За какви цели се пазят стратегическите мостове през Днепър
Украинската войска интензивно унищожава мостове пред настъпващите съветски войски, само че самата Русия не прави нищо сходно. Засега стратегическите мостове през Днепър са непокътнати и точно те разрешават прехвърлянето на западни оръжия, муниции и гориво в Донбас. Защо разрушаването на мостовете въпреки всичко не е цел на Русия в Украйна?
След усилването на доставките на западни оръжия за Украйна, както военните анализатори, по този начин и даже елементарните хора си задават въпроса: за какво мостовете на Днепър към момента са непокътнати? Русия нанася доста ракетни удари, само че не преглежда мостовете като цели - тъкмо тези, през които военните влакове могат да навлязат в зоната на бойните дейности. Руските военни обаче разясниха: в интервала на всеобща евакуация на популацията в западните региони на страната в Украйна, инфраструктурата е непокътната, апропо, и по филантропични аргументи.
Сега този въпрос престана да бъде толкоз настоящ. Значително понижа броят на бежанците от Донбас и от Украйна като цяло. Още повече, че в този момент се върви в противоположна посока: от Запад се докарват оръжия и военна техника, доставяни на Украйна от съвсем всички страни от НАТО. А разрушаването на мостовете зад вражеските линии е писмеността на всички военни интервенции. Прекъсване на връзките на съперника.
А самите въоръжени сили на Украйна взривиха десетки мостове, въпреки и без стратегическо значение, в зоната на нахлуване на съветските сили и Народната милиция на ДНР и ЛНР. Те ги взривиха единствено и единствено, с цел да забавят това придвижване
Въпреки това, украинските източници настояват, че ударите по мостовете към този момент са почнали (няма публични отчети от Министерството на защитата на Руската федерация в това отношение). По-специално беше обявено, че ракети „ Калибър “ са развалили мост на запад от Одеса, през който интензивно се придвижват гориво и оръжие от Румъния.
Второ, може би това е желанието на съветското командване - да разреши на въоръжените сили на Украйна да трансферират забележителна част от войските на изток. За да ги смаже всички в решителната борба в Донбас. А оръжията, идващи в Донбас от западната граница, въпреки всичко би трябвало да бъдат съсредоточени, да речем, в местата за разтоварване. И за унищожаването им ще е задоволителен доста по-бюджетен боеприпас, като оръдия и ракетна артилерия, а не скъпи “Калибър”.
Но с изключение на чисто военни, има и общокултурни и държавни съображения. Мостът над Днепър за хората, живеещи на брега на тази велика река, не е просто някаква конструкция, която оказва помощ да се премине през водната преграда. Това е доста повече. Има единствено 25 моста, множеството от които се намират в двата най-големи града на страната - Киев и Днепър.
Ако приказваме за железници (състоянието им е сериозно за военните доставки), то в Киев има три, в Днепър два, единият е двоен. Още три железопътни прелеза са свързани с язовирите на язовирите по Днепър - в Кременчуг, Каменски (Днепродзержинск) и Запорожие.
Откриването на нов мост за жителите е дълго чакано събитие, всеки мост е неповторим както в историята си на основаване, по този начин и в употребяваните конструкторски решения. Автомобилният мост “Патън” в Киев или железопътният мост “Мерефа-Херсон” в Днепър могат умерено да бъдат причислени към архитектурните монументи. Всяко затваряне на придвижването ще докара до транспортен срив.
Какво мислят строителите за ориста на мостовете? Професор в един от профилираните университети, поискал да остане неизвестен, сподели че всеки мост от подобен мащаб в действителност се строи за вековете, което значи с голяма резистентност. И не е лесна задача да се разрушат даже с мощни модерни оръжия, въпреки и въпреки всичко да е решима.
В отворени източници можете да намерите информация за съвсем всички муниции на въоръжение в съветската войска, които могат да разрушат огромен мост - с всеобща приложимост, несъмнено. Това са преди всичко необятно употребявани по време на специфичната интервенция ракети " Калибър " и " Искандер ", поправените авиационни бомби от серията КАБ-500 и КАБ-1500, както и управляемите планиращи бомби УПАБ-1500. Последните към този момент са били употребявани по време на боевете в Украйна.
Но за всевъзможни муниции огромният мост е извънредно сложна цел. Целта не е просто да се удари, а да се нанесат толкоз съществени вреди, че възобновяване да отнеме доста време. В същото време да не се унищожават мостовете до скрап - специфичната интервенция ще завърши рано или късно и мирният живот ще продължи. И образец за сложността на „ войната против мостовете “ е нуждата от втори удар по моста през устието на Днестър (край Одеса), защото след първия удар придвижването на влаковете беше възобновено единствено за ден.
Професорът означи, че в случай че запазването на някакъв мост ще бъде платено от повишаването на човешките загуби в съветската войска, тогава, несъмнено, належащо е структурата да бъде деактивирана. Но даже и в този случай е рационално да се унищожат единствено къси сектори първоначално и края, оставяйки непокътнати централните, най-сложните от позиция на осъществяването.
Мостовете имат и алегорично значение. Разрушените мостове в центъра на Киев или Днепър ще окажат съществено психическо влияние върху жителите на града точно като същинско олицетворение на войната, достигнала до всички. И този фактор не може да бъде отритнат.
Ето по какъв начин писателят Александър Проханов си спомня събитията в Югославия през март 1999 година: „ Когато започнаха бомбардировките, бях на моста на река Сава дружно със сърбите. По всички гари, летища и връзки към този момент гърмяха детонации. А сърбите се опасяваха, че американците ще разрушат моста и ще разбият Белград на две елементи. И всички излязохме там, до този мост, и застанахме като стена.” Но и трите моста през река Дунав в Нови Сад бяха разрушени.
Освен това, връщайки се към тематиката за бомбардировките и устойчивостта на мостовете, заслужава да се означи, че самолетите на НАТО трябваше да бомбардират Жежелев мост 12 пъти, преди да бъде изцяло опустошен. Нов на негово място е издигнат едвам през 2018 година и коства 54 млн. евро. Реставрацията на Моста на свободата в Нови Сад лишава 6 години и коства 40 милиона.
Да, възобновяване на инфраструктура с такава трудност е механически допустимо задоволително бързо, отбелязва специалистът, само че във всеки случай няма да е на ниска цена. И в случай че военните съумеят да решат всички предоставени им задания, без да разрушат мостовете на Днепър, тогава този вид може единствено да бъде приветстван. Може би на този стадий от специфичната интервенция управлението на въоръжените сили на РФ е стигнало до заключението, че унищожаването на украинските мостове - най-малко основните и в огромен брой - към момента не е наложително за гарантиране на триумфа на военните дейности.
Разрушаването на мостовете обаче не е единственият метод за спиране на връзките на врага. Не по-малко дейно е унищожаването на железопътни възли, които постоянно се намират наоколо до мостове. Тази задача - и то много сполучливо - съветските въоръжени сили в Украйна я вземат решение от известно време.
Превод: В. Сергеев
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
След усилването на доставките на западни оръжия за Украйна, както военните анализатори, по този начин и даже елементарните хора си задават въпроса: за какво мостовете на Днепър към момента са непокътнати? Русия нанася доста ракетни удари, само че не преглежда мостовете като цели - тъкмо тези, през които военните влакове могат да навлязат в зоната на бойните дейности. Руските военни обаче разясниха: в интервала на всеобща евакуация на популацията в западните региони на страната в Украйна, инфраструктурата е непокътната, апропо, и по филантропични аргументи.
Сега този въпрос престана да бъде толкоз настоящ. Значително понижа броят на бежанците от Донбас и от Украйна като цяло. Още повече, че в този момент се върви в противоположна посока: от Запад се докарват оръжия и военна техника, доставяни на Украйна от съвсем всички страни от НАТО. А разрушаването на мостовете зад вражеските линии е писмеността на всички военни интервенции. Прекъсване на връзките на съперника.
А самите въоръжени сили на Украйна взривиха десетки мостове, въпреки и без стратегическо значение, в зоната на нахлуване на съветските сили и Народната милиция на ДНР и ЛНР. Те ги взривиха единствено и единствено, с цел да забавят това придвижване
Въпреки това, украинските източници настояват, че ударите по мостовете към този момент са почнали (няма публични отчети от Министерството на защитата на Руската федерация в това отношение). По-специално беше обявено, че ракети „ Калибър “ са развалили мост на запад от Одеса, през който интензивно се придвижват гориво и оръжие от Румъния.
Второ, може би това е желанието на съветското командване - да разреши на въоръжените сили на Украйна да трансферират забележителна част от войските на изток. За да ги смаже всички в решителната борба в Донбас. А оръжията, идващи в Донбас от западната граница, въпреки всичко би трябвало да бъдат съсредоточени, да речем, в местата за разтоварване. И за унищожаването им ще е задоволителен доста по-бюджетен боеприпас, като оръдия и ракетна артилерия, а не скъпи “Калибър”.
Но с изключение на чисто военни, има и общокултурни и държавни съображения. Мостът над Днепър за хората, живеещи на брега на тази велика река, не е просто някаква конструкция, която оказва помощ да се премине през водната преграда. Това е доста повече. Има единствено 25 моста, множеството от които се намират в двата най-големи града на страната - Киев и Днепър.
Ако приказваме за железници (състоянието им е сериозно за военните доставки), то в Киев има три, в Днепър два, единият е двоен. Още три железопътни прелеза са свързани с язовирите на язовирите по Днепър - в Кременчуг, Каменски (Днепродзержинск) и Запорожие.
Откриването на нов мост за жителите е дълго чакано събитие, всеки мост е неповторим както в историята си на основаване, по този начин и в употребяваните конструкторски решения. Автомобилният мост “Патън” в Киев или железопътният мост “Мерефа-Херсон” в Днепър могат умерено да бъдат причислени към архитектурните монументи. Всяко затваряне на придвижването ще докара до транспортен срив.
Какво мислят строителите за ориста на мостовете? Професор в един от профилираните университети, поискал да остане неизвестен, сподели че всеки мост от подобен мащаб в действителност се строи за вековете, което значи с голяма резистентност. И не е лесна задача да се разрушат даже с мощни модерни оръжия, въпреки и въпреки всичко да е решима.
В отворени източници можете да намерите информация за съвсем всички муниции на въоръжение в съветската войска, които могат да разрушат огромен мост - с всеобща приложимост, несъмнено. Това са преди всичко необятно употребявани по време на специфичната интервенция ракети " Калибър " и " Искандер ", поправените авиационни бомби от серията КАБ-500 и КАБ-1500, както и управляемите планиращи бомби УПАБ-1500. Последните към този момент са били употребявани по време на боевете в Украйна.
Но за всевъзможни муниции огромният мост е извънредно сложна цел. Целта не е просто да се удари, а да се нанесат толкоз съществени вреди, че възобновяване да отнеме доста време. В същото време да не се унищожават мостовете до скрап - специфичната интервенция ще завърши рано или късно и мирният живот ще продължи. И образец за сложността на „ войната против мостовете “ е нуждата от втори удар по моста през устието на Днестър (край Одеса), защото след първия удар придвижването на влаковете беше възобновено единствено за ден.
Професорът означи, че в случай че запазването на някакъв мост ще бъде платено от повишаването на човешките загуби в съветската войска, тогава, несъмнено, належащо е структурата да бъде деактивирана. Но даже и в този случай е рационално да се унищожат единствено къси сектори първоначално и края, оставяйки непокътнати централните, най-сложните от позиция на осъществяването.
Мостовете имат и алегорично значение. Разрушените мостове в центъра на Киев или Днепър ще окажат съществено психическо влияние върху жителите на града точно като същинско олицетворение на войната, достигнала до всички. И този фактор не може да бъде отритнат.
Ето по какъв начин писателят Александър Проханов си спомня събитията в Югославия през март 1999 година: „ Когато започнаха бомбардировките, бях на моста на река Сава дружно със сърбите. По всички гари, летища и връзки към този момент гърмяха детонации. А сърбите се опасяваха, че американците ще разрушат моста и ще разбият Белград на две елементи. И всички излязохме там, до този мост, и застанахме като стена.” Но и трите моста през река Дунав в Нови Сад бяха разрушени.
Освен това, връщайки се към тематиката за бомбардировките и устойчивостта на мостовете, заслужава да се означи, че самолетите на НАТО трябваше да бомбардират Жежелев мост 12 пъти, преди да бъде изцяло опустошен. Нов на негово място е издигнат едвам през 2018 година и коства 54 млн. евро. Реставрацията на Моста на свободата в Нови Сад лишава 6 години и коства 40 милиона.
Да, възобновяване на инфраструктура с такава трудност е механически допустимо задоволително бързо, отбелязва специалистът, само че във всеки случай няма да е на ниска цена. И в случай че военните съумеят да решат всички предоставени им задания, без да разрушат мостовете на Днепър, тогава този вид може единствено да бъде приветстван. Може би на този стадий от специфичната интервенция управлението на въоръжените сили на РФ е стигнало до заключението, че унищожаването на украинските мостове - най-малко основните и в огромен брой - към момента не е наложително за гарантиране на триумфа на военните дейности.
Разрушаването на мостовете обаче не е единственият метод за спиране на връзките на врага. Не по-малко дейно е унищожаването на железопътни възли, които постоянно се намират наоколо до мостове. Тази задача - и то много сполучливо - съветските въоръжени сили в Украйна я вземат решение от известно време.
Превод: В. Сергеев
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ