Учени установиха какъв сняг вали на другите планети
Учени откриха какъв сняг вали на другите планети. Валежи от сняг под друга форма има освен на Земята. Учените са записали още четири планети, на които падат люспи от снежинки и ледени отлагания, които са формирани не от вода, а от въглероден диоксид, исполин, метан и желязо, пипе РИА Новости.
Люспи от исполин се следят на разстояние 1730 светлинни години от Земята на Kepler-13Ab. Екзопланетата има диаметъра като на Юпитер, само че е съвсем 6 пъти по-тежка.
Снимка: Reuters
Разстоянието до звездата й KOI-13 AB е 30 пъти по-близо от това сред Земята и Слънцето. Затова температурата на повърхността ѝ доближава до 2760 градуса. Това се случва единствено от едната страна на планетата, на която непрекъснато е ден.
От другата страна при безконечната нощ е доста по-студено. Заради силата на приливите и отливите Kepler-13Ab е обърната към личното си слънце единствено от едната страна.
Учените от НАСА допускат, че в нощната половина на планетата царува непрекъсната зима с същински снежни натрупвания. За разлика от тези на Земята, обаче, на Kepler-13Ab те са от титанови оксиди.
Учени: Животът на Земята се е зародил в Космоса (ВИДЕО) Специалисти от Япония и Съединени американски щати откриха в паднали на Земята астероиди молекули захар, които може да са имали решаваща роля за появяването на живот на нашата планета
Според астрофизиците, газообразният титанов оксид на Kepler-13Ab се събира в облак, който бива издухан към нощната част на планетата от мощните пориви напразно. Там е доста по-студено и вследствие на внезапния спад на температурата в облака се образуват кристали, сходни на земните снежинки.
Под въздействието на мощната гравитация титановият сняг попада в ниските пластове на атмосферата и остава там. Затова на слънчевата страна на Kepler-13Ab няма газ, който да гълтам слънчевата светлина и високите атмосферни пластове са по-студени.
Марсианска вихрушка
На Марс има същински снежни стихии, които образуват снежни натрупвания от въглероден диоксид на повърхността. Такова изобретение са създали френски и американски геофизици.
Снимка: iStock
За първи път стихия е снимана от марсохода „ Феникс” през 2008 година Тогава учените решили, че става дума за вирга – забележима линия от дъжд, който се изпарява, преди да доближи повърхността на планетата, защото се движи доста постепенно. Според специалисти за четири часа снежинките съумели да преодолеят разстояние от не повече от 2 километра.
Айзък Азимов е роден тъкмо преди 100 години, а през днешния ден книгите му пътуват в Космоса Големият американски публицист е считан за един от най-великите създатели на научна фантастика
Девет години по-късно учените основали модел на марсианските атмосферни феномени и открили, че по време на вихрушка снежните частици могат да доближат скорост до 10 м/сек. Съответно, с цел да преодолеят дистанцията от 2 км, са им нужни към 50 минути. Предвид ниската облачност – на Червената планета облаците са на височина 10-20 км, и внезапното захлаждане след залез, снегът може да падне напълно на повърхността. Според откривателите снежни стихии има главно през нощта.
Леденото „ сърце на Плутон”
През 2015 година сондата „ New Horizons” открива на Плутон плато, чийто цвят бил доста по-светъл от заобикалящата го територия. Анализ на събраните от апарата данни посочил, че равнината, наричана още „ сърцето на Плутон”, е покрита с лед, състоящ се от азот, метан и въглероден оксид.
Снимка: iStock
Учените са разкрили и носещи се по платото ледени хълмове, които били сметнати за елементи от разположените по краищата на равнината хълмове.
Според френски учени, обаче, до 2030 година леденото „ сърце на Плутон” може да се разтопи. Смята се, че при отдалечаването на планетата джудже от Слънцето налягането върху повърхността и ще стартира да понижава. В резултат на това през идващите 10 година цялото количество метанов лед в северното полукълбо на Плутон може да изчезне.
Снежното ядро на планетата
Меркурий е една от шестте планети от Слънчевата система, която има лична магнитосфера. И в случай че на Земята източникът на магнитното поле е железна вътрешност с корав център и течна обвивка, разногласията по отношение на магнитосферата на Меркурий не престават и до през днешния ден.
Снимка: iStock
Американските учени считат, че повода за магнитното поле е стоманеният сняг – железни люспи, намиращи се във външния пласт на планетното ядро.
Ядрото на Меркурий се състои от желязо и сяра. Учените следили реакцията на тези два детайла при високи температури и налягане, сходно на това навътре в планетата.
Оказало се, че когато разтопената примес от тези субстанции се приближи до повърхността и се охлади, стоманените атоми се кондензират в кубични „ снежинки “. Металният сняг стартира да пада в центъра на планетата, а частиците, богати на сяра, наопаки, стартират да се издигат нагоре. Именно с помощта на това се основава сила, пораждаща магнитното поле.
Люспи от исполин се следят на разстояние 1730 светлинни години от Земята на Kepler-13Ab. Екзопланетата има диаметъра като на Юпитер, само че е съвсем 6 пъти по-тежка.
Снимка: Reuters
Разстоянието до звездата й KOI-13 AB е 30 пъти по-близо от това сред Земята и Слънцето. Затова температурата на повърхността ѝ доближава до 2760 градуса. Това се случва единствено от едната страна на планетата, на която непрекъснато е ден.
От другата страна при безконечната нощ е доста по-студено. Заради силата на приливите и отливите Kepler-13Ab е обърната към личното си слънце единствено от едната страна.
Учените от НАСА допускат, че в нощната половина на планетата царува непрекъсната зима с същински снежни натрупвания. За разлика от тези на Земята, обаче, на Kepler-13Ab те са от титанови оксиди.
Учени: Животът на Земята се е зародил в Космоса (ВИДЕО) Специалисти от Япония и Съединени американски щати откриха в паднали на Земята астероиди молекули захар, които може да са имали решаваща роля за появяването на живот на нашата планета
Според астрофизиците, газообразният титанов оксид на Kepler-13Ab се събира в облак, който бива издухан към нощната част на планетата от мощните пориви напразно. Там е доста по-студено и вследствие на внезапния спад на температурата в облака се образуват кристали, сходни на земните снежинки.
Под въздействието на мощната гравитация титановият сняг попада в ниските пластове на атмосферата и остава там. Затова на слънчевата страна на Kepler-13Ab няма газ, който да гълтам слънчевата светлина и високите атмосферни пластове са по-студени.
Марсианска вихрушка
На Марс има същински снежни стихии, които образуват снежни натрупвания от въглероден диоксид на повърхността. Такова изобретение са създали френски и американски геофизици.
Снимка: iStock
За първи път стихия е снимана от марсохода „ Феникс” през 2008 година Тогава учените решили, че става дума за вирга – забележима линия от дъжд, който се изпарява, преди да доближи повърхността на планетата, защото се движи доста постепенно. Според специалисти за четири часа снежинките съумели да преодолеят разстояние от не повече от 2 километра.
Айзък Азимов е роден тъкмо преди 100 години, а през днешния ден книгите му пътуват в Космоса Големият американски публицист е считан за един от най-великите създатели на научна фантастика
Девет години по-късно учените основали модел на марсианските атмосферни феномени и открили, че по време на вихрушка снежните частици могат да доближат скорост до 10 м/сек. Съответно, с цел да преодолеят дистанцията от 2 км, са им нужни към 50 минути. Предвид ниската облачност – на Червената планета облаците са на височина 10-20 км, и внезапното захлаждане след залез, снегът може да падне напълно на повърхността. Според откривателите снежни стихии има главно през нощта.
Леденото „ сърце на Плутон”
През 2015 година сондата „ New Horizons” открива на Плутон плато, чийто цвят бил доста по-светъл от заобикалящата го територия. Анализ на събраните от апарата данни посочил, че равнината, наричана още „ сърцето на Плутон”, е покрита с лед, състоящ се от азот, метан и въглероден оксид.
Снимка: iStock
Учените са разкрили и носещи се по платото ледени хълмове, които били сметнати за елементи от разположените по краищата на равнината хълмове.
Според френски учени, обаче, до 2030 година леденото „ сърце на Плутон” може да се разтопи. Смята се, че при отдалечаването на планетата джудже от Слънцето налягането върху повърхността и ще стартира да понижава. В резултат на това през идващите 10 година цялото количество метанов лед в северното полукълбо на Плутон може да изчезне.
Снежното ядро на планетата
Меркурий е една от шестте планети от Слънчевата система, която има лична магнитосфера. И в случай че на Земята източникът на магнитното поле е железна вътрешност с корав център и течна обвивка, разногласията по отношение на магнитосферата на Меркурий не престават и до през днешния ден.
Снимка: iStock
Американските учени считат, че повода за магнитното поле е стоманеният сняг – железни люспи, намиращи се във външния пласт на планетното ядро.
Ядрото на Меркурий се състои от желязо и сяра. Учените следили реакцията на тези два детайла при високи температури и налягане, сходно на това навътре в планетата.
Оказало се, че когато разтопената примес от тези субстанции се приближи до повърхността и се охлади, стоманените атоми се кондензират в кубични „ снежинки “. Металният сняг стартира да пада в центъра на планетата, а частиците, богати на сяра, наопаки, стартират да се издигат нагоре. Именно с помощта на това се основава сила, пораждаща магнитното поле.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ