Учените смятат, че разбирането ни за произхода на Вселената може

Учените считат, че разбирането ни за произхода на Вселената може би към този момент се нуждае от актуализиране. В нова публикация, оповестена в The Astrophysical Journal Letters, те пишат, че нашата Вселена може да е се е зародила не с Големия гърмеж, а с Големия отскок. Тоест, Вселената не се е родила вследствие на експоненциалното разширение на модела пространство-време от дребна точка след детонацията, а се е появила след края на предходната фаза от нейното битие, т.е. тя се е свила и след това е имало отскок и след него се е появил познатият ни нов Космос, написа Futurism.

„ Теоретично, галактическата инфлация имаше за цел да изясни разнообразни проблеми в модела на горещата Вселена по време на Големия гърмеж. Това допуска, че е имало доста бързо разширение на Космоса. Това също изяснява произхода на структурата в нашата Вселена като резултат на квантовите флуктуации ", споделя Съни Вагнози от университета в Кеймбридж.

(В космологията галактическата инфлация е доктрина на експоненциалното уголемение на пространството в ранния стадий на Вселената. - бел. ред.)

Грешна ли е теорията за Големия гърмеж?

Според Вагнози към момента има късмет да се потвърди погрешността на теорията за Големия гърмеж и за задачата е належащо още по-дълбоко проучване на галактическото микровълново фоново излъчване, останало след раждането на Вселената. Това електромагнитно лъчение е доказателство за най-ранните стадии от съществуването на Космоса.
Космическият транспортен съд Планк на Европейската галактическа организация стартира да мери радиационния декор преди повече от 10 години, само че резултатите от проучването незабавно се сториха малко подозрителни на учените. „ Резултатите бяха показани като удостоверение на галактическата инфлация. Някои от нас обаче твърдяха, че те могат да покажат тъкмо противоположното ", споделя Ави Льоб от Харвардския университет.

Имало ли е друга Вселена преди Големия гърмеж?

Според Льоб действителният борд на следената Вселена е на разстояние, където всеки сигнал може да се придвижи със скоростта на светлината за 13,8 милиарда години, т.е. от раждането на Вселената. Но вследствие на разширението на пространството този борд сега е на разстояние от 46,5 милиарда светлинни години.

„ Това е като археологически разкопки, само че единствено в Космоса. Колкото повече данни получаваме, толкоз по-ранен пласт от галактическата история откриваме, чак до Големия гърмеж, който е последният небосвод за разкопки. Какво се крие оттатък този небосвод е незнайно " - изяснява Льоб.

Затова учените считат, че би трябвало да погледнем доста по-навътре в историята на Космоса, с цел да научим за природата на Вселената малко след Големия гърмеж. „ Но е доста мъчно да се построи догадка какво е имало преди този момент събитие. За да дадем преценка, се нуждаем от планирана доктрина за квантовата гравитация, а такава нямаме ", споделя Льоб.

Реликтовата радиация е сложна за разкриване

Но това не стопира учените и те оферират да се търси реликтовото лъчение на гравитоните. Това е хипотетична обикновена парченце без маса, която може да изясни гравитационните взаимоотношения. Съответно това лъчение ще се състои от свободно движещи се гравитони. Учените считат, че реликтовото им излъчване е можело да съществува незабавно след появяването на Вселената, само че теорията за Големия гърмеж споделя, че това излъчване се е разпръснало и не може да бъде намерено.
Според създателите на публикацията, в случай че тази радиация може да бъде открита, тогава Големият гърмеж може изцяло да бъде изключен като доктрина за раждането на Вселената. Това излъчване е невероятно за хващане заради незадоволителното развиване на технологиите, само че - кой знае - в бъдеще, това може и да е допустимо, споделят учените.

За Големия гърмеж четете и в Списание 8, бр. 12/2011 г.