Държавният глава: България може да бъде сред авторите на споразумение за мир в Украйна заедно с европейските партньори
Трябва да приказваме пред света с обединен глас. Само по този начин можем да отстояваме националните си ползи и цели, да печелим доверие и да утвърждаваме престижа на страната ни, съобщи Илияна Йотова на Годишната конференция с изключителните и пълномощни посланици и непрекъснатите представители на България
България може да бъде измежду създателите на съглашение за мир в Украйна дружно с европейските сътрудници. По отношение на спора в Украйна страната ни отстоява позицията, че не съществува военно решение. България може да направи тази позиция и европейска, защото сега липсва единна европейска политика по въпроса. Това съобщи президентът Илияна Йотова на откриването на Годишната конференция с изключителните и пълномощни посланици и непрекъснатите представители на Република България. Домакин на събитието в София, в което взе участие и министър председателят Румен Радев, е министърът на външните работи Велислава Петрова.
В изявлението си президентът сложи главните провокации на геополитическата сцена – интернационалният ред е под въпрос, старите правила значително не действат. Тя акцентира, че в тази среда България би трябвало да предлага решения, а освен да поддържа към този момент взети такива. „ Различното мнение или нюансите в избрани политики не значат евроскептицизъм или изменен курс, а предпочитание за по-силни съответни европейски решения. Ключовите позиции по значимите и настоящи въпроси се създават тук в страната, с оптимален публичен консенсус и се пазят пред страните членки “, уточни Илияна Йотова.
Президентът разяснява полемиката в България по отношение на така наречен Коалиция на искащите за Украйна, като посочи, че самото й основаване бе плод на несъгласията сред страните и целеше да компенсира изолирането на Европа от договарянията. „ Още когато се причисли през 2025 година, тогавашното българско държавно управление не отиде с подготвена позиция, още по-малко бяха ясни желанията му както за останалите български институции, по този начин и за българската общност “, уточни Йотова. Тя означи, че самата коалиция е претърпяла съществени промени в задачите си – от напъните за договаряния и мир до по-голяма военна помощ за Украйна. „ Съществуването на сходни сателитни формати има смисъл единствено в случай че те фактически показват европейския отговор по какъв начин да се стигне първо до масата на договарянията и разновидности за техния сполучлив край. Решенията за присъединяване на България в сходни военни или мироопазващи сили се взимат от Народното събрание и в границите на организациите, в които членуваме – Европейския съюз и НАТО “, съобщи президентът.
Президентът подчертава върху дейното присъединяване на България във образуването на европейските политики. „ Страната ни би трябвало да стане основател за основаване на нова инфраструктура на сигурността в тази част на Европа. Особено значение придобива развиването на транспортната, цифровата и енергийната съгласуваност. Нашите черноморски пристанища, европейските транспортни коридори и новите логистични направления могат да трансфорат България в натурален мост сред Европа, Кавказ, Централна Азия и Близкия изток “, уточни Илияна Йотова, като още веднъж прикани тази визия да бъде направена и предпазена пред европейските институции.
Държавният глава особено благодари на Министерството на външните работи за председателството на Процеса за съдействие в Югоизточна Европа и отбелязването наскоро на неговата 30-годишнина. Тя посочи значимостта на този формат и дейната роля на България в него. Йотова уточни, че страната ни има упоритостта и опциите да бъде водач в тази част на Европа.
Президентът акцентира, че участието в Европейския съюз и НАТО не значи ограничение на интернационалния взор, а в противен случай – дава опция за по-активни, по-разнообразни и взаимноизгодни партньорства с страни и райони отвън обичайните посоки. „ Трябва да бъдем по-последователни в развиването на връзките си с страните от Азия, Близкия изток, Африка, Латинска Америка и Индийско-тихоокеанския район. В тези пространства се образуват нови центрове на стопански напредък, софтуерно развиване и политическо въздействие “, уточни Илияна Йотова.
Държавният глава прикани икономическата дипломация да бъде водещо направление на българската външна политика, само че освен на документи. „ Нашите дипломатически представителства следва да бъдат освен политически задачи, само че и дейни центрове за икономическо партньорство, нововъведения, високи технологии “, съобщи тя. Йотова означи и нуждата от по-активна роля на българските представителства в интернационалните формати.
Президентът подчертава и върху смисъла на културната дипломация във време, в което индивидуализмът сменя груповите цели, а политическият нарцисизъм диктува освен партийно противоборство, само че и сред национално, което даже се изражда в опити за пренаписване на история. Йотова посочи, че опциите на българската просвета не се употребяват задоволително, и прикани още веднъж за основаване на Български народен културен институт, какъвто имат всички останали 26 страни членки на Европейски Съюз.
В изявлението си президентът означи и дейната активност на българските дипломатически задачи с българските общности зад граница. „ Когато има единодушие на държавните институции, направени политики, консенсус в страната – вашата работа остава единствено с сътрудниците и ще си спестите напъните да изяснявате позициите на българските институции посред им и да редите сами пъзела “, обърна се Илияна Йотова към дипломатите.
Държавният глава открои провокациите пред дипломатическата работа. „ През последните години се следят тревожни трендове на влошена кадрова политика. Основният проблем пред дипломатическата работа се явява незадоволителното кадрово застраховане на Министерство на външните работи “, уточни Йотова. Тя сложи и въпроса за незадоволителното финансиране за министерството, което визира освен ниските хонорари на чиновниците, само че и действието на дипломатическите представителства. Йотова сложи въпроса за нуждата от по-добра връзка и съгласуваност сред институциите на страната. „ България има потребност от още по-тясна съгласуваност и ефикасна връзка сред държавните институции, с цел да отстоява поредно своите национални ползи. Когато институциите приказват с един глас, посланията ни са по-ясни, по-убедителни и вдъхват по-голямо доверие на нашите интернационалните сътрудници “, уточни президентът.
„ България би трябвало да приказва пред света с един глас – убеден, пореден и заслужен. Само по този начин можем да отстояваме националните си ползи и цели, да печелим доверие и да утвърждаваме престижа на страната ни “, акцентира президентът. „ Вярвам във вашия професионализъм, във вашата отдаденост и в възприятието ви за дълг. Нека с общи старания създадем по този начин, че на всички места по света българското знаме да бъде знак на достолепие, благонадежден сътрудник и уважавана страна “, обърна се президентът към представителите на задграничните ни задачи. Да влагаме в дипломация, прикани президентът, като акцентира, че тази инвестиция е началото и залог за триумф на всички секторни политики.
