Колко енергия използва ИИ в сравнение с хората? Отговорът разпали полемика
Учени от Калифорнийския университет в Ървайн и Масачузетския софтуерен институт (MIT), по-рано тази година разгласиха публикация на уеб страницата за свободен достъп arXiv.org, в която се преглеждат догатките за потреблението на сила от генеративните модели на изкуствения разсъдък. Тя сложи началото на спор измежду водещи откриватели и специалисти в региона на изкуствения разсъдък през миналата седмица.
В публикацията се открива, че при основаването на една страница текст система за ИИ като ChatGPT отделя от 130 до 1500 пъти по-малко еквиваленти на въглероден диоксид (CO2e) спрямо човек.
По сходен метод при основаването на изображение система с ИИ като Midjourney или DALL-E 2 на OpenAI отделя от 310 до 2900 пъти по-малко CO2e.
В документа се прави заключението, че потреблението на ИИ има капацитета да реализира няколко значими действия със доста по-ниски излъчвания от тези на индивида.
Продължаващият разговор сред откривателите на изкуствения разсъдък, които реагират на публикацията от тази седмица, обаче също по този начин акцентира по какъв начин отчитането на взаимоотношенията сред климата, обществото и технологиите съставлява голямо предизвикателство, гарантиращо непрестанно преразглеждане.
Ефектите върху околната среда би трябвало да се мерят – от блокчейн до модели на ИИ
В изявление за VentureBeat създателите на публикацията, професорите от Калифорнийския университет в Ървайн Бил Томлинсън и Дон Патерсън и гостуващият академик от MIT Sloan School of Management Андрю Торънс, оферират известна визия за това, което са се надявали да измерят.
Първоначално оповестен през март, Томлинсън съобщи, че документът е изпратен в научното списание Scientific Reports, където сега се намира в развой на рецензиране.
Авторите на проучването са анализирали съществуващите данни за въздействието на системите с изкуствен интелект, човешките действия и производството на текст и изображения върху околната среда.
Тази информация е събрана от изследвания и бази данни, които изследват по какъв начин ИИ и хората въздействат на околната среда.
Например, те са употребявали неофициална, онлайн оценка за ChatGPT, учредена на трафик от 10 милиона поръчки, генериращи почти 3.82 метрични тона CO2e дневно, като в същото време са амортизирали отпечатъка от образованието в размер на 552 метрични тона CO2e. Освен това, за в допълнение съпоставяне, те включват данни от LLM с ниско влияние, наименуван BLOOM.
По отношение на човешката страна на нещата те използваха двата образеца за годишния въглероден отпечатък на средностатистически лица от Съединени американски щати (15 метрични тона) и Индия (1.9 метрични тона). Така съпоставят другите резултати на излъчванията на глава от популацията за почти време, което би било належащо за написването на страница текст или основаването на изображение.
Изследователите акцентират смисъла на измерването на въглеродните излъчвания от разнообразни действия като изкуствения разсъдък, с цел да се осведоми създаването на политики по въпросите на устойчивото развиване.
Без сходен разбор не можем да вземем рационални политически решения за това по какъв начин да направляваме или управляваме бъдещето на ИИ. Нуждаем се от някаква обоснована информация, от данни, въз основа на които да създадем идната стъпка.
Патерсън пред VentureBeat в извънредно телефонно изявление
Томлинсън също по този начин акцентира персоналните въпроси, които въодушевяват тяхната работа, като изясни:
Бих желал да мога да пребивавам в границите на това, което околната среда на Земята може да поддържа. Може би да употребявам ИИ като креативно средство, без да предизвиквам извънредно доста вреда… само че в случай че пък предизвиква доста щета, ще спра да се занимавам с ИИ.
Патерсън добави прочут подтекст към предходния си разбор на блокчейн технологията.
Влиянието на логаритмите за доказване на работа върху околната среда е било много постоянно в новините. И по този начин, мисля, че е нещо като естествена градация да мислим за въздействието върху околната среда и за тези други в действителност големи, обхващащи цялото общество принадлежности като огромните езикови модели.
На въпроса за променливите, които биха могли да извърнат изненадващия резултат, открит в публикацията. Томлинсън признава опцията за „ резултат на отскока “, при който по-голямата успеваемост води до увеличение на използването
Той си показва „ свят, в който всяка медия, която в миналото сме гледали или консумирали, е динамично приспособена към точните ви желания, тъй че всички герои да наподобяват малко на вас, музиката да е леко съобразена с вашите усети, а всички тематики леко да удостоверяват желанията ви по разнообразни начини„.
Торанс отбелязва, че „ живеем в свят на комплицирани системи. Неизбежната действителност на комплицираните системи е непредсказуемостта на резултатите от тези системи “.
Той формулира работата им като разглеждане на „ не една, не две, а три разнообразни комплицирани системи “ – климат, общество и изкуствен интелект.
Откритието им, че ИИ може да понижи излъчванията, „ може да наподобява изненадващо за доста хора “.
Въпреки това, в подтекста на тези три сблъскващи се комплицирани системи, е изцяло рационално хората да са предположили неправилно какъв може да бъде отговорът.
Продължаващият спор
Документът притегли повече внимание измежду общността на ИИ тази седмица, когато основният академик по ИИ на Meta Platforms Ян Лекун разгласява графика от него в своя профил в обществената мрежа X. Използва я с изказванието, че „ потреблението на генеративен ИИ за основаване на текст или изображения емитира от 3 до 4 порядъка по-малко CO2, в сравнение с в случай че го вършим ръчно или благодарение на компютър “.
Това притегли вниманието и отпора на критиците на методологията на проучването при сравняването на въглеродните излъчвания от хората с моделите на ИИ.
Не можете просто да вземете оценката на общия въглероден отпечатък на даден човек за целия му живот и по-късно да я отнесете към неговата специалност. Това е първото главно нещо, което няма смисъл. И второто нещо е, че сравняването на човешкия отпечатък с оценката на виталния цикъл или енергийния отпечатък няма смисъл, тъй като, желая да кажа, не можете да сравнявате хората с предмети.
Саша Лучиони, откривател на ИИ и началник на отдела за климата в HuggingFace, в диалог с VentureBeat.
Анализът на виталния цикъл е към момента първоначално си, а данните от действителния свят остават нищожни
При количественото установяване на човешките излъчвания Патерсън признава, че „ осъществяването на какъвто и да е разбор на общите енергийни разноски е мъчно, защото всичко е взаимосвързано “. Томлинсън се съгласи, че би трябвало да се слагат граници, само че съобщи, че „ съществува цяла област, наречена оценка на виталния цикъл, с която се занимаваме повече в публикацията, която е в развой на рецензиране„.
Лучиони от HuggingFace се съгласява, че тази работа би трябвало да бъде свършена.
Подходът, който създателите на проучването са употребявали, обаче е бил неправилен. Освен глуповатия метод, който непосредствено съпоставя хора и модели с изкуствен интелект, Лучиони показва, че действителните данни, които биха могли тъкмо да дефинират тези екологични резултати, остават скрити и патентовани. Тя също по този начин означи, може би ненапълно иронично, че откривателите са употребявали нейната работа, с цел да оценят въглеродните излъчвания на езиковия модел BLOOM.
Без достъп до основни детайлности за потреблението на хардуера, потреблението на сила и енергийните източници, оценките на въглеродния отпечатък са невъзможни.
Ако липсва някое от тези три цифри, това не е оценка на въглеродния отпечатък.
Най-големият проблем е неналичието на бистрота от страна на софтуерните компании.
Ние не разполагаме с такава информация за GPT. Не знаем какъв брой огромен е той. Не знаем къде работи. Не знаем какъв брой сила употребява. Не знаем нищо от това.
Без отворен продан на данни въглеродното влияние на изкуствения разсъдък ще остане нестабилно.
Изследователите акцентират, че към тези комплицирани въпроси би трябвало да се ползва транспарантен, научно аргументиран метод, вместо да се вършат голословни изказвания. Според Торанс „ науката е координиран метод за задаване и отговаряне на въпроси, който идва с транспарантен набор от правила… приветстваме другите да ревизират нашите резултати с науката или с всеки различен метод, който избират. “
