“Уж всичко вървеше по план. Изведнъж се оказа, че пак

“Уж всичко вървеше по проект. Изведнъж се оказа, че отново закъснявам. Викам такси, таксито към този момент е долу. Аз още боцкам фиби в косата си пред огледалото, с цел да извая някаква спонтанна небрежно-артистична структура. Изхвръквам от входа, ентусиазъм напразно, сянката ми записва няколко щръкнали кичура във отвесна позиция. Чувам звън на паднали фиби. Таксито е с плъзгаща се врата. Не се оправям с тези порти, мъча се да я задържа, с цел да се вмъкна вътре. Оплитам се в дългата си пола, част от косата ми закрива зрителното ми поле. За да запазя достолепието си през смях споделям – “Изглеждам комично, нали? “. Шофьорът е стоманен, без мускулче да му трепне като британски икономи отсича – “Мадам, изглеждате превъзходно! “. Сякаш екзотична орхидея разтвори граблив цвят измежду поле от диви маргарити. Екзотика по нашите земи. Добре – признателна съм му за тази орхидея. “ – това е част от книгата “Линия девет “ на журналиста и публицист Теодора Николова.

Тя е приключила Националната гимназия за антични езици и култури и Софийския университет със компетентност “Българска лингвистика “.

Работила е като водещ в Радио “Експрес “. Била е редактор в издателство " Егмонт " – България. Сътрудничила е на “Литературен вестник “. Петнадесет години е била основен редактор на списание " Brava Casa ". Пише за уеб страницата bulevard.bg. Автор е на сборника с разкази – “Изчезващият град “ от 2011 година

Теодора Николова е основен воин в “Нашият ден “.

“Изплъзваща се като род е тази книга и аз също няма да употребявам една дума, с цел да я дефинира жанрово. Още повече за какво пък да влизаме в рамките на някакъв род.

Да, можем да кажем, че това са фрагменти. Можем да кажем, че всеки едни откъс е дребна история, която бихме могли да прочетем на доста равнища. И просто като история – дали занимателна, дали по-тъжна, дали елементарна.

И като някаква метафора. Т.е. като нещо, надскачащо тази история. Фрагменти, които в това време аз по няколко официални метода съм пробвала да обединя в една целокупност.

Формално те са хронологически свързани, тъй като се развиват от Коледа до Коледа, наблюдават, минават разнообразни сезони.

Освен това има няколко сюжетни линии, които минават през другите фрагменти, те също ги сплотяват.

Освен това има няколко вида фрагменти – те са три, четири вида като конструкция, които се редуват и основават някакъв темп.

Чуйте Теодора Николова в звуковия файл.
Снимките са предоставени от Теодора Николова