Италианската банка UniCredit е осигурила 47,6% от германската Commerzbank, след

Италианската банка UniCredit е осигурила 47,6% от немската Commerzbank, откакто напрегнатото ѝ предложение за придобиване завърши този месец. Сделката бележи нов стадий в една от най-внимателно следените банкови борби в Европа и слага въпроса до каква степен може да стигне трансграничната консолидация в бранша.

Commerzbank, както и други огромни европейски банки, има комплицирана история със сливания и придобивания. През годините тя нееднократно е била обект на интерес, в това число от страна на UniCredit, която от дълго време търси метод да ускори наличието си в Германия – най-голямата стопанска система в Европа.

Още по тематиката

Ръководството на Commerzbank: Офертата на UniCredit не отразява действителната стойност на банката Икономика / Свят, Финанси 18 май 2026

Дългият път на Commerzbank

Commerzbank е учредена през 1870 година в Хамбург, а по-късно реалокира активността си в Берлин. През 1970 година банката се открива във Франкфурт и последователно се утвърждава като една от водещите немски финансови институции, с фокус върху банкирането на дребно и обслужването на корпоративни клиенти.

През 70-те години Commerzbank стартира интернационална агресия и открива наличие в Ню Йорк, Лондон и други европейски столици. Това я трансформира в една от значимите немски банки с интернационален обсег.

През 2008 година, малко преди финансовата рецесия да се разгърне с цялостна мощ, Commerzbank се съгласява да купи Dresdner Bank – една от най-големите банки в Германия – от застрахователя Allianz в договорка за 14,5 милиарда $. Малко по-късно Commerzbank става първата комерсиална банка, която се обръща към немското държавно управление за финансова поддръжка по време на световната финансова рецесия.

През 2009 година, в границите на избавителния пакет, немската страна придобива дял от 25% плюс една акция в Commerzbank против спомагателна финансова инжекция от 10 милиарда евро.

Години на преструктуриране и напън

През 2016 година Commerzbank стартира многогодишно преструктуриране. Година по-късно американският вложител Cerberus придобива дял, който му дава надзор върху 5% от правата на глас в банката. Именно през 2017 година UniCredit осведоми Берлин, че има интерес в бъдеще да се слее с Commerzbank, с цел да бъде основана една от най-големите банки в Европа.

През 2018 година Commerzbank изпада от водещия немски показател DAX – алегоричен удар за институция, която дълго време е била измежду емблемите на немския банков бранш.

През 2019 година Cerberus декларира, че е отворен към вероятно обединение сред Deutsche Bank и Commerzbank. Двете институции организират диалози, само че ги приключват единствено няколко седмици по-късно. През същата година UniCredit ангажира капиталови банкери, които да я съветват за евентуална оферта за Commerzbank. Междувременно надзорният съвет на немската банка утвърждава проекти за редуциране на хиляди чиновници и закриване на една пета от клоновата мрежа.

През 2020 година Commerzbank прави поврат в проектите си и декларира, че няма да продава полското си поделение mBank, като показва неподходящите пазарни условия. Същата година ръководителят на банката и основният изпълнителен шеф подават оставки под натиска на Cerberus.

През 2021 година новият основен изпълнителен шеф Манфред Кноф афишира проекти за редуциране на 10 000 работни места и затваряне на стотици клонове като част от огромна стратегия за преструктуриране. Кноф акцентира, че Commerzbank работи, с цел да остане самостоятелна.

UniCredit възобновява интереса си

През 2022 година, преди началото на войната в Украйна, основният изпълнителен шеф на UniCredit Андреа Орчел се обръща към Кноф с концепция за договорка, оповестява Reuters. Междувременно Commerzbank се връща към облага и още веднъж влиза в показателя DAX.

През 2024 година напрежението към банката се ускорява. На 11 септември UniCredit се обръща към Commerzbank с предложение за изследване на вероятни диалози за обединение, откакто италианската банка придобива 9% дял. Ръководството на Commerzbank стартира да разисква по какъв начин да резервира независимостта на институцията.

На 13 септември представители на немското държавно управление и банкери от UniCredit организират диалози. Три дни по-късно Манфред Кноф отхвърля опитите за доближаване от страна на UniCredit, заявявайки, че има личен проект за развиване и се надява банката да остане самостоятелна.

На 20 септември Германия афишира, че към този момент няма да продава спомагателни акции в Commerzbank. На 23 септември немският канцлер Олаф Шолц дефинира хода на UniCredit за придобиване на вероятен дял от 21% като „ неприятелска офанзива “.

На 24 септември Commerzbank оповестява, че Бетина Орлоп ще стане основен изпълнителен шеф на банката. На 1 октомври, в първия си ден на поста, тя споделя на чиновниците, че желае Commerzbank да остане самостоятелна.

На 18 декември UniCredit афишира, че е нараснала експозицията си посредством деривати до към 28%.

2025 година – Commerzbank демонстрира мощ

На 31 януари 2025 година Commerzbank регистрира 20% растеж на чистата облага за 2024 година, като разгласява резултатите си съвсем две седмици по-рано от плануваното. Това е сигнал към пазара, че банката може да отбрани независимата си тактика.

На 13 февруари Commerzbank афишира проекти за редуциране на 3 900 работни места, най-вече в Германия, с цел да реализира по-амбициозни цели за облагата.

На 14 март банката отбелязва утвърждението на Европейската централна банка за увеличение на каузи на UniCredit, само че декларира, че остава фокусирана върху личната си тактика.

2026 година – офертата става открита борба

На 16 март 2026 година UniCredit насочва непоискана оферта за увеличение на каузи си над 30%. Commerzbank, немското държавно управление и основен профсъюз показват запаси.

На 7 април краткотрайни диалози сред двете банки се провалят. На 5 май UniCredit публично започва офертата си. Само няколко дни по-късно, на 8 май, Commerzbank актуализира тактиката си дружно с финансовите резултати. На 18 май немската банка публично отхвърля предлагането на UniCredit.

На 4 юни Commerzbank повдига въпроси пред немския регулатор по отношение на метода, по който UniCredit е обявила натрупването на каузи си. На 16 юни Германия, която към момента има акции в Commerzbank, публично отхвърля офертата на UniCredit.

На 8 юли UniCredit афишира, че към този момент е осигурила 47,6% от акциите на Commerzbank.

Защо Германия се опълчва

Съпротивата на Берлин не е единствено политическа. Commerzbank е основна институция за немската стопанска система, изключително за Mittelstand – мрежата от междинни и фамилни компании, които са гръбнакът на индустриалния модел на Германия.

Затова вероятно придобиване от италианска банка се преглежда освен като корпоративна договорка, а и като въпрос на икономическа сигурност, работни места, кредитиране на бизнеса и въздействие върху немския финансов бранш.

Политическият абсурд е явен: Европейският съюз от години приказва за банков съюз, свободно придвижване на капитали и нужда от по-големи европейски банкови групи. Но когато такава трансгранична консолидация стане действителност, националните държавни управления постоянно реагират защитно.

Какво желае UniCredit

За UniCredit придобиването на Commerzbank би било стратегически пробив. То би дало на италианската банка доста по-силна позиция в Германия, по-голям достъп до корпоративни клиенти и опция да се трансформира в един от водещите паневропейски банкови играчи.

Главният изпълнителен шеф Андреа Орчел от дълго време пази концепцията, че европейските банки би трябвало да станат по-големи, по-ефективни и по-конкурентни по отношение на американските си съперници. В този смисъл Commerzbank е освен цел, а знак – тест дали Европа в действителност е подготвена за банкови групи, които надвишават националните граници.

Какво следва

Делът от 47,6% приближава UniCredit до в действителност надзор, само че не значи автоматизирано завършек на борбата. Предстоят регулаторни, политически и управнически въпроси. Германия евентуално ще продължи да упорства за отбрана на работните места, националния интерес и ролята на Commerzbank като заемодател на немската стопанска система.

Commerzbank от своя страна ще се опита да покаже, че може да сътвори задоволително стойност независимо. Но колкото по-голям става делът на UniCredit, толкоз по-трудно ще бъде на управлението на немската банка да пренебрегва натиска за договорка.

Какво значи това за банковия бранш в Европа

Потенциалното придобиване на Commerzbank от UniCredit е доста повече от спор сред две банки. То е тест за бъдещето на европейския банков бранш.

Ако договорката бъде приключена, тя може да даде начало на нова вълна от трансгранични сливания и придобивания. Европейските банки към момента са мощно раздробени по национални пазари, до момента в който американските им съперници разполагат с по-голям мащаб, по-висока успеваемост и по-силен достъп до капитал.

Успешна договорка сред UniCredit и Commerzbank би посочила, че Европа може да основава банкови групи с действителен континентален обсег. Това би засилило натиска и върху други банки във Франция, Испания, Италия, Бенелюкс и Германия да търсят партньорства или придобивания.

Но в случай че политическата опозиция надделее, посланието ще бъде друго: че макар реториката за банков съюз, огромните банки в Европа към момента се възприемат като национални стратегически активи. В подобен сюжет консолидацията ще остане лимитирана, а европейският банков бранш ще продължи да изостава по мащаб и доходност по отношение на световните си съперници.

Затова борбата за Commerzbank към този момент не е просто италианско-германска банкова история. Тя е лакмус за това дали Европа е подготвена да трансформира концепцията за обединен финансов пазар в действителност.