Възходът и падението на социално отговорната корпорация
Уилям Х. Джейнуей, преподавател по стопанска система в University of Cambridge и създател на книгата Doing Capitalism in the Innovation Economy, в разбор за Project Syndicate
В новата си книга Slouching towards Utopia икономистът Дж. Бардфорд Делонг показва, че " индустриалните проучвания и модерната корпорация " са били основни за радикалното увеличение на научните и софтуерните нововъведения, а оттова и на икономическия напредък - от 1870 година насам. Той също по този начин акцентира приноса на Договора от Детройт - съглашение от 1950 година сред General Motors и профсъюза на обединените служащи от автомобилната индустрия, като основа на американската обществена народна власт след Втората международна война. Но какво стана с големите корпорации, които подтикнаха десетилетията на напредък, до момента в който осигуряваха здравни застраховки и пенсии за своите чиновници ?
Чрез ориентиране на своите монополни облаги към научни разработки и софтуерно развиване тези огромни бизнеси успяваха да разширят пазарната си мощност, като в същото време изпълняваха по-голяма обществена цел. Преди Втората международна война тази цел не беше присъща на американското държавно управление, което от администрацията на Линкълн нататък осигуряваше федерална помощ за изследователска активност единствено за земеделския бранш.
Реклама
Независимо дали дължаха позициите си на публични съглашения с федералното държавно управление (AT&T), на монопол над патенти (RCA и Xerox) или на композиция от новаторски разработки и комерсиална доминация (DuPont и IBM), водещите лаборатории за проучвания можеха да си разрешат да влагат в базовата просвета, от която произлизат софтуерните открития с комерсиална значимост.
Тогава пристигна Втората международна война. Безработицата спадна до 1% и огромните американски работодатели, лимитирани от контрола върху заплатите, трябваше да влязат в люта борба за работна ръка. Благодарение на прагматичен компромис с държавното управление им бе разрешено да оферират обществени придобивки като здравно обезпечаване и спомагателни пенсии. Това стана допустимо поради несиметричното облагане на тези придобивки - работодателите можеха да изваждат разноските от налозите, а чиновниците не трябваше да ги включват в приходите си.
Договорът от Детройт бе както валидиране на компромиса, по този начин и сигнал към частния бранш, където участието в профсъюзите доближи пик през 50-те години на предишния век с към една трета от работната мощ. Документът коренно усили ролята, която огромните компании играеха в общностите, където бяха основани. Това беше ерата преди върховенството на акционерите да господства решенията на корпоративното ръководство .
Ролята на корпорациите в обезпечаването на обществени придобивки за чиновниците не бе обезщетена след техния залез. Реклама
В рамките на потомство обаче монополните облаги, посредством които се финансираха проучванията и обществените придобивки, бяха изправени пред възходящ напън. Една след друга огромните софтуерни компании от ерата на Втората международна война отстъпиха пред силите на " съзидателното опустошение " на Шумпетер и на федералните антитръстови правила.
AT&T и IBM неведнъж бяха вземани на прицел от антитръстовото звено на правосъдното министерство, като би трябвало да се означи, че всеки случай на държавна намеса бе непосредствено от изгода за американските нововъведения. През 1956 година AT&T се съгласи да лицензира свободно всичките си патенти, които не са непосредствено свързани с връзките. А през 1969 година IBM " развърза " софтуера от своите компютри и по този начин сътвори самостоятелна софтуерна промишленост.
Други корпорации се провалиха от самосебе си. RCA и Westinghouse станаха жертва на краткосрочно финансово инженерство, което изтъргува стратегически механически мощности за бърза отплата на фондовия пазар. Ключови патенти на DuPont изтекоха, а продуктивността на вложенията в проучвания и развиване спадна на фона на мощната интернационална конкуренция.
Когато първенците в частния бранш от XX в. се отдръпнаха от сферата на науката и технологиите, тяхната липса бе обезщетена от американското федерално държавно управление, което стана основният източник на финансиране на бранша за " Изследвания и развиване ". Но ролята на корпорациите в обезпечаването на обществени придобивки за чиновниците не бе обезщетена след техния залез. Още по-лошо - законът " Тафт-Хартли " от 1947 година отвори вратата за закони на държавно ниво, свързани с " правото да работиш ", които се оказаха много ефикасни в намаляването на членовете на профсъюзите в частния бранш в границите на поствоенните десетилетия.
В новата си книга Slouching towards Utopia икономистът Дж. Бардфорд Делонг показва, че " индустриалните проучвания и модерната корпорация " са били основни за радикалното увеличение на научните и софтуерните нововъведения, а оттова и на икономическия напредък - от 1870 година насам. Той също по този начин акцентира приноса на Договора от Детройт - съглашение от 1950 година сред General Motors и профсъюза на обединените служащи от автомобилната индустрия, като основа на американската обществена народна власт след Втората международна война. Но какво стана с големите корпорации, които подтикнаха десетилетията на напредък, до момента в който осигуряваха здравни застраховки и пенсии за своите чиновници ?
Чрез ориентиране на своите монополни облаги към научни разработки и софтуерно развиване тези огромни бизнеси успяваха да разширят пазарната си мощност, като в същото време изпълняваха по-голяма обществена цел. Преди Втората международна война тази цел не беше присъща на американското държавно управление, което от администрацията на Линкълн нататък осигуряваше федерална помощ за изследователска активност единствено за земеделския бранш.
Реклама
Независимо дали дължаха позициите си на публични съглашения с федералното държавно управление (AT&T), на монопол над патенти (RCA и Xerox) или на композиция от новаторски разработки и комерсиална доминация (DuPont и IBM), водещите лаборатории за проучвания можеха да си разрешат да влагат в базовата просвета, от която произлизат софтуерните открития с комерсиална значимост.
Тогава пристигна Втората международна война. Безработицата спадна до 1% и огромните американски работодатели, лимитирани от контрола върху заплатите, трябваше да влязат в люта борба за работна ръка. Благодарение на прагматичен компромис с държавното управление им бе разрешено да оферират обществени придобивки като здравно обезпечаване и спомагателни пенсии. Това стана допустимо поради несиметричното облагане на тези придобивки - работодателите можеха да изваждат разноските от налозите, а чиновниците не трябваше да ги включват в приходите си.
Договорът от Детройт бе както валидиране на компромиса, по този начин и сигнал към частния бранш, където участието в профсъюзите доближи пик през 50-те години на предишния век с към една трета от работната мощ. Документът коренно усили ролята, която огромните компании играеха в общностите, където бяха основани. Това беше ерата преди върховенството на акционерите да господства решенията на корпоративното ръководство .
Ролята на корпорациите в обезпечаването на обществени придобивки за чиновниците не бе обезщетена след техния залез. Реклама
В рамките на потомство обаче монополните облаги, посредством които се финансираха проучванията и обществените придобивки, бяха изправени пред възходящ напън. Една след друга огромните софтуерни компании от ерата на Втората международна война отстъпиха пред силите на " съзидателното опустошение " на Шумпетер и на федералните антитръстови правила.
AT&T и IBM неведнъж бяха вземани на прицел от антитръстовото звено на правосъдното министерство, като би трябвало да се означи, че всеки случай на държавна намеса бе непосредствено от изгода за американските нововъведения. През 1956 година AT&T се съгласи да лицензира свободно всичките си патенти, които не са непосредствено свързани с връзките. А през 1969 година IBM " развърза " софтуера от своите компютри и по този начин сътвори самостоятелна софтуерна промишленост.
Други корпорации се провалиха от самосебе си. RCA и Westinghouse станаха жертва на краткосрочно финансово инженерство, което изтъргува стратегически механически мощности за бърза отплата на фондовия пазар. Ключови патенти на DuPont изтекоха, а продуктивността на вложенията в проучвания и развиване спадна на фона на мощната интернационална конкуренция.
Когато първенците в частния бранш от XX в. се отдръпнаха от сферата на науката и технологиите, тяхната липса бе обезщетена от американското федерално държавно управление, което стана основният източник на финансиране на бранша за " Изследвания и развиване ". Но ролята на корпорациите в обезпечаването на обществени придобивки за чиновниците не бе обезщетена след техния залез. Още по-лошо - законът " Тафт-Хартли " от 1947 година отвори вратата за закони на държавно ниво, свързани с " правото да работиш ", които се оказаха много ефикасни в намаляването на членовете на профсъюзите в частния бранш в границите на поствоенните десетилетия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ