Революция! Имплантираха човешки мозък у плъх
Учени от Съединени американски щати сполучливо трансплантираха човешка мозъчна тъкан в мозъци на плъх за първи път, откривайки нова област на биомедицински и фармацевтични проучвания, изключително в региона на невропсихиатрията, например за тестване на нови медикаменти и други лекувания за човешки болести в хибридни организми.
Живи човешки неврони са интегрирани в мозъци на гризачи в лабораторията, създавайки хибридни мозъчни вериги, които се задействат от сетивните тласъци на животните. В същото време човешката мозъчна тъкан сътвори двупосочни връзки в мозъка на животното, получавайки тласъци, както и изпращайки команди.
С други думи, плъховете възприемат околната среда, като към този момент имат и човешки нервни кафези, които – както демонстрират опитите – могат да трансформират държанието на животните.
Това развиване има позитивна страна (превръща мозъка на плъхове в жива биологична лаборатория, където да вземем за пример могат да се изследват човешки неврологично-психични разстройства като шизофрения, както и нови медикаменти в развой на разработка), само че също по този начин и негативна страна, защото поражда опасения за това къде могат да се окажат такива опити за основаване на хибридни форми на живот.
Изследователите, ръководени от професора по психиатрия и поведенчески науки Серджио Паска от Медицинския факултет на Станфордския университет в Калифорния, който направи съответната обява в списание “Nature ”, вградиха човешки мозъчни органоиди (лабораторни клетъчни култури, които основават минимозъци) в соматосензорната мозъчна кора на 100 новородени плъхове на възраст от два до три дни.
Мозъците на животните гладко са присъединили присадката, поддържайки я с нови кръвоносни съдове и защитавайки я с имунни кафези. Така човешките неврони се развъдиха и в последна сметка покриха към една трета от едното полукълбо на мозъка на животното.
Както сподели Паска, “беше като прибавяне на още един транзистор към електронна скица ”. В последна сметка човешките неврони образуваха връзки (синапси) с мозъчните вериги на плъховете и в последна сметка повлияха на тяхното държание, до момента в който при животните не бяха следени странични резултати.
Неизбежно поражда биоетичният въпрос дали е уместно да се организират такива мощно инвазивни опити върху огромни гризачи като плъхове, само че също и къде сходни проучвания могат да доведат до бъдещето. Перспективата за основаване на животни с (повече или по-малко) човешки мозъци поражда основателни опасения, изключително в случай че тези животни придобият човешко схващане и разсъдък.
Поддръжниците на такива спорни опити настояват, че това, което би трябвало да се има поради, е по какъв начин такива хибридни организми доста ще напреднат в проучванията на неврологични и психологични болести (епилепсия, биполярно разстройство, шизофрения и др.), невродегенерация (деменция, Алцхаймер), разстройства на неврологичното развиване (напр. аутизъм) и т. н.
„ Психичните разстройства са голямо задължение за обществото и е доста, доста ясно, че се нуждаем от по-добри модели за тяхното проучване. Виждаме пациенти и техните фамилии в положение на обезсърчение. Няма безусловно никакво време за губене “, сподели Паска.
Но Ханк Грийли, шеф на Центъра за право и науки за живота към Станфордския университет, уточни: „ Ами в случай че този органел има някакъв тип (човешко) схващане и страда вследствие на трансплантацията? Или какво ще стане, в случай че животното след трансплантацията (на органоида) получават човешки характерности? ”
Тами Брайънт, професор по закон за животните в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA), сподели:
„ Струва ми се, че съзнанието на плъховете такова, каквото е, без човешка операция, е много удивително и че увреждането на плъхове мозък, това е емблематичен акт на отношение към природата, което заплашва вероятностите както на хората, по този начин и на нечовешките животни за продължение на живота на Земята. ”
