Учени от Института по математика и информатика към БАН поставиха

Учени от Института по математика и информатика към Българска академия на науките сложиха нов международен връх за създаден логаритъм, който може да докара до сериозен софтуерен пробив в потреблението на квантовите компютри. Главен реализатор на плана е доктор Венелин Тодоров, чиято работа, по думите му, се назовава математическо моделиране или използване на математиката в други науки.

С помощта на логаритъма учените от Българската академия на науките съумяват да решат задача на физика Ричард Файнман и по този метод да създадат още една крачка към компютъра на бъдещето.

“ Чрез нашия метод може да се изследва при какви условия е допустимо квантовият компютър да работи при стайна температура , защото в този момент той не може да съществува и незабавно се разпада – изяснява Венелин Тодоров. – Могат да се изследват и евентуални изчислителни структури, които са претенденти за наноструктури в квантовите компютри . Надяваме се да имаме дребен принос в тази област – сътрудниците от Българска академия на науките не престават да работят, даже в този момент са привлечени учени от Съединените щати. Знаем, че една от задачите на стратегия “Цифрова Европа ” е до 2030 година континентът да разполага с първия си квантов компютър. ”

Алгоритъмът има капацитет да откри решение с висока акуратност за по-малко от секунда на преносим компютър. А това е изцяло нова опция пред развиването на изкуствения разсъдък и интелигентните системи.

“ Нашият способ фрапантно усъвършенства резултата – с 3 или 4 порядъка по отношение на съществуващите логаритми, а това значи три нули зад десетичната запетая или хиляда пъти по-висока акуратност – споделя ученият. – Тези показатели на сензитивност са доста значими за отчитане на надежността на резултатите от модела, защото посредством тях ще може по-точно да се наблюдава концентрацията на десетки замърсители във въздуха . Според проучванията София се намира някъде към 500-ното място по този индикатор в света, въобще огромните градове страдат от замърсяване. ”

Резултатите, получени като част от плана, ще допринесат и за битката против ковид. “ Ще може да се наблюдава скоростта на разпространяване на заболяването ”, разяснява Венелин Тодоров. Освен в опазването на здравето логаритъмът има приложение в области като стабилно земеделие, чиста сила, околна среда, киберсигурност.

Ученият акцентира, че изкуственият разсъдък към този момент е на всички места към нас – стои в основата на доста приложения, в това число виртуалния помощник в смарт телефоните, визира извършването на покупки онлайн, търсачките набират и обработват огромен размер от данни.



“Можем сполучливо да решим такива уравнения, които се разказват в процесите на образование на невронни мрежи – споделя още Венелин Тодоров. – Нашият способ има капацитет да трансформира съществени браншове на промишлеността, още повече, че икономическият напредък и благосъстоянието на Европа от ден на ден ще се опират на внедряването на сходни интелигентни системи с доста огромна размерност . Така че това е бъдещето. ”

Младият академик има вяра, че Бог постоянно е мотор на научните открития. Затова и се въодушевява от основоположниците на квантовата физика Вернер Хайзенберг, Макс Планк и Ервин Шрьодингер, които по натурален метод са съчетавали науката с вярата. Освен че от дребен се увлича по математиката, Венелин Тодоров има още една причина, с цел да изследва до каква степен ще го води Бог в превъзмогването на човешките граници по пътя на познанието – заветът на починалата му майка да се занимава с просвета. Именно на нея той посвети премията “Джон Атанасов ”, която получи от президента през м.г.

Венелин Тодоров мечтае някой ден да се приближи до дъното на чашата в науката, с цел да ревизира, дали там в действителност го чака Бог, както е заключил Хайзенберг. А до тогава с разум, сърце, душа ще обитава в квантовия свят.

Снимки: Pixabay, math.bas.bg, БГНЕС