Леденият щит в миналото се дестабилизирал само за 10 години
Учени от Университета в Бон (Германия) са изследвали в динамичност загубата на ледена маса в Антарктида в предишното. Това разрешило да се предскаже вероятното положение на антарктическия мразовит щит – най-големия на Земята – в бъдеще. Статията на откривателите е оповестена в изданието Nature Communications.
След последния ледников интервал на Земята е последвал натурален интервал на стопляне. В резултат на това от време на време се повтаряли интервали, когато от Антарктида се откъсвали ледници и се отправяли в Южния океан. След дестабилизирането на ледената завивка върху него загубата на маси лед е траяла няколко епохи. Моделирането на такива събития, случили се в предишното, разрешава на учените да предскажат бъдещата обстановка в Антарктида.
В днешно време загубата на ледени маси там се форсира и скоро може да доближи своя пик, което ще докара до необратимо и дълготрайно изгубване на ледената завивка и повишаване на морското ниво по целия свят. Немските учени оценили по какъв начин е протекло изменението на морското ниво по време на естественото стопляне. Така откривателите се пробвали да предскажат следствията от настоящето изменение на климата, провокирано от човешката активност.
Учените търсили следи от ледници, откъснали се от Антарктида, отплавали в океана и стопили се в местността, известна като „ Алея на айсбергите “. По-голямата част от антарктическите айсберги минават през тази алея след обособяване от антарктическия щит и пътуват към Антарктида назад на часовниковата стрелка. Скоростите на размразяване остават ниски в границите на студеното Антарктическо крайбрежно течение, до момента в който доближат по-топлото Антарктическо циркумполярно течение, след което айсбергите бързо натрупват своите парчета в това " гробище на айсбергите ". Изследователите подбрали мостри на дълбочина 3,5 километра, които датирали и преброили.
Така те съумели да открият осем интервала, по време на които са се образували най-голямо количество парчета от айсберги. Учените ги интерпретирали като интервали на изгубване на ледената завивка, случили се след последния ледников интервал – преди 19-9 хиляди години. Изяснено било, че по време на всяка такава фаза за дестабилизацията на ледената завивка били нужни единствено 10 години, а топящите се ледове допринасяли за повишението на морското ниво в продължение на стотици, даже хиляда години. Повторното стабилизиране на ледената завивка прочее също отнемало 10 години.
Въз основа на събраните мостри учените създали компютърен модел за държанието на ледения щит. По време на всеки от посочените интервали освен се случвали промени в плаващите сектори от леда, само че се следила и загуба на лед от вътрешните сектори на щита. Прилагайки статистически способи за разбор, учените се пробвали да изяснят няма ли ранни предупреждаващи сигнали, които да приказват за началото на необратимия развой в ледниците. Както се оказало, такива пикови моменти фактически съществуват.
„ Ако с цел да се извади от строя сходна система, се изисква единствено десетилетие, то това е доста ужасно. Ако Антарктическият мразовит щит в бъдеще се държи по същия метод, както се е държал в предишното, дестабилизация може да се следи още в този момент “, разяснява Зои Томас, съавтор на проучването.
Още от КЛИМАТ:
След последния ледников интервал на Земята е последвал натурален интервал на стопляне. В резултат на това от време на време се повтаряли интервали, когато от Антарктида се откъсвали ледници и се отправяли в Южния океан. След дестабилизирането на ледената завивка върху него загубата на маси лед е траяла няколко епохи. Моделирането на такива събития, случили се в предишното, разрешава на учените да предскажат бъдещата обстановка в Антарктида.
В днешно време загубата на ледени маси там се форсира и скоро може да доближи своя пик, което ще докара до необратимо и дълготрайно изгубване на ледената завивка и повишаване на морското ниво по целия свят. Немските учени оценили по какъв начин е протекло изменението на морското ниво по време на естественото стопляне. Така откривателите се пробвали да предскажат следствията от настоящето изменение на климата, провокирано от човешката активност.
Учените търсили следи от ледници, откъснали се от Антарктида, отплавали в океана и стопили се в местността, известна като „ Алея на айсбергите “. По-голямата част от антарктическите айсберги минават през тази алея след обособяване от антарктическия щит и пътуват към Антарктида назад на часовниковата стрелка. Скоростите на размразяване остават ниски в границите на студеното Антарктическо крайбрежно течение, до момента в който доближат по-топлото Антарктическо циркумполярно течение, след което айсбергите бързо натрупват своите парчета в това " гробище на айсбергите ". Изследователите подбрали мостри на дълбочина 3,5 километра, които датирали и преброили.
Така те съумели да открият осем интервала, по време на които са се образували най-голямо количество парчета от айсберги. Учените ги интерпретирали като интервали на изгубване на ледената завивка, случили се след последния ледников интервал – преди 19-9 хиляди години. Изяснено било, че по време на всяка такава фаза за дестабилизацията на ледената завивка били нужни единствено 10 години, а топящите се ледове допринасяли за повишението на морското ниво в продължение на стотици, даже хиляда години. Повторното стабилизиране на ледената завивка прочее също отнемало 10 години.
Въз основа на събраните мостри учените създали компютърен модел за държанието на ледения щит. По време на всеки от посочените интервали освен се случвали промени в плаващите сектори от леда, само че се следила и загуба на лед от вътрешните сектори на щита. Прилагайки статистически способи за разбор, учените се пробвали да изяснят няма ли ранни предупреждаващи сигнали, които да приказват за началото на необратимия развой в ледниците. Както се оказало, такива пикови моменти фактически съществуват.
„ Ако с цел да се извади от строя сходна система, се изисква единствено десетилетие, то това е доста ужасно. Ако Антарктическият мразовит щит в бъдеще се държи по същия метод, както се е държал в предишното, дестабилизация може да се следи още в този момент “, разяснява Зои Томас, съавтор на проучването.
Още от КЛИМАТ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ