Георги Блажев на 39: „Днес аз съм на моето място“
Телевизионният водещ, публицист и обичан коментатор от „ На кафе “ Георги Блажев посрещна своя 39-и рожден ден по метод, за който мнозина мечтаят – измежду природата, надалеч от шума на града и в компанията на обичаната жена. Романтичната изненада пристигнала точно от неговата половинка Ива Папазова, която го отвела на баснословен ритрийт край Пещера – място, което самата тя разказва като „ тишина, хубост и същинско презареждане “.
Още с идването си Блажев получил празнична изненада – торта, шампанско и уютна дървена къщурка измежду гората. А до момента в който отбелязваше рождения си ден, той направи нещо доста по-ценно от това просто да духне свещичките – показа няколко значими житейски урока, до които е стигнал на прага на четиридесетте.
„ Едно време 39 години ми се костваха извънредно доста. Сега съм им признателен, че ме научиха “, написа Блажев в обществените мрежи.
Сред най-силните му самопризнания е осъзнаването, че човек не е центърът на света и че доста от болките наподобяват друго, когато бъдат погледнати отвън призмата на егото.
„ Нищо не се случва, с цел да прецаква тъкмо мен. Ако човек проучва болката си, вместо да я гледа през лупата на егото, той я смалява и обезсилва “, споделя той.
С присъщото си възприятие за комизъм Георги признава, че годините са го научили и да разпознава хората по-добре. Шеговито отбелязва, че светът е цялостен с „ забавни “ персонажи, които биха трансформирали всеки Airbnb в същинско тестване за нервите на притежателя.
Но измежду най-личните му размишления е този за личната му същина. Качества, които в миналото е приемал за недостатъци, през днешния ден дефинира като свои най-големи преимущества.
„ Това, което смятах за уязвимост в 20-те ми години – че съм сдържан, недотам нагъл, по-скоро разсъдливо момче, в сравнение с атрактивен плейбой – се оказа моята мощ. “
Рожденият ден се трансформира и в мотив за признание за родителството. Блажев признава, че към момента се учи да не изпитва виновност, когато отделя време за себе си и за връзката си.
„ Беше ми гузно да пътуваме без децата. Още ми е. Но се изучавам, че отпочиналият ми разум и чисто схващане са значими и за тях. “
А финалът на празничната му равносметка звучи като обръщение към всички, които вървят по своя път и се съмняват дали са на вярното място:
„ Гневът, цупенето към живота и обидите към съумелите хора са за момченца. Възрастните хора се стараят и правят верните неща. Днес аз съм на моето място. “
Тези думи като че ли обобщават и самия Георги Блажев – човек, който съумя да трансформира наблюденията си върху живота в книги, телевизионни мнения и истории, с които хиляди се припознават. От сценарист зад кадър до едно от най-разпознаваемите лица на дребния екран, той продължава да печели благосклонности не тъй като се стреми да бъде непогрешим, а тъй като е същински.
На 39 Блажев не чества просто поредна година. Той чества спокойствието да бъдеш себе си, увереността да приемеш слабостите си и мъдростта да схванеш, че щастието постоянно се крие в най-простите неща – обичан човек до теб, тишина измежду природата и чувството, че си тъкмо там, където би трябвало да бъдеш.
Още с идването си Блажев получил празнична изненада – торта, шампанско и уютна дървена къщурка измежду гората. А до момента в който отбелязваше рождения си ден, той направи нещо доста по-ценно от това просто да духне свещичките – показа няколко значими житейски урока, до които е стигнал на прага на четиридесетте.
„ Едно време 39 години ми се костваха извънредно доста. Сега съм им признателен, че ме научиха “, написа Блажев в обществените мрежи.
Сред най-силните му самопризнания е осъзнаването, че човек не е центърът на света и че доста от болките наподобяват друго, когато бъдат погледнати отвън призмата на егото.
„ Нищо не се случва, с цел да прецаква тъкмо мен. Ако човек проучва болката си, вместо да я гледа през лупата на егото, той я смалява и обезсилва “, споделя той.
С присъщото си възприятие за комизъм Георги признава, че годините са го научили и да разпознава хората по-добре. Шеговито отбелязва, че светът е цялостен с „ забавни “ персонажи, които биха трансформирали всеки Airbnb в същинско тестване за нервите на притежателя.
Но измежду най-личните му размишления е този за личната му същина. Качества, които в миналото е приемал за недостатъци, през днешния ден дефинира като свои най-големи преимущества.
„ Това, което смятах за уязвимост в 20-те ми години – че съм сдържан, недотам нагъл, по-скоро разсъдливо момче, в сравнение с атрактивен плейбой – се оказа моята мощ. “
Рожденият ден се трансформира и в мотив за признание за родителството. Блажев признава, че към момента се учи да не изпитва виновност, когато отделя време за себе си и за връзката си.
„ Беше ми гузно да пътуваме без децата. Още ми е. Но се изучавам, че отпочиналият ми разум и чисто схващане са значими и за тях. “
А финалът на празничната му равносметка звучи като обръщение към всички, които вървят по своя път и се съмняват дали са на вярното място:
„ Гневът, цупенето към живота и обидите към съумелите хора са за момченца. Възрастните хора се стараят и правят верните неща. Днес аз съм на моето място. “
Тези думи като че ли обобщават и самия Георги Блажев – човек, който съумя да трансформира наблюденията си върху живота в книги, телевизионни мнения и истории, с които хиляди се припознават. От сценарист зад кадър до едно от най-разпознаваемите лица на дребния екран, той продължава да печели благосклонности не тъй като се стреми да бъде непогрешим, а тъй като е същински.
На 39 Блажев не чества просто поредна година. Той чества спокойствието да бъдеш себе си, увереността да приемеш слабостите си и мъдростта да схванеш, че щастието постоянно се крие в най-простите неща – обичан човек до теб, тишина измежду природата и чувството, че си тъкмо там, където би трябвало да бъдеш.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ