица.
Русия обвини Украйна за два дрона, които удариха московски сгради в малките часове на 24 юли. Единият удари административна сграда на централния Комсомолски проспект, а другият - недовършена висока офис сграда. Първият дрон изглежда е нанесъл щети на щаба на военното разузнаване на ГРУ, каза следователят на Bellingcat Христо Грозев.
Руското външно министерство обвини Украйна, че атакува Крим със 17 БПЛА, твърдейки, че всички са били извадени от строя или свалени.
Източният фронт
Както Русия, така и Украйна гледат на Бахмут като на ключова награда на източния фронт. След като загуби града от руските сили в началото на май, Украйна предприе флангова маневра, за да го обкръжи от север и юг.
Силите на Украйна се опитваха да превземат Клишчиевка, село южно от Бахмут, в една от ключовите битки на контранастъплението, според анализа на Meduza. Победата там може да даде възможност на украинските сили да обкръжат Бахмут и да навлязат по-дълбоко в регионите на Донецк и Луганск.
Украински командир в района на Бахмут каза на 19 юли, че украинските сили са напреднали 1,8 км (1,1 мили).
Руски репортери казаха, че украинските сили са напреднали към северния фланг на Бахмут на 20 и 21 юли.
Геолокационни кадри, публикувани на 25 юли, показват, че украинските сили постигат значителни успехи южно от Клишчиевка.
На 14 юли Русия се опита да започне офанзива в Купянск, още на север на източния фронт. На 22 юли въоръжените сили на Украйна заявиха, че инициативата на Русия в Купянск се е провалила. „Това беше отчаян опит по някакъв начин да изтеглим силите си от други посоки. Но като цяло цялата инициатива вече е на наша страна“, пишат те в Telegram.
Русия все още е осуетявана при опити за офанзиви в Лиман, Авдиевка и Маринка на източния фронт, каза украинският заместник-министър на отбраната Хана Малиар.
Украинските сили все още нахлуват само в първите две линии на отбраната на Русия, казаха въоръжените сили. „Важно е да напредваме всеки ден. Някъде със 100 метра, някъде – с километър. Всеки ден ние разяждаме нашата територия, ние разяждаме първата и втората отбранителна линия, където Русия успя да построи нещо. На места руските сили имат много отбранителни линии.
Южният фронт
Майор Валерий Шершен каза, че украинските сили са напреднали повече от 1 км (0,6 мили) към Мелитопол на 19 юли и напредват към Бердянск – двете основни цели на южната контраофанзива. Руските сили „губеха контрол върху огъня“ над Старомайорке, село на първа линия на командваща височина, каза той. Геолокирани кадри показват украински напредък тук на 22 юли и в съседното село Приютне. Украинският генерален щаб каза, че техните сили са напреднали на 750 метра към Старомайорке на 25 юли.
В западно Запорожие украинските военни заявиха, че техните сили продължават да напредват с приблизително 100 метра на ден южно от Орихов, нещо подкрепено от геолокирани кадри от 22 юли.
Руски военен репортер каза, че Русия страда от проблеми с ротацията на човешката сила и затова не е могла да защитава или да си върне позициите – припомняйки подобни оплаквания от руски генерали.
Малиар каза, че украинските сили са напреднали постепенно на южния фронт през седмицата от 17 до 24 юли.
Зърнената война
Русия на 17 юли каза, че вече няма да позволява на украински пратки зърно да пресичат Черно море, но два дни по-късно Путин остави отворена възможността за връщане към сделката за зърно.
„Ние не сме против самата сделка“, каза той на среща в Кремъл. „Ще разгледаме възможността да се върнем към него.“
Исканията на Русия трябва да бъдат изпълнени, каза той. Това включва вдигане на санкциите срещу банки, които търгуват с продажба на зърно и износ на селскостопанска техника за Русия. Путин постави и трето условие – премахване на санкциите за руското зърно и торове.
Западът не е наложил подобни санкции, но Путин настоява, че има необявена дискриминация срещу руски продукти, които са оставени да се трупат в европейските пристанища.
Зеленски също каза, че разговаря с генералния секретар на ООН Антонио Гутериш и турския президент Реджеп Тайип Ердоган за разрешаване на задънената улица със зърното в Черно море. „Търсим изход“, каза той във видео обръщение към форума за сигурност в Аспен.
Междувременно и двете се притиснаха взаимно военно в района на Черно море.
Русия нанесе опустошителен удар на пристанището на Одеса на 19 юли, поразявайки Катедралата на преображението и две дузини други културни забележителности. Два дни по-късно нейното министерство на отбраната заяви, че „морските прецизни оръжия с голям обсег“ са поразили „съоръжения, където са подготвяни терористични действия срещу Руската федерация с помощта на атакуващи безпилотни летателни апарати“.
Заместник-посланикът на Русия в ООН Дмитрий Полянски каза, че Русия ще разглежда цялата украинска пристанищна инфраструктура „като място за разполагане и попълване на въоръжените сили на Украйна със западни оръжия“ и следователно ще бъде честна игра за по-нататъшни удари.
Руският заместник-министър на външните работи Сергей Вершинин разшири тази аргументация, като каза, че ООН не трябва да осъжда ударите срещу Одеса, защото те са насочени към „терористична“ дейност.
Украйна се опита да извърши повече наземни атаки с дронове, като тази, която дезактивира Керченския мост на 17 юли, което накара Русия да спре износа на зърно от Украйна.
Русия каза, че един от нейните черноморски патрулни катери е осуетил на 24 юли нападение с дрон. Министерството на отбраната съобщи, че "Сергей Котов" е успял да унищожи два наземни дрона на 1 километър.
Украйна настоя, че има и ракетни способности. Украинският заместник-министър на отбраната Володимир Гаврилов каза, че Украйна има капацитета да откаже достъп на руски военни и търговски кораби до част от Черно море. Амбицията на Украйна, каза той, е да „приближи целия този черноморски флот до Туапсе, Новоросийск и да им попречи да се движат в зоната на Крим“.
Украйна използва доставените от САЩ противокорабни ракети "Нептун", за да потопи флагманския кораб на руския Черноморски флот "Москва" миналата година. Оттогава, каза Гаврилов, Украйна е развила своята противокорабна война. „Възможностите ни не се ограничават до системи от типа на Нептун. Има и други системи. Ние сме много по-силни по този въпрос, отколкото бяхме преди година. И ние напредваме в тази посока още повече“, каза той.
Източник: Ал Джазира
