Удариха ни с минохвъргачка. Мината падна и детонира някъде 2-3

Удариха ни с минохвъргачка. Мината падна и детонира някъде 2-3 метра пред и леко вляво пред буса, споделя българинът Лазар Радков, който за следващ път отива в Украйна да носи помощи, събрани в акция от самия него. Ето целият роман на доброволеца: Шофьорът получи два шрапнела в лявата половина на торса. Шрапнел счупи лявата ключица на този вдясно от водача. Момчето зад мене получи прорезни рани на над 10 места по лицето от пръснатото странично стъкло. Аз се снабдих с малко късче от шрапнел, пробило ветровката и спряно в якето евентуално от презрамката на бронята изпод. Благодаря на Георги Иванов за бронежилетката Всичко това обаче го научихме малко по-късно. В момента на гърмежа първо ни гръмнаха главите. След това чух водачът да крещи от болежка, тъй като с изключение на шрапнелите, беше отнесъл и главната мощ на ударната вълна, тъй като мината гръмна безусловно в лицето му. Когато бусът спря, двамата до водача незабавно изскочиха на открито, допускам единият или двамата са му помогнали да излезе. Изкрещях им няколко пъти да отворят страничната дясна врата, с цел да можем да излезем и тримата, които бяхме зад тях, тъй като се отваряше единствено от копче от предното табло. Или не са ме чули, или електрониката не е функционирала, тъй като действително бусът към този момент беше тотал вреда. Нямаше какво друго да направя – разруших с десния лакът леко напуканото от ударната вълна дясно стъкло, почистих стъклата и прескочих. Някъде там евентуално съм си нарязал дясната ръка. След мен прескочиха и двамата, които седяха на втория ред седалки в ляво от мен и един след различен се хвърлихме в канавката настрана от пътя при останалите. Наблизо се оказа украински боец, който ни сподели, че надали руснаците ли са стреляли съответно по нас, просто сме имали неприятен шанс. Помислих си – щеше да е доста иронично да нахраним цяло село, което до неотдавна не е имало никакви доставки, тъй като е било окупирано и им оставихме генератор, тъй като в този момент имат проблем с електрозахранването и няколко километра по пътя наопаки да прехвърчи мина през бойната линия и да ни взриви… Все тая, дали инцидентно или иронично – имахме двама съществено потърпевши и трябваше да се погрижим за тях. Изтичах до интонации бус, сграбчих си парамедишката раница и аптечката и изтичах наопаки. Колегите към този момент бяха натоварили потърпевшите и себе си в задната част на другия бус върху кашоните и торбите с храна, санитарни материали и генератори, а боецът ги беше ориентирал къде е най-близката болница. Влязохме, затворихме вратите и тръгнахме. Там за първи път можах да огледам потърпевшия водач и да му задам няколко въпроса. Първите неща, които забелязах беше, че беше прежълтял, крещеше от болежка и тениската му изглеждаше мокра. Сложих ръкавици, извадих незабавната ножица, която реже и огради и понечих да му я срежа, с цел да прегледам, дали е ранен и по какъв начин. Той обаче си подвигна тениската и видях две входни рани в лявата половина на коремната област. И от двете стърчаха конци и късчета плат, които шрапнелите са вкарали, преминавайки през якето, пуловера и тениската му. В другата обстановка бих му измерил дихателна и пулсова периодичност, сатурация и кръвно налягане и щях да опитам да му хвана венозен път, само че в тази ситуация бяхме бяхме върху кашони, в задната част на хладилен бус, а водачът караше с цялостна газ по пътищата, малко по-лоши от лунен пейзаж и учредената ми грижа беше да не падна върху него или да не се потроша и да се наредя до него. Положителната страна на обстановката въпреки всичко беше, че водачът крещеше – не се безусловно предписание, само че в общия случай, щом някой креши – не е или към момента не е сериозен. Щом някой креши – първо, значи ДИША! Второ, значи (все още) има сили и кръвно налягане да крещи. След 11 минути по часовник и доста друсне бяхме в болничното заведение. Свалихме водача от колата за спешна помощ и до момента в който двама души му помагаха да върви, изтипах да взема стол на колела, с цел да го сложим да седне. Като разбрах защо иде тирада – санитарите и парамедиците се разбързаха. Там разбрахме, че индивидът до водача е с прогорено яка и счупена ключица. Там си открих парчето от шрапнел в якето. Та няколко души установихме, че сме се нарязали, до момента в който сме трошили прозорци или сме прескачали през тях. Там установихме, че радиаторът на втория бус е продънен от шрапнел и антифризът се лее на двора на болничното заведение на вълни. Шофьорът остана в болничното заведение за интервенция. Този до него към този момент не помня какво направи, той беше локален сътрудник. Та, напълнихме радиатора с вода, наляхме две туби вода за запаса, трима се качиха в буса начело, петима легнахме върху багажа откъм гърба. Трябваше да се евакуираме от региона. До Иво и Калоян от НИК – бусът ви към този момент с изключение на като транспорт за земеделска техника, е поставил и за кола за спешна помощ, и за МПС за евакуация. Оставихме го в едвам черква да му поправят радиатора. Мислех това да е последната ми акция за Украйна, тъкмо и изразходвахме съвсем всички събрани пари по предопределение. Тези дни ще пусна един пай доклад. Така или другояче имам пребогато други задължения. След този случай обаче мисля да ПРОДЪЛЖА акцията за Украйна. Не мисля да вървя да ме бомбят отново, само че считаме да ПРОДЪЛЖА да оказвам помощ на хората в потребност там. Преди малко получихме информация, че интервенцията е била продължителна и не е била лека, само че водачът ни е добре! Ние също към този момент сме на над 200 км от мястото. Скоро и ние ще отдъхнем, тъй като спим в бусове от няколко. И ще си всема душ! Първо обаче ще си почистя хубаво телефона, че в този момент виждам, че към момента имам малко кръв по него. Вероятно моя.