Уил: Момичето е умно и забавно. Различна е от другите

Уил: Момичето е мъдро и занимателно. Различна е от другите до момента.
Шон: Обади й се, Ромео.
Уил: Защо? И да излезе, че не е чак толкоз интелигентна, че в действителност е досадна? За момента тя е съвършена и не желая да скапвам това.
Шон: Може би своето си съвършенство не искаш да разваляш?! Върховна философия! Така можеш да преживееш и живота си, без да опознаеш никого. … 

Сами избираме кого да пуснем в своя чудноват дребен свят. И ти не си съвършен, мой човек. И дано ти кажа занапред: това момиче също не е идеално. 

Въпросът е дали сте идеални един за различен или не? Ето в това е работата. На това се гради интимността. Единственият метод да узнаеш е да се осмелиш да опиташ. А това няма да го научиш от остарял приказливец като мене. И да го знаех, нямаше да го кажа на вчерашен малчуган като теб.

Шон: Ако те запитвам за живопис, ще ми разкажеш книгите, които си чел за Микеланджело. Знаеш доста за него. Творчество, политически въжделения, връзки с папата, полова устременост – въобще всичко. Но не можеш да ми кажеш по какъв начин мирише в Сикстинската шапка. Не си стоял там и не си гледал оня хубав таван. Не си го виждал. 

Ако те попитам за дами, ще ми нахвърляш азбучник от качества. Може и да си правил секс няколко пъти. Но не можеш да ми кажеш какво е да се събудиш до жена и да се почувстваш същински благополучен. Трудно момче си ти. 

Ако те попитам за войната, ще ми цитираш Шекспир: „ Приятели, още веднъж на оръжие сме призовани. “ Обаче не си и помирисвал война. Не си държал в скута си главата на най-хубавия си другар и не си виждал по какъв начин те гледа в последните си мигове с молещи очи. 

Ако те запитвам за любовта, ще ми цитираш сонет. Но не си гледал жена с възприятието, че си безпределно уязвим. Не си усещал, че те разтапя с взор. Че Бог е пратил ангел на земята, особено за теб и че този ангел ще те избави от дълбините на пъкъла. Не знаеш какво е да си нейният ангел, да я обичаш безпределно и да си постоянно до нея във всичко. … Не си понасял същинска загуба. Тя е допустима единствено когато обичаш различен повече от себе си. Съмнявам се, че в миналото си се осмелявал толкоз да обичаш някого. 

Гледам те и не виждам образован и убеден мъж. Виждам находчив малчуган, само че изплашен до прекаленост. … Ти си сирак, нали. И си мислиш, че аз мога да схвана сложния ти живот, какво чувстваш и кой си, тъй като съм чел „ Оливър Туист “? Нима това те изчерпва? Лично аз не утвърждавам подобен метод. Защо бих се срещал с теб, в случай че мога да го науча от книгите? Освен, в случай че не искаш да приказваш за себе си, за това кой си. Тогава ще бъда в действителност разчувствуван. И зает. Но ти не си склонен. Ужасèн си от това, което можеш да кажеш.